Светът стана странно място за живеене, откакто странни хора напират да го ръководят. Президентската кампания в САЩ ни засипа с толкова абсурди, че скоро ще надмине българската.

Бившият държавен секретар Хилари Клинтън, която досега изглеждаше по-уравновесена от съперника си Доналд Тръмп, неочаквано залитна точно в сферата, където се изявяваше най-силно - във външната политика. Крити досега нейни изявления от 2013 г. и осветени на 14 октомври 2016 г. от сайта "Уикилийкс", я показаха в неподозирана роля - като американски вариант на бившата й българска колежка Румяна Желева, прочула се с дипломатическа неадекватност. Желева прекръсти Аденския залив на "Сомалийски залив", а Хилари подхвърли на Китай, че би могла да нарече Тихия океан "Американско море", щом Пекин настоява, че Южнокитайско море е китайско.



С какво изуми света Хилари Клинтън,



която би трябвало да е най-стабилна във външната политика, след като бе ръководител на американската дипломация през първия мандат на президента Барак Обама, а преди това два мандата бе президентша и съпровождаше съпруга си Бил Клинтън в международните му изяви? Към претенцията си за велики географски открития тя добави и въображение на световен стратег, който възнамерява да обгради Китай с противоракетни системи (We're going to ring China with missile defense). Как ви звучи това от устата на потенциална главнокомандваща на най-мощната армия в света? Вярно е, че фразата е произнесена преди три години, но и тогава Хилари не е крила амбицията си да стане президент.

Последните бисери на кандидатката на демократите още не са разровени както трябва от медиите в сайта на "Уикилийкс" и затова ще трябва да бъдат цитирани по-подробно. Те са записи на извадки от три нейни речи пред актива на банката "Голдман Сакс", за които са й платени 675 000 долара хонорар. На 6 април 2013 г. тя казва в курорта Палмето Блъф в Южна Каролина: "Най-големият помощник на провокативната Северна Корея е китайската Народна освободителна армия (НОА). Дълбоките връзки между военните ръководители на Китай и Северна Корея са истинската опора на отношенията (...). Казахме на китайците, че ако те (севернокорейците) продължат да развиват ракетната си програма и се сдобият с междуконтинентална балистична ракета, способна да носи малък ядрен заряд, каквото е намерението им, няма да се съгласим с това. Тъй като те биха могли да поразят не само нашите съюзници като Япония и Южна Корея, но и да достигнат теоретично Хавай и Западния бряг (на САЩ), ще обградим Китай със системи за противоракетна отбрана. Ще разположим повече кораби от нашия флот в района. Така че, Китай, действай! Или ще ги поставиш под свой контрол, или сами ще се отбраняваме срещу тях."

Руското електронно издание "Взгляд" веднага забеляза, че "севернокорейската карта се използва от американците срещу Пекин със същата искреност, с каквато се използва иранската против Русия". Има се предвид противоракетният щит, който НАТО направи в Европа срещу Русия, под предлог че ще пази европейските държави от ирански ракети. По същия начин както американците скриха намеренията си срещу Русия зад Иран, са решени



да скрият намеренията си срещу Китай зад Северна Корея



"Наличието у КНДР на атомна бомба и балистични ракети е само предлог за усилване на американската военна мощ и в Пекин прекрасно разбират това", пише изданието. "Точно така в Москва винаги са разбирали, че американската противоракетна отбрана в Европа е насочена не срещу иранските ракети, а срещу Русия. Китай и Русия вече се изказаха остро срещу обявените тази година от Вашингтон и Сеул планове за разгръщане в Южна Корея на най-нови системи за ПРО. Сега става ясно, че (Хилари) Клинтън смята за необходимо да обкръжи цял Китай със системи за ПРО. Както се казва, благодарим за откровеността", коментира "Взгляд" и добавя: "Никого не може да заблуди уговорката, че това ще стане, ако Пекин не успее да убеди Пхенян да се откаже от ядрената и ракетната си програма. Китай няма възможност да диктува нищо на КНДР - и въобще никой в света не може да накара Пхенян да се откаже от оръжията за сдържане. За севернокорейците наличието на ядрено оръжие и балистични ракети е единствената гаранция, че САЩ и Южна Корея няма да нападнат тяхната страна."

Преименуването на Тихия океан пък илюстрира усилията на Хилари Клинтън да вникне в един от най-деликатните териториални спорове в Далечния изток - за необитаемите острови, скали и рифове в Южнокитайско море, който сблъсква интересите на Китай, Тайван, Филипините, Виетнам, Малайзия и Бруней. Спорът е тъй сложен и с толкова далечни исторически корени, че дори арбитражът на Международния съд в Хага удари на камък, когато на 12 юли т.г. присъди няколко подводни рифа в полза на Филипините, но призна, че не може да принуди Китай да изпълни решението му.



Хилари смята, че има ефективен инструмент



за въздействие. В реч на 29 октомври 2013 г. тя казва: "Сигурно знаете, че един от най-силните ми аргументи, от който не отстъпвам, е за претенциите на китайците. Казах им, че могат да го наричат както си искат (Южнокитайско море), но не могат да претендират за цялото. Казах им, че по тяхната логика САЩ би трябвало да претендират за целия Тихи океан. Ние го освободихме, ние го отбранявахме. Така че имаме същото основание да претендираме за целия Тихи океан. И бихме могли да го наричаме Американско море, което би могло да се простира от Западния бряг на Калифорния до Филипините. И знаете ли, моят събеседник се опули, че това не може да бъде. Казах му: Е, имаме същото право да претендираме като вас. В смисъл, че вашите претенции се основават на керамични съдове (археологически находки - бел. ред.) от рибарски лодки, заседнали на някой атол нейде си. Ние пък сме оставили следи от военна мощ. Ние открихме Япония, за Бога. Имам предвид, че направихме всичко това."

Разпалената си риторика пред иначе сдържаните китайци Хилари обяснява по следния начин: "48 процента от световната търговия, включително енергоносители и други неща, минават през Южнокитайско море. Те имат право да отстояват интересите си. Но ако никой не е насреща да ги отблъсне и да създаде равновесие, те ще блокират морските пътища и страните с излаз на Южнокитайско море." Изводът на Хилари е, че китайците могат да заявят по същия начин претенция и за Хавайските острови, и добавя на шега, че ще получат "червен щат" (републикански, макар че Хаваите от дълго време гласуват за демократите и са "син щат").



Намекът на Хилари има нещо пророческо,



защото китайците показват, че все по-малко я харесват. Американското предизборно шоу се следи по цял свят и социологически агенции се надпреварват да проверяват как биха гласували хората в другите държави, ако имаха възможност да изразят предпочитание към един от двамата кандидати. Последно глобално социологическо проучване на "Галъп" в началото на тази седмица разкри, че най-голям процент симпатизанти на Доналд Тръмп биха гласували в Русия, САЩ и Китай: съответно 33%, 41% и 44%. Иначе повечето хора по света биха гласували за Хилари Клинтън (59% в 45 държави). По-рано китайците въобще не харесваха Тръмп, но сега се очертават като най-големите му фенове. Вероятно в техните очи съперничката му не само не му отстъпва, но и започва да го избутва в ролята на слон в световния магазин за китайски порцелан.

А какво да правим при това положение ние, с баданарките? Нищо особено, освен да се ориентираме къде започва да скърца между големите сили, за да не се пъхаме непредпазливо. Прекомерното увличане на българската дипломация да приглася на Съединените щати, каквото и да казват те, крие рискове при възможни остри завои. Защото американците не се притесняват дали България би влошила заради тях отношенията си с такива държави като Русия и Китай, но България би трябвало да се притеснява. Причините са ясни освен на онези, които не желаят да ги видят.