|
| Христина Вучева |
Бюджет 2017 не се различава много от тазгодишния. Приходите имат същата структура. През изтичащата 2016 г. данъчните приходи заемат 87.6% от всички приходи, в проекта за 2017 г. те са 87.3%. Неданъчните приходи нарастват с 0.3 процентни пункта - от 12.4% на 12.7%. Дали това е за добро или не зависи от това какво се променя в структурата на конкретните видове приходи.
Предвижда се намаление на приходите от косвените данъци и нарастване на преките, което се дължи основно на значителния номинален ръст на постъпленията от данъка върху доходите на физическите лица. Предвижда се този данък да осигури 3.037 млрд. лева догодина при очаквани 2.868 млрд. лв. за 2016 г. Тази разлика от близо 170 млн. лева може да се обясни с увеличена заетост, растеж на заплати в основни сектори или със значително подобряване на данъчната събираемост - от доклада към закона не става ясно.
Предвижда се значителен ръст - с около 240 млн. лв. спрямо 2016 г., на прихода от корпоративния данък. Това е изпълнимо, като се има предвид очакваният ръст на БВП - номинално с около 3 млрд. лв. Този ръст, както и очакваното по-бързо нарастване на вноса в сравнение на износа са факторите , с които можем да защитим и
значителния растеж на приходите от ДДС и акцизи
- около 740 млн. лв. Посоченото ни убеждава, че данъчните приходи в размер на 19.2 млрд. лв. ще бъдат събрани.
Не може да сме така сигурни обаче за неданъчните приходи. Достатъчно е да припомним непостъпилите през 2016 г. 600 млн. лева от концесионна такса за летище "София". При това включването на въпросните приходи в държавния бюджет е в нарушение на закона за т.н. Сребърен фонд.Това формално е поправено в проектобюджета за 2017 г., като е записано, че за сумата от концесия на софийското летище не се прилага изискването такива приходи да постъпват в Сребърния фонд. Но подобен подход ни отдалечава от отдавнашната ни цел да сме страна със закони, които се прилагат и осигуряват предвидимост и прозрачност.
В проекта е предвидено нарастване на приходите от такси. То е по-малко в сравнение с други години, което е положителна стъпка. Но управляващите продължават да не разбират
колко вредно е постоянното увеличаване на таксите
То ерозира доверието на гражданите и смисъла на съществуването на данъци, които по принцип трябва да осигуряват единство и равнопоставеност на гражданите, когато дават част от своите доходи за обществени цели.
Приходната част на проекта за държавен бюджет в частта за данъците може да бъде оценена като отговаряща на заявеното в управленската програма на правителството.
За съжаление, не можем да дадем подобна оценка за разходната част. Ако анализираме само съотношението на бюджетните разходи към БВП, оценката би била едностранчива. При сравняване на нашите достижения - 37.3% от БВП за 2016 г., ще установим, че няма други европейски държави с толкова нисък дял на разходите. Предвидените за 2017 г. 39.8% също са далеч под нивото на останалите страни от ЕС, в които това съотношение е над 40%, а в някои и над 50%. По-близкият анализ на числата обаче показва, че
упорито се поддържа лошата практика на щедро раздаване на пари,
без да се държи сметка за секторни политики, ефективност и целесъобразност. Примерите са много.
Интересно е, че според данните на Министерството на финансите очакваните разходи за 2016 г. са по-малко от одобрените с 1.6 млрд. лв. В материалите по бюджет 2017 обяснението е единствено със закъснението на европейските проекти. Това е вярно само частично. Намалението се дължи на неосъществените капитални разходи, предвидени по държавния бюджет. Така подозренията, че сумата от 2.5 млрд. лв. в голямата си част е своеобразен резерв на правителството, се потвърждават. Подобни практики са рискови, защото решенията за използването на този резерв зависят от премиера и от министъра на финансите, а не от обществото, което е направило някакво предвиждане чрез приетия публично закон за бюджет.
В разходите за 2017 г. отново се предвиждат 2.3 млрд. лв. за капиталови разходи, без обяснения за вида и смисъла на тези разходи. Не е ясно и защо разходите за лихви се увеличават с 20 млн. лева, след като се предвижда значително намаление на дълга към края на 2017 г. Няма обяснение и защо трябва да се емитира нов дълг от 1.2 млрд. лв., след като правителството разполага с над 13 млрд. лв. фискален резерв.Тази сума е достатъчна да се плати дълга към руския доставчик на двата реактора, да се финансира новият дефицит, както и да се покриват задълженията по падежирани стари задължения.
Постоянното повтаряне, че образованието е приоритет, също не се потвърждава, защото най-много пари се предоставят за отбрана и сигурност. След като страната ни е застрашена от години от демографски срив и несъразмерно нарастване на дела на хората без образование, трябваше чрез бюджетните разходи да се направи опит за ограничаване на тези тенденции.
Години наред при обсъждане на бюджета народните представители не проявяват интерес и не изискват от вносителя на най-важния закон
да разшифрова средствата за субсидии
на нефинансовия сектор и да анализира ефектите. Все пак става дума за около 830 млн. лв. ежегодно за дългогодишните получатели на такива пари - БДЖ, НКЖИ, фонд "Земеделие" и др. Полезно би било да се предостави анализ за всичките около 5.6 млрд. лв., които се предвиждат за т. нар. икономически дейности. Субсидии са само част от тези средства.
Повсеместно са увеличени спрямо предходната година разходите на т. нар. първостепенни разпоредители с бюджетни средства, без да има основание за това в повечето случаи. Разходите на Националната служба за охрана например ще се повишат от 34 млн. на 37 млн. лв., на ДАНС - от 97 млн. на 108 млн. лв., на службата "Технически операции" - от 43 на 48 млн. лв. Увеличението е с общо 20 млн. лв., които биха имали по-висок обществен ефект и полезност, ако се насочат за увеличаване на мизерните заплатите на работещите в националната и други библиотеки или за музикантите в симфоничните оркестри.
Проектът за бюджет 2017 показва, че има смисъл да се говори за реформи. Пенсионната реформа е довела до намаляване на парите, които се вземат от данъците ни и се насочват за допълване на недостига на ДОО. Този трансфер е намален от 6.135 млрд. лв. на 4.723 млрд. лв. В здравеопазването и в МВР, където реформи не се осъществиха, трансферите са увеличени.
НАРУШЕНИЕ
На практика от няколко години се нарушава грубо Законът за публичните финанси (чл. 86 от ЗПФ), според който министърът на финансите представя пред Народното събрание доклад за държавния бюджет. Някой очевидно е решил за по-лесно, че актуализираната тригодишна бюджетна прогноза замества нуждата от такъв доклад. Тази година не само се подминава цитираният текст от ЗПФ, но и се добавя още една "новост" - тригодишната прогноза е наречена "мотиви към закона за годишния бюджет". Това показва неразбиране на смисъла на законовите разпоредби. Във всички страни с утвърдена демокрация и традиции проектобюджетът се представя на народните представители с доклад.
Според чл. 86, ал.1 от Закона за публичните финанси при разглеждане на Закона за държавния бюджет Народното събрание изслушва и доклади на ресорните министри, отговарящи за политиката на съответния сектор. Ако това изискване се спазваше и ресорните министри докладваха пред Народното събрание каква политика ще развиват в своя отрасъл, програмните бюджети нямаше да се правят по сегашния формален, лишен от смисъл начин.
Ако се спазва законът и министърът на финансите представя доклад към проектобюджета, в него той би трябвало да подчертае връзката на приходите и разходите с правителствената програма за управление и да обясни съдържанието на излишъка или дефицита. Това произтича от друг пренебрегван текст на ЗПФ - чл.85, който предвижда нещо много важно за целия бюджетен процес - при дебатите депутатите нямат право да променят предложения от Министерския съвет излишък или дефицит по Закона за държавен бюджет.
|
| ... |
