Олелията е до Бог. Квадратчето - бай х*й, секциите - онуй, китки шарени, кротки агънца и т.н. Долу-горе - нормална предизборна ситуация. В Америка да не би да правят нещата по-иначе?

А аз си мисля друго. 45 г. ни управляваха комунисти, а след това - демократи болшевики. За 27 г. успяхме да напълним магазините, ликвидирахме опашките и поизчистихме витрините. Но като общество и като дебат май не мръднахме и крачка. Все едно току-що сме престанали да учим "Основи на комунизма", но още не сме си избръснали брадите и не сме свалили белите чорапи - като в началото на 90-те. Онова време, умножено по силата на социалните мрежи и мобилните телефони, ражда хаоса, в който битуваме все по-отчаяни и обезверени. За 27 години ние тук не успяхме дори да осмислим разлика между "демократичното мнозинство" и "болшинството на болшевиките". Не сме много сигурни каква е разликата. Най-работещите партии у нас са тези, върху които е стъпил всемогъщ Вожд. Бащицата.



Новият Тато води малки БКП-та



От друга страна - най-неработещите партии в момента са тези, в които се чуват много и различни гласове. Коалиция ли? Тук работи само коалиционен модел, при който има една силна партия и 10 малки безенесета, които чакат трохички и жужат около кораба майка. Малки присъдружни организацийки. Партиите... Има партии, представени в кабинета, целият състав на които може да се събере във файтон и шапката на лидера ще има самостоятелно място.

Кризата на ранната посткомунистическа България продължава и днес с пълна пара - пак крещим по площадите (виртуалните), пак има само наченки на демокрация, на плурализъм, на пазар, на култура, на спорт, на здравеопазване, на сигурност... Единствената съществена разлика е, че няма режим на тока и водата, че няма купони. Благодарим!



Защо изпаднахме в безвремие?



Защото политико-мафиотският елит явно не желае нормалност. Добре му е така. Може някъде да се е появило някакво квадратче в някакви избори, да ни питат нещо на някакъв референдум (боже мой, каква чест). Но пак "те са ни построили" магистрала, "те са ни дали" банани, "те са ни пуснали" парното... Голямата грешка се крие в очакването ни да видим самореформирането на елита. Те да върнат власт в ръцете на суверена. Чакайте от умрял писмо.

Преди 27 г. все пак имаше някаква надежда, сега пак чакаме държавата "да ни реши проблемите". Сърдим се, тропаме с крак, защото "Те не са ни дали..." Хем те не дават, хем и от ЕС са ни спрели нещо. Преди пак Те не даваха, а и от СССР не идваше. Цялото това предаване в ръцете на държавата ражда малодушие, безмълвие, нова бедност, превръща всички ни в тълпа. Тълпа, която се подрежда накрая кротко в празен магазин в Бобов дол.



Те няма да се самореформират



Представителната ни демокрация не работи както трябва. В ЕС сме, в Клуба на богатите, но и ЕС, и ние гледаме на това членство като шега, подаяние, политическо решение... А сигурен съм - и в ГЕРБ, и в БСП, и в Рефбло, и във всяка друга партия има смислени хора, но малодушието, инерцията, страхът, превръщат всички тях в сив фон. И умни хора извършват глупости. И накрая битието ни е предопределено от ниската политическа и институционална култура.

Не, не искам да кажа, че те не се борят с обезверяването и отвращаването ни. Борят се и още как - пускат ни "Колелото на късмета", търкаме билетчета по улиците, гледаме втренчено някакъв индийски филм. Който е преди турския филм и на гърба му върви най-тъпото шоу във вселената.

Въпреки че на власт все по-често се наблюдават хора, които никога не са помирисвали комунизъм, техните гени като че ли ги карат да се държат като комунистически вождове. Вижте какво стана около Изборния кодекс - един закон три пъти хвърли в размисъл конституционалисти - и за секциите в чужбина, и за "Не подкрепям никого", и за задължителното гласуване. Твърде много базисни дебати в един закон. Не какъв да е закон - ИК е втория по-важност документ в страната. Ако конституцията казва какви да са отношенията ни, ИК казва кой ще осъществи контрола. База!

С мръсни ръце все по-често се бърка в тази база на отношенията ни. В Изборния кодекс коалиционните партньори дружно решиха първо да посегнат на гласовете на протестиращите, а когато номерът не мина и взеха да търсят вина - по-големият партньор реши да посегне на гласовете на по-малкия. Накрая Бащицата се съгласи да не дърпа кокала на младшия партньор. Щедрост! Всичко, ама всичко



това не бива да се случва в нормална, действаща демокрация



Не заради друго - демократична държава не може да проявява търпимост към каквото и да е "присвояване на права", към ограничаване на права на отделна личност или група хора. Това е гигантско зло, несъвместимо с демокрацията. Едно време имаше мерки, през които прекарваш яйце, за да определиш категорията му. Ако мине - 1-ва категория, ако не мине - 2-ра. Е - когато отидеш да гласуваш, а гласът ти се озове в кошчето за боклук - значи не сме минали мярката за демокрация.

Ако обществото си подсвирква при извършването на такива действия, те могат само да се мултиплицират - властимащите обезателно ще разширяват кръга на своята компетентност и ще изземват територия от обществото. Накрая, ако търпим това, сигурно няма да ни накарат да носим дрехи с отличителни белези, но със сигурност ще ходим под строй до урните, че и хора ще играем пред секциите.

Това не е предположение.



Пътят към тоталитаризма се вижда с невъоръжено око



По дяволите, премиерът решава да разпусне парламента, всички мълчат, само кресливи депутатки от ГЕРБ подхващат: "Ама, разбира се, че парламентът ще съгласува работата си с премиера. Че как иначе..." И в един момент парламентарната трибуна бе обявена за ненужна. Демокрация ли? Каква демокрация? После премиерът нарежда НС да се събере и същите кресливи депутатки започват да нареждат: "Ама как, естествено, че трябва да се работи."

Министри треперят, защото Тотемът ще им набива канчето. После страховете се потвърждават - той наистина им набива канчето, а те продължават да се навеждат. Това какво беше? Конструктивен диалог може би? Не - това е диктатура, в която разделението на властите е декларативно. Това, което наричаме "законодателна", "изпълнителна" и "съдебна" власт, се е сляло в едно аморфно сиво тяло и живее собствен живот, нямащ нищо общо нито с избори, нито с демокрация, нито с всички тези неща, от които ние се вълнуваме всеки ден и си чешем езиците във форуми и седенки. Тези три власти все още имат отделни табели не защото функционират, а защото благоприличието не позволява те да бъдат направо заличени. Вижте какво стана с "четвъртата власт" - изчерпвайки се, тя бързо бе обявена за ненужна, бе изядена, сдъвкана и изплюта, превърната в маша в ръцете на онова същото чудовище.



Какво да направим?



Не зная, разбира се. Със сигурност не трябва свестните хора да се прилепват към болшевиките във властта. Абсолютно също толкова вярно е, че свестните хора не трябва да се вживяват в ролята на меншевики, на самодостатъчен кръжец, който няма никаква потребност да се докосва до "материала". Но не трошете парламента. Не се бийте с полицията. Не посягайте на жълтите павета. Защото културните хора НЕ трябва да отговорят на "удара с удар, на гаврата - с шамар, на рекета - със сила". Това го правят нервните хора. Гласувайте! Защото лошите управници винаги се избират от добрите граждани, които не гласуват на избори.

А да - и не псувайте демокрацията! Това нашето не е демокрация.