Висшистите у нас намират все по-добра реализация на пазара на труда, повишава се леко размерът на възнагражденията им, а студентите все повече избират специалността си спрямо търсенето на бизнеса. Все още обаче има драстични дисбаланси между университетите, като при много професионални направления продължава да е важно в кой вуз си учил, вместо какво точно си учил. Това показва 6-тото издание на рейтинговата системата на университетите у нас за 2016 г.

------------------

Тазгодишният рейтинг на висшите училища по много неща прилича на миналогодишната класация. И през 2016 г. с най-ниска безработица (под 1%) и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) могат да се похвалят направленията медицина, фармация, дентална медицина и военно дело. На най-високи средни доходи пък продължават да се радват завършилите информатика, математика, проучване и добив на полезни изкопаеми, обществено здраве, комуникационна и компютърна техника, военно дело, металургия, фармация и др.

Софийският университет запазва лидерството си в 21 от 25 професионални направления. Техническият университет-София също затвърждава водещите си позиции в 6 от общо 9-те направления, в които обучава студенти - електротехника, енергетика, комуникационна и компютърна техника, транспорт, общо инженерство и машинно инженерство. Медицинският университет в София отново е номер 1 в 5 от 5-те направления, в които обучава. В "Обществено здраве" обаче с еднакъв брой точки до него е класиран МУ- Варна, а в направление "Здравни грижи" е на крачка да бъде изместен от МУ-Плевен, който също е поставен на първа позиция, както и м.г. Иначе МУ-София остава безспорен лидер по медицина, фармация и стоматология.

С по три първи места са Аграрният университет в Пловдив (животновъдство, растениевъдство и растителна защита) и ХТМУ (металургия, материалознание и химични технологии), а две класации се оглавяват от Лесотехническия унивеситет - по ветеринарна медицина и по горско стопанство. Други 14 висши училища имат водещи позиции в по едно професионално направление. В 8 класации на първи места са университети извън столицата, докато м.г. броят им бе 7. От частните университети могат да се похвалят два - Американският университет за поредна година държи 1-вото място по "Администрация и управление", а НБУ е лидер в направление "Теория на изкуствата", като е отнел миналогодишната водеща позиция на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив.



Положителни тенденции



Данните очертават тенденция, макар и все още твърде крехка, за постепенно подобряване на реализацията на пазара на труда на специалистите, придобили висше образование през последните 5 г. Според тях средният осигурителен доход на завършилите родни вузове нараства от 925 лв. през м.г. до 1020 лв. за 2016 г. Делът на регистрираните безработни сред тях пък спада от 3.74 до 3.38%. Докато през м.г. с висока безработица от над 5% се отличаваха 6 професионални направления, тази година единственото направление, което минава 5%-ната бариера е социални дейности - с 5.46% безработица.

Експертите отчитат като позитивни и данните, показващи съществено увеличаване на студентите в професионални направления с недостиг на кадри - кандидат-висшистите ни по медицина са се увеличили с 50% в последните години, тези по здравни грижи - с 30%, по стоматология - с 25%. Повече са младежите ни, следващи информационни и компютърни науки - от 7680 души през м.г. те се увеличават на 7720 през т.г. За сметка на това все по-малко хора са избрали неоправдано масовизираните направления като икономика и администрация и управление, в които студентите спадат с 15% в последните 3 г. (въпреки това тези две направления остават най-масовите у нас). При правото също се забелязва спад - от 11 хил. на 10 хил. души, или с около 8% за последните 3 г. Така тази специалност отстъпва 3-тото си място на педагогиката, при която, макар с малко, все пак кандидат-учителите се увеличават - от 12 141 през м.г. до 12 562 през т.г. Студентите, записали едно от трите технически направления - комуникационна и компютърна техника, информатика или електротехника - на практика стават втората по големина група след тези, следващи икономика, с общо около 23 хил. души.

Подобрява се и индикаторът, показващ колко от завършилите у нас не се осигуряват в страната - от 25% делът на тези хора спада до 23 на сто. По отношение на показателя за наетите висшисти, които през първите 5 г. след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, също има, макар и минимално, раздвижване - той нараства от 46.54% на 47.34%.



Дисбалансите остават



Както и да се гледат данните обаче, те не могат да скрият реалността - че всеки 4-ти наш висшист не се реализира в икономиката ни, а почти 1/2 от наетите хора работят на позиции, за които не се изисква висше. "Положителните тенденции не могат изведнъж да отстранят дисбалансите, натрупвани у нас в продължение на години", коментира и Георги Стойчев от "Отворено общество", участвал в подготовката на рейтинга. Както и през 2015 г., данните потвърждават големите различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование в зависимост от професионалното направление и особено от висшето училище.

И т.г. направлението с най-висок средномесечен облагаем доход е "Информатика и компютърни науки". То носи на завършилите го средно по 2040 лв. месечно, при 1857 лв. през м.г. Едно е обаче да го учиш в Софийския университет, където завършилите го получават 3237 лв. (със 191 лв. повече от м.г.), съвсем друго е да си получил дипломата си в Шуменския университет, който носи на завършилите информатика възнаграждение от едва 830 лв. Завършилите администрация и управление в АУБ получават 3056 лв. на месец, докато колегите им от Европейското висше училище по икономика и мениджмънт, завършили същата специалност, се разписват едва срещу 616 лв. Средният месечен облагаем доход при математиката например е 2199 лв., ако човек има диплома по нея от СУ, и едва 800 лв., ако е завършил математика в Пловдивския университет.

Реализацията също зависи от професионалното направление и особено от университета, който си завършил, като на места разликите са в пъти. "Има професионални направления с над 90% реализация, като военно дело, медицина, фармация, и огромно количество други направления с под 30 и дори под 20% реализация", коментира Георги Стойчев. По думите му типична такава специалност например е туризмът, при който реализацията е едва 19.29%, което е красноречив знак, че сферата на туризма има нужда не от висшисти, а от хора със средно професионално образование. И докато при специалности като медицина няма значение къде е придобито висшето образование, то при други - като например икономика или инженерните направления, самата диплома не значи кой знае какво, освен ако не е получена в добър университет. По същия начин тапията за бакалавър по информатика и компютърни науки не гарантира автоматично намиране на работа - при някои вузове безработицата при това направление е около 1% (СУ), при други - цели 6% (ЮЗУ).



Регионална значимост



Макар в това издание на рейтинговата система да са включени повече индикатори за регионалната значимост на университетите, новости спрямо м.г. почти няма. И през 2016 г. вузовете в Бургас, Русе, Варна и Благоевград са с голямо обществено значение за региона, в който се намират. По процент на студентите, планиращи своята професионална реализация в областта, където се намира тяхното висше училище, на 1-во място е класиран Бургаският свободен университет с комуникационна и компютъра техника - 88% от студентите са заявили, че планират да останат в морския град и да работят по специалността си. На второ място, както и м.г., е УниБИТ с "Национална сигурност" - (75% студенти), а на трето място - Русенският университет "Ангел Кънчев" с биотехнологии (72%).



Дипломирани студенти



За първи път т.г. рейтингът мери дела на студентите, които са се дипломирали в съответното висше училище. С най-много бакалаври или магистри могат да се похвалят направленията военно дело (99%), медицина (93%), фармация (90%), здравни грижи (89%), стоматология (84%) и др., като масово младежите, записали се в тях, успяват да получат диплома. Не така е положението с лицата, записали например математика - едва 48% от тях се дипломират. Процентът на дипломиралите се е твърде нисък още при театрално и филмово изкуство (36%), проучване и добив на полезни изкопаеми (44%), растениевъдство и животновъдство - около 44-47%. Не е успял да получи диплома и всеки втори студент, записал се да учи хранителни технологии, горско стопанство, теория на изкуствата, науки за земята, биотехнологии и др.