Отговорът на подобен въпрос зависи от това какви поправки или промени ще се разглеждат. Най-малко болезненият вариант е да се редактира спорното изречение от Методиката за определяне на изборните резултати при избори за президент (Приложение №2). В действащия текст, по-точно в т. 2, е записано, че "избрана е кандидатската двойка, получила повече от половината действителни гласове с изключение на тези по чл. 333, ал. 1, т. 7, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели". Заличаването на "с изключение на тези по чл. 333, ал. 1, т. 7" ще направи спорните действителни-недействителни бюлетини просто действителни, за каквито те се определят във чл. 333. Но това



няма да се промени нищо в правилата



за провеждане на изборите, с изключение на един ред в протокола на ЦИК за резултата от гласуването на първи тур. Не виждам причина да се спекулира с обичайната за демократичната практика норма да не се променят правилата, след като е даден старт на кампанията. Недействителната действителност на бюлетините, в които е отбелязано квадратчето "Не подкрепям никого", нека приемем за недоразумение. Доколко зад него се крие корист и тънки сметки да се постигне изпълнението на двете условия, предписани в конституцията - избран е кандидатът, получил повече от половината действителни гласове, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели, е политически спор. От гледна точка на писаните и неписаните изборни правила в установените демокрации е абсурд една бюлетина да бъде в началото на броенето действителна, а в края на същото броене недействителна.

Колкото до квадратчето "Не подкрепям никого" е от значение да се отбележи, че в повечето установени демокрации винаги се появяват граждански групи, които



агитират да се гласува с бяла бюлетина



Празната, бялата бюлетина не е нищо друго освен отказ да се подкрепи който и да е от кандидатите. Крачката към запис на опция "Не подкрепям никого" от кандидатите е особеност на правилата за избори в режимите, в които не се практикува състезателен вот. Руските политтехнолози превърнаха това в оръжие за канализиране на протестния вот, добавяйки в бюлетината опцията "против всех". Така хем нахъсвате избирателите да протестират, хем протестът няма никакво значение. Най-много да се направят избори втори, трети и т.н. път, докато се намери кандидат, който да се хареса на достатъчен брой избиратели, за да бъде избран. По принцип представителната демокрация работи чрез легитимирани в избори представители и да се правят избори, за да се избира никой, може да хрумне на "експерти" с квартална компетентност. Освен ако г-н Данаил Кирилов, който с недомлъвки пое отговорността за възникналото недоразумение, е взел смело решение на следващите избори да оглави движение "Бяла бюлетина".

Много по-важен, а и по-сложен е въпросът колко са избирателите, как се установява техният брой и как да бъдат ограничени евентуалните злоупотреби при гласуването извън страната. Той бе сведен до глуповатия спор колко да бъдат секциите по закон в една страна и производните предложения таваните да бъдат различни за страните в ЕС и за тези извън тях. И друг път съм писал, че мнението ми за възможни злоупотреби при гласуването в Република Турция е същото, каквото е на говорителите на Патриотичния фронт. И също като тях смятам, че е недопустимо съседна страна да определя каквото и да е в българската политика. Само че



няма защо да виним хапващия баница,



след като е бил поканен да се нагости. Любезното съдействие е отговорност на българските парламентаристи, които винаги когато стане въпрос за създаване на регистър на избирателите, или се правят, че не разбират неговия смисъл, или, не дай си Боже, наистина не могат да направят простичката сметка, че в 35 секции в Република Турция съвсем спокойно могат да бъдат събрани 35 000 гласа, докато във Великобритания и 60 секции да се организират, вероятността да се получат повече от 10 000 гласа не е голяма. Темата има и продължение. Имената на гласувалите извън страната "висят" по списъците в страната и за какво точно служат, е въпрос, на който могат да отговорят самообслужилите се.

Колкото до поправките в действащия Изборен кодекс, би било най-добре да се ограничат до заличаване на спорната част в методиката. След като приключи изборната треска, може темата да се отвори отново. След като преживяваме шесто издание на кодекс (включвам и поправките), ще преживеем и седмо. Надявам се все някога да се стигне до разговор по същество. И ако е възможно до подобен разговор да не се допускат общественици, активисти и други приседнали на трапезата, наречена изборно законодателство. Правилата могат да напишат разумно, изпълнимо и с ясна представа или поне идея как да бъдат най-полезни за всички, без да прибягваме до норми по изключение, както е записано в методиката от въпросното приложение №2.