Добрата новина е, че мандатът на този Висш съдебен съвет (ВСС) изтича догодина. Лошата - следващият му състав няма да е по-добър. А реалността е следната - само човек, който няма представа какво прави тази институция, би могъл да се заблуди, че там всъщност работят. Последните заседания, а и не само, са просто грозни сцени на лични нападки, интриги, обиди и всичко друго, но не и опит да се работи в името на съдебната система. Всъщност този влак отдавна напусна гарата.

Публична тайна е, че съветът е разделен на лобита още от избора на Сотир Цацаров за главен прокурор в края на 2012 г. Едното - винаги и безусловно на страната на шефа на държавното обвинение, другото - с постоянни и почти задължително безуспешни опити да се противопостави на статуквото. Съвместният им живот винаги е бил изпълнен със скандали, които през изминалата година са ежедневие, а през последните няколко месеца взеха такива висоти, че дори на страничния наблюдател му става неудобно.

Днес повече от всякога е ясно, че този съвет е изпразнен от съдържание, а оставащата година от мандата си просто ще взима заплати. Същите заплати, които бяха увеличени с аргумента - "да не ходят по джапанки". Е, обувките не са им проблем, но носещите ги изглеждат дълбоко безполезни. От друга страна, употребяват времето и енергията си в грозни скандали, защото това е по-важно. И успяват да се изложат, разчитайки на късата обществена памет.

Равносметката на всички гафове на съвета би отнела доста страници. Достатъчно е само да се спомене "Яневагейт". ВСС изобщо отказа да се занимава с този скандал и прекрати проверката. С обяснението, че няма данни за нарушение на етичните правила. А истината е, че ключови имена от съвета бяха забъркани в онези записи. Например това на председателя на етичната комисия Ясен Тодоров (същата комисия предложи прекратяване на проверката). Или на представляващия съвета Димитър Узунов. Точните думи на бившата шефка на СГС Владимира Янева бяха: "А нали знаеш, че Митко Узунов е неговият човек (на премиера Бойко Борисов б.а.) в съвета и с който комуникира и за всичко той му отговаря". Заради тези записи се появиха съмнения, че именно Узунов пише съобщения на Борисов, за да го информира какво се случва по време на заседанията. А премиерът ги препраща на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, известен противник на статуквото в съвета, за да го държи в шах.

Узунов, естествено, отрече. Но съвсем наскоро показа чий интерес му е най-важен. Представляващият ВСС



еднолично определи кои членове на съвета да се срещнат



с четиримата прокурори, изпратени от ЕК, за да направят анализ на работата на прокуратурата. И, каква изненада, в списъка нямаше нито един противник на Цацаров. Ясно е с каква мисия тези хора ще отидат на срещата - в прокуратурата всичко е чудесно, работи се активно, скоро ще има и резултати. Заради тази проява Панов поиска оставката на Узунов, но членовете гласуваха против. А обяснението на самия представляващ бе абсурдно - нямало време имената да се гласуват от съвета, нямало време и всичко било напрегнато, защото, забележете, предстояло честването на 25-годишнината на съвета, на която били поканени 450 души. Какъв анализ, важен е купонът. И няма пречка в колективния орган да се решава еднолично.

Узунов обаче не остана да лежи само върху лаврите на това обяснение и реши да контраатакува. Ударът му бе насочен срещу друг член на съвета, известен с критиките си към главния прокурор Цацаров - Калин Калпакчиев. Узунов го обвини, че "движи" европроект за 6 млн. лв., от който трябвало да вземе 340 хил. лв. хонорар. Оказа се, че това е далеч от истината - Калпакчиев наистина участва в проект, но не го ръководи, а парите за хонорар се разделят между 7 души за общо 30 месеца срок на изпълнение, т.е. всеки от тях ще получи по малко над 11 хил. лв. или по 1619 лв. на месечно за две години и половина. Опитът обаче показа начина на мислене на мнозинството във ВСС, към което принадлежи Узунов. Когато се появят съмнения, че ще се опитат да прикрият гафовете на прокуратурата пред ЕК, те питат опонентите си колко пари са взели, за да отклонят спора от държавното обвинение и да го насочат към заплати. Блестяща тактика. Показателна за хората, които я измислят.

Но само това да им беше гафът! Този



съвет се изложи почти във всеки един случай, когато трябваше да действа,



за да намали поне малко от малко щетите за самата система. Те направиха точно обратното. Някой помни ли твърденията за "шпицкоманди" в прокуратурата, направени от следователя Бойко Атанасов? Със сигурност не и членовете на съвета. Още по-малко си спомнят как в кофите за боклук на столичната следствена служба се намираха документи от разследването за фалита на на КТБ. Как реагира съветът в тази ситуация? Първо се върза на версията на прокуратурата, че непредпазливата чистачка е изхвърлила документите. Няма шега, наистина оправданието бе такова. А след това съветът събра следователите от службата и ги попита има ли там "шпицкоманда", която удря по поръчка. И направо да не е за вярване, те отрекоха!

Този съвет много добре умее да прилага двойни стандарти, когато трябва да се удари, удря със сила, когато не, все намира начин да си измие ръцете. Когато бившият френски посланик Ксавие дьо Кабан произнесе прословутата фраза за гнилите ябълки, ВСС се задейства с дисциплинарка срещу съдията Румяна Ченалова. После я уволни. Тя получи и обвинения от прокуратурата. А когато същата Ченалова се появи в записите "Яневагейт" и по-лошо. потвърди истинността им, съветът си запуши ушите. В този случай стратегията бе зададена от прокуратурата - "Защо да вярваме на думите на една обвиняема". И толкова. Съвсем наскоро, пак в залата на ВСС, Цацаров даде ясно да се разбере, че скандалът "Яневагейт" изобщо няма да се разследва. Защото никой от участниците нищо не помнел. "Да си представим следното - съдията Ченалова, когато трябва да направи изявление по процесуален ред, казва, че не помни нищо. Теоретично е възможно и вторият участник да не помни, а третият да каже - този глас прилича на жена №1, този глас на жена №2, а третият на моя, но нямам спомен да съм водил този разговор", заяви той. И всичко приключва. По същия начин заметоха под килима и записите от къщата на Борисов в Банкя, в които участваха бившият градски прокурор на София Николай Кокинов и някогашният министър на земеделието Мирослав Найденов. Незаконни били и толкова. Прокуратурата с незаконни неща не се занимава. Със забравени също.

Тези, а и много други скандали изчезнаха сякаш никога не са се случвали. А докато всичко това се случва, в съвета се водят други дебати. Например главният прокурор остро протестира, че Калпакчиев бил написал статия за изданието "КлубZ", собственост на бизнесмена Огнян Донев, в момента обвиняем. Цацаров заяви, че това бил лош сигнал към съда и прокуратурата и дори предложи съветът да гласува и да посъветва членовете си да се въздържат от подобни медийни изяви. Поне това не се прие. Междувременно се карат за пари и оправдават гафовете си с безумни аргументи. Една незначителна подробност - онова тържество за годишнината на съвета, заради което Узунов еднолично реши кой да се среща с европейските прокурори, се е хванало на данъкоплатеца 16 100.26 лв., съобщи "Дневник". От тях над 8 хил. лв. са за протоколни подаръци за гостите - ключодържатели, визитници и др.