Президентът на Гватемала Джими Моралес беше комик, преди да поеме държавното управление с нулев опит на политик. |
Лесно е да говорим за Берлускони, когато правим сравнение на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп с неопитни милиардери шоумени, спечелили избори. Той съвсем не е първият политик, който
трябва да пита за посоките, когато влезе в коридорите на властта.
Доста често в резултат на военни преврати или друго силово превземане на властта се появяват недоказани лидери. Подобно нещо може да се случва и при смъртта на виден член от популярно семейство, свързано с политиката - какъвто е случаят с родената в Италия Соня Ганди, която влезе в политиката в Индия, след като съпругът й Раджив Ганди беше убит. Разбира се, и в резултат на народния вот се появяват лидери новобранци. И Америка съвсем не е първата държава, където това се случва.
Президентът на Гватемала Джими Моралес беше пълен аутсайдер, преди да спечели президентския вот през 2015 г. Той е известен комик, който има свое шоу в YouTube заедно с брат си Сами. В него Джими Моралес често се появява с оцветено в черно лице и разказва цинични вицове.
Първият демократично избран президент на Хаити Жан-Бертран Аристид е католически свещеник, преди да поеме управлението на страната през 1991 г. Той
реши да се откаже от расото си на свещеник в полза на политиката.
Аристид беше начело на Хаити от 1994 до 1996 г. и от 2001 до 2004 г. От 2011 г. до февруари т.г. президент на Хаити стана денс музикантът Мишел Мартели, чието сценично име е Сладкият Мики. Той беше избран за държавен глава след успешна музикална предизборна кампания, в която политическите митинги бяха заменени основно от безплатни концерти. Неговият пищен стил се характеризираше със склонността му да ходи облечен в екстравагантни дрехи и да танцува полугол.
Съвсем доскоро Хърватия имаше за премиер канадско-хърватски бизнесмен. Тихомир Орешкович беше собственик на голяма паневропейска фармацевтична компания. Той не е единственият политик, който е изучавал медицина. Тираничният сирийски лидер
Башар Хафез ал-Асад е бил офталмолог в Лондон,
преди изненадващата смърт на брат му през 1994 г. да го превърне от доктор в диктатор.
По-ниските етажи на властта също са пълни с примери за звезди и артисти, които танцуват на политическата сцена. Бразилецът Франсиско Евераду Оливейра Силва, който в момента оглавява бразилския щат Сау Паулу, е напуснал училище, за да бъде клоун. По-късно става известен певец и текстописец с многомилионни продажби на песните, натрупал огромни пари, преди да съблазни избирателите. Италианската депутатка от унгарски произход Илона Сталер, известна и със сценичното си име Чичолина, което означава "прегръдки", е добре позната порнозвезда, която продължава все още да рекламира онлайн каталог, показващ прелестите й.
В Америка скокът на Тръмп от славата във властта има своите предшественици. Губернаторът на щата Аляска и кандидат за вицепрезидент Сара Пейлин е била участничка в конкурса "Мис Аляска" през 1984 г. - десетилетие преди Тръмп да купи правата за конкурса "Мис Америка". Бившият губернатор на Калифорния Арнолд Шварценегер пък е първият културист, получил слава и популярност като звезда на Холивуд, преди да заеме политически пост. Губернаторът на щата Минесота Джеси Вентура става известен като професионален борец и актьор, преди да влезе в политиката. Сред певците, станали конгресмени, са Сони Боно, Фред Гранди - Гофър в сериала Loveboat - в момента е конгресмен от Айова, както Ал Франкен от сериала "На живо в събота нощ", представляващ Минесота. Всички те започват кариерата си в шоубизнеса.
Кой може да забрави "Гипър" - една от първите роли на президента Роналд Рейгън във филма от 40-те години "Кнут Рокни, истински американец", или пък Финиъс Тейлър Барнъм - кралят на цирка, който също започва успешна политическа кариера в края на ХIХ век. Неговата мантра "Аз съм шоумен по професия... и цялото злато няма да може да ме промени", и днес звучи актуално.
Тръмп се гордее, че е избран за президент на САЩ без никакъв предишен политически опит, въпреки че, както става ясно от историята, този феномен често се случва в развиващи се демократични страни. Дали той е последният подобен експеримент остава да видим...