Белгийският министър, отговарящ за миграцията, тласка сирийците към трафикантите на хора с отказа да им издава законни визи, категорична е адвокатката на семейството от Алепо. |
Сирийското семейство, което е с две деца, поискало визи, за да отиде при фамилия в белгийския град Намюр, главен град във френскоговорещата област Валония. Белгийците им обещали да поемат грижите за тях и да им намерят място, където да живеят. Според белгийския Съвет, разглеждащ жалби, заведени от чуждестранни граждани, сирийското семейство, което не е искало да използва услугите на трафикантите на хора, има право да получи разрешително за законно влизане на територията на Белгия с оглед на това, че животът им е изложен на риск в Сирия. Въпреки заключението на магистратите белгийският министър, отговарящ за миграцията и предоставянето на убежище, Тео Франкен отказва за удовлетвори молбата на сирийците от Алепо. Той е категоричен, че
държавата ще обжалва решението
на първоинстанционния съд
Министър Франкен е на мнение, че семейството от Сирия не иска да получи хуманитарни визи, а разрешителни за кратък престой, което ще им позволи да подадат молба за бежански статут в Белгия. "Ако издам тримесечна виза, трябва да го правя за всеки сирийски гражданин, дори и ако този човек няма никаква връзка с нашата страна", мотивира той отказа си пред местното Радио 1. Според него това ще доведе до прецедент с тежки последствия за страната му. Тео Франкен също така обясни, че според Женевската конвенция убежище може да бъде поискано само в държавата, в която бежанецът се намира физически. Белгийският министър по миграцията подчерта, че ще използва всички съдебни възможности и процедури, за да може държавата да спечели делото на по-висши инстанции.
Тео Франкен определи съдебното решение като "безумие" и затова е готов да се бори срещу него по всички възможни начини. Според него издаването на визи на семейството от Алепо може да има непредвидими последици и така да се отворят вратите за пристигането на хиляди хора. Министърът смята, че ако Белгия позволи на сирийците да пътуват до територията й с визи за кратък срок, за да искат убежище, цялата социална система ще рухне като колода от карти. В случай че сирийското семейство получи разрешителни, това означава, че се дава разрешително на всеки един бежанец да подаде молба за убежище във всяко белгийско посолство или консулство по света, обяснява още Франкен мотивите си, с които ще обжалва решението на първоинстанционния съд.
Адвокатът на сирийците Мике ван ден Брюк недоумява как министър си позволява да пренебрегне съдебно решение. "Хуманитарна виза се издава за дълъг период от време. Това се случва само при изключителни обстоятелства. Наистина трябва да се докаже, че ситуацията, в която се намира даден човек, не е хуманна. Но отхвърляйки законния път за пристигане в страната, Тео Франкен на практика създава пазар за трафикантите на хора", казва юристката Ван ден Брюк.
Тя и колегата й адвокатът Тома Митвоа споделят мнението, че получаването на виза, разпоредено от Съвета, разглеждащ жалби, заведени от чуждестранни граждани, за това семейство от Алепо е единствената възможност да избягат безрисково от военната зона в каквато се е превърнал родният им град. Отказът на министъра да издаде този документ на сирийците ще принуди
семейството да се обърне за съдействие към трафикантите на хора,
а уредените от тях пътувания са изключително рискови. "Никога досега не се е случвало министър да не взема насериозно съдебни решения", казват двамата юристи. "Още по-невероятно е, че той предпочита държавата да плаща компенсации, отколкото да се помогне на намиращото се в опасност семейство от Алепо", недоумяват те.
Белгийският министър по имиграционните въпроси Тео Франкен продължава да подкрепя решението на ЕС за разселването на бежанците от лагерите, но подобно разселване не може да се осъществява чрез съдебни разпореждания, категоричен е той. 232-ма сирийски бежанци са пристигнали в Белгия в периода между януари и юли т.г. в рамките на програмата за разселване на мигранти. Преобладаваща част от тях са от Ливан, но има и такива от лагерите в Йордания и Египет.
-----
ЗА КАРЕ - МЕРКИ
Около 5600 молби за убежище са подадени в Белгия през август, сочат последно представените официални данни, цитирани от местните медии. Според тях 47% от търсещите закрила са иракчани. Властите отчитат, че всяка седмица се увеличава броят на подадените молби и те са средно около 1900. Министърът по миграционните въпроси Тео Франкен нееднократно се заканва, че ще прекрати подаването на молби за убежище от иракчани от Багдад, докато не бъде направен преглед на "ситуацията със сигурността" в Ирак.