Стара версия евроатлантизъм задръства главите на българските политици. Програмирани за антикомунизъм (съчетан оригинално в България с криминализъм), те се изненадаха, че избирателите са започнали да правят разлика между двете понятия. Теорията, че биха гласували за магаре, стига да е хранено с евроатлантически зоб, загуби актуалност. Но кой да предполага, че във времена, когато операционните системи на компютрите овехтяват за няколко години, политическите системи също трябва да се обновяват?

Политолози се чудят на динамиката на електората, като я мерят на старите си теглилки за "ляво-дясно" и "русофилия-русофобия". Нищо смислено не излиза, защото така не може да се обясни странното обединение на леви и десни, русофили и американофили зад една президентска кандидатура, дошла сякаш от нищото, макар и подкрепена от определена партия. Максималното, до което стигат, е, че си имат работа с несистемен кандидат.



Е, и?



Тъй като политиците и политолозите имат естествен стремеж да се позиционират колкото може по-близо до властта, не могат, а и не биха посмели да търсят друго обяснение извън схемите, които програмират политическата ни система от зората на демокрацията и поддържат нейната относителна стабилност. Каквито и партии, коалиции и лица да се сменят начело на държавата, изборите не променят нищо съществено, защото не засягат програмистите, които си остават едни и същи. Независимо дали са определяни като задкулисие, олигархия или криминален елит, те с готовност преправят избирателната система, за да успокоят електората, че има смисъл да продължи да гласува, или просто да го задължат да гласува. Но въпреки решаващата си роля програмистите са пословично скромни и предпочитат имената им да не излизат на светло.

Новоизбраният президент Румен Радев спечели доверието на разнолики сектори от обществото, защото



намери общия им знаменател



За разлика от премиера в оставка Бойко Борисов, който търсеше знаменателя по формулата "и вие сте прости, и аз съм прост", Радев избра формулата "и вие не сте от тях, и аз не съм от тях". Разбираемо, на избирателите им е омръзнало да ги правят на глупаци и предпочитат да се видят в друга роля. Макар че поуките от Орешарски са още пресни, заклинанието "Ще повторите грешката с Орешарски" не свърши работа, защото електоратът неочаквано получи предложение, което не можеше да откаже - да прати Борисов при Орешарски. На простонароден език тази политическа оферта се нарича "Хвани единия, удари другия".

Но Радев даде на избирателите и бонус към офертата, който направо го изстреля на недостижима височина, - да приложи новата румънска версия на същата пословица, а именно "Хвани единия, след него другия и т.н." Заявката му, че като държавен глава ще отиде да изучи румънския опит в борбата с корупцията на високо равнище (чак до равнище премиер), след което ще агитира за приложението му в България, е



нещо съвсем ново в нашите висши среди,



които само преди осем месеца посрещнаха на нож вдъхновителката на румънската съдебна реформа Моника Маковей. Българите отдавна жадуват за съдебна справедливост и както се вижда, дори капка надежда е способна да ги оживи.

Въпросът е дали тази капка няма да се окаже последна, защото изборите минаха. Подозрението идва от появата още в изборната нощ на първия ред пред двойката победители на индивиди, които през годините на прехода се отличаваха като самородни програмисти на криминалния преход, макар и да се представяха за простолюдни свинари и овчари. Електоратът би предпочел такива да обяснят що-годе смислено в съда необяснимото си богатство, а не да ги гледа в дома си като натрапници през телевизора. Ако не само Радев, но и те се запознаят по-отблизо с румънския опит в правосъдието, ще разберем, че наистина е започнала промяна, а не е даден рестарт на добре познатата ни програма.

Евроатлантизмът, който управляващите се опитаха да представят като



залога в изборите,



е съвсем различен от техните представи. В първото си интервю за български вестник новият американски посланик Ерик Рубин, заяви пред в. "Сега" през юни, че САЩ няма да се примирят с корупцията в България, с което продължи линията на своите предшественици. Американците, които са обсебени от мисълта да контрират руското влияние където и да е по света, виждат в корумпираната българска система копие в умален вид на модела за преход, даден от разпадащия се Съветски съюз в началото на 90-те години. Затова разобличаването на корупцията на високо равнище за тях е шифърът на евроатлантизма в България.

Русия, която за разлика от други влиятелни държави никога не е упражнявала натиск върху нашия елит да се бори с корупцията и организираната престъпност, сякаш потвърждава тяхната преценка. Но заедно с това тя не се стеснява да арестува свои корумпирани министри (най-пресният пример е министърът на икономическото развитие Алексей Улюкаев), с което показва колко изостанала е България дори в сравнение с нея, ако в зората на демокрацията двете страни са имали едни и същи стартови модели.

Що се отнася до нашите съюзници в ЕС, те са още по-директни и от американците, защото всяка година разгласяват специални доклади за срам на нашите управляващи колко са далеч от евроатлантическите ценности с бездействието си (или по-точно със съучастието си) по въпроса за организираната престъпност и корупцията на високо равнище. Десет години откакто е в ЕС, България още не е дала очакваните от нея доказателства, че е правова държава, защото не е вкарала в затвора нито един високопоставен ръководител при ширеща се корупция. Безнаказани са и всички вождове на организирани престъпни групи - трибуквени или многобуквени.



Бойко Борисов се е хвалил с какво ли не



- с магистрали, стадиони, градинки, - само с вкарани в затвора големи престъпници не успя да се похвали. Твърдеше, че е ударил контрабандата, но не показа контрабандистите. Уж удари трафика на хора, но каналджиите останаха на свобода. Подаваше оставка в изборната нощ и повтаряше какви неблагодарници са избирателите. А колко лесно бе да запази доверието им и да получи енергия за бъдещо завръщане във властта - достатъчно бе само да протегне ръка и да измъкне за ушите някой от антуража си. Правеше се на мъжкар, но не показа мъжество.

Неговият подопечен президент Росен Плевнелиев, който поне няма мъжкарски претенции, опита в края на мандата си да се изяви като мислител в качеството си на



теоретик на евроатлантизма



В деня за размисъл преди втория тур на президентските избори той публикува почти философска статия в "Капитал" за "студения мир" като по-лош от "студената война". При така зададена логика нямаше как да не стигне до похвала за Съветския съюз за сметка на посткомунистическа Русия. "По време на Студената война, написа той, Съветският съюз участва в инициирането и договарянето на правила и принципи за траен мир в Европа - например историческото споразумение от Хелзинки от 1975 г. Днешна Русия задраска всичко това и се противопоставя на приети и спазвани безусловно от Съветския съюз по време на Студената война принципи... По време на Студената война светът имаше някакъв баланс. Днес баланс няма, сигурност и предвидимост - също. Брекзит и изборът на Тръмп за президент на САЩ са поредното доказателство за това." Поставени на везните на Плевнелиев, доброто и злото балансират между минало и настояще, като в блюдото на доброто е СССР, а блюдото на злото събира Русия и Тръмп.



Получава се странен хибрид,



но той пък дава отправка към любимата на Плевнелиев тема за хибридната война. "Смисълът на руската хибридна война, продължава той, не е да отстреля противника, а да го дестабилизира и да го направи зависим. За целта се използва целият наличен арсенал от националисти, популисти и всякакви зависими политици от петата колона, енергийното оръжие, олигарси, пропагандната машина на продажни медийни империи, кибератаки и др."

Не може да се отрече известна наблюдателност у президента след пет години на висшия наблюдателен пост, който му дава достъп до всякакви тайни в държавата, включително и какво представлява българската олигархия, съчетана с една медийна империя. Ако бе доразвил мисълта си, можеше напълно безнаказано да назове някое име, защото като държавен глава има гарантиран имунитет. Но и неговият евроатлантизъм стигна не по-далеч от Борисовия.

Ето важна несвършена работа, която ще завещае на наследника си, когато му сдаде поста на "Дондуков" 2. Надеждата, че за първи път е избран решителен мъж за президент, ще се оправдае, ако Радев упражни правото си на пълен достъп до всякаква информация в държавата не само за лично сведение, но и за обществена полза.