Казват, че демокрацията произтича от свободните избори, а резултатите на избори се определят от информирания избор. Ако някой не знае, затова се прави предизборна кампания. Просто така, в случай че сме забравили и сме си помислили, че кампанията е, за да ни въведат в максимално заблуждение.

В този ред на мисли интересно е да поразсъждаваме какво ни предлагат политиците. От една страна, кандидатите за президентството вече влязоха в битка на посланията. Естествено е много късно и единственият ефект от тази активност би бил създаване на общи впечатления, основани най-вече на съществуващи политически пристрастия. Това е като ефекта от един дебат - включително и от състоялия се такъв между Румен Радев и Цецка Цачева. Тези, които си харесват Радев (или искат да го харесат), останаха доволни от представянето му. Тези, които си вярват на партия ГЕРБ, си харесаха Цачева. Но за разлика от обичайното този дебат се наблюдаваше от твърде много още избиратели, от хора, които още се колебаят дали да гласуват, и дори от хора, които не биха отишли да гласуват, но са любопитни кой за какво става. Всъщност,



бликналото народно творчество за Цачева



е до голяма степен "виновно" за този интерес. Тези хора не са водени от твърди политически пристрастия и за тях оценката на дебата е по-скоро оценка на тезите, както и оценка на личностите. След изборите ще стане ясно как точно те са оценили двамата основни кандидати, особено показателно ще е поведението на втория тур.

Защо анализаторите говорят толкова много за дебата, който както се разбра, ще остане единствен преди първия тур? Защото е показателен за ефекта на посланията върху поведението на избирателите. Всъщност битката на тези и аргументи, представени от отделните кандидати, т.е. белязани от личността на говорещия политик, е същината на една предизборна кампания. В настоящата нещата са доста объркани.

Първо, кандидатите влизаха в кампанията доста разтегнато във времето. Това допринесе за слабия темп на поява на политически послания. На практика, такива се структурираха едва след влизане в състезанието на кандидата на ГЕРБ. Така за "разговор" с избирателите останаха само 4 седмици. От тях посланията и позициите на различните кандидати бяха напълно удавени в морето от - нека го кажем по-меко, народно внимание и самодейно творчество по повод Цецка Цачева. През втората седмица българите все пак започнаха да се интересуват за какво са се кандидатирали всички тези хора. И получиха една ключова "политическа морфема" (всяка дума е изградена от части, които имат свой смисъл, наречени лексикални морфеми. В езикознанието - това е най-малкият значещ елемент на думата) - сигурност. На практика битката между основните кандидати



се позиционира на полето на проблема сигурност



Различието между тях се очерта по тази ос и това различие стана аргумент за позициите им по основните проблеми - националната сигурност, международната политика, функциите на президента, оценката на състоянието на тези проблеми днес и ангажиментите им за позициите и работата на президентството като институция утре.

Така на ниво послания кампанията очерта две основни и противопоставени позиции - ЗА статуквото и ЗА промяната. Това постави останалите кандидати в позицията да защитават едновременно двойната позиция на приближение и отблъскване с посланията на очертаващата се основна двойка Цачева-Манушев и Радев-Йотова. Защото Трайков, Каракачанов, Калфин, Дончева, Орешарски едновременно изразяват спецификата на партийната политика, която представляват. Но и не могат да избегнат позиционирането си относно проблема: подкрепа на властта или промяна на тази власт.

Така структурирани, политическите послания на кандидатите за президент и вицепрезидент поддържат у избирателите търсенето на отговор на два въпроса, които са определящи за решението при вота. Хората искат да знаят не просто кой е по-приемливият за тях кандидат като личност, но и



кой от тях какво би свършил реално,



като влезе в президентството. Интерпретацията на всяко от посланията на кандидатите се определя от влиянието на още два фактора - отношението към настоящия президент и събитията, които стават в страната и в света.

Към така очертания доста сложен избор както на кандидатите - да изберат най-ефективната позиция и тези, така и на избирателите - да преценят качества и бъдещо поведение в една доста сложна обстановка, трябва да вземем предвид действието и на политическите лидери. Особено това на премиера. Няма нищо нормално в това един лидер на партия, още повече премиер на държава, да се изявява в ролята на коментатор, пиар и практически заместващ кандидата си в една президентска кампания. Защото Борисов направи точно това - той започна да формулира политическите послания на кампанията на г-жа Цачева. Интересното е, че неговата поява в медиите не е свързана с казването на нещо ново. Докато един премиер се появява с кандидата си, за да режат лентички на санирани блокове, това може и да е куриозно, но не излиза извън рамките на познати нам предизборни практики. Но когато този премиер се появява, за да похвали политическото развитие и израстване на Сидеров, да постави етикетите на политическия опонент, както и за да размаха пръст на всеки, на който му мине през ум идеята да не върви заедно с него - това вече



надхвърля дори порочния български предизборен опит



Но да оставим настрана оценките на това как влияе върху информирания избор една намеса, която е в рамките на нагнетяване на страхове. По-важното е защо му е на премиера това действие? Като че ли с него той постига един важен ефект - намества кампанията в рамките на чисто партийния вот. Защото през тази трета седмица от кампанията посланията и дебатите категорично изведоха кандидатите на терен, доста по-отворен от чисто партийните пристрастия и поведение на българите. Струва ми се, че за Борисов е крайно важно на тези избори да преброи точно партийния вот и така да може най-накрая да реши ще прави ли предсрочни избори, или ще се гърчи ежедневно в опита да нагласи мнозинство в Народно събрание. И на него не му трябва кампания, която да води към информиран избор и в този смисъл, към мажоритарен избор на личност за президент.

Остава само седмица, в която всички кандидати имат полза от реален дебат с хората и от категоричност на политическите послания. Само г-н Борисов няма такава полза. Така въпросът в оставащите дни до деня на изборите е ще остане ли поле за политически послания, или ще станем свидетели на прилагането на обичайни тактики - скандали, мръсотии, изместване на внимание - трудно е да развихрим въображението си до степен, до която обикновено успяват да стигнат в черния си пиар българските предизборни кампании. Сигурното е едно - ако не успеят да взривят кампанията със заместващо изборите събитие, на ГЕРБ и Борисов ще е невъзможно да се измъкнат от дилемата "стабилност" на правителството в гърчене без край или предсрочни избори.