Следизборно-предизборната суматоха избутва на преден план амбициите за преразглеждане на данъчното облагане. Идеята е да се отмени пропорционалният подоходен данък (по американски: "плосък данък"). Да отхвърлим успешната данъчна реформа с близо 10-годишна (от 2008 г.) практика



ще е най-тежката грешка,



която можем да допуснем. Простият, ефективен и стабилен пропорционален данък е едно от малкото, но изключително конкурентно предимство на България в съперничеството на нациите за привличане на инвестиции и бизнес. Колкото да е странно за всички, които се стремят да представят България като изостанала и догонваща някого държава, истината е, че специалистите приемат нашата данъчна система за еталон и образец. Евтина, ефективна и прозрачна. Но за това не се говори пред публиката - поне в Стара Европа, защото в задлъжнелите до гуша западни икономики лидерите нямат нито далновидността, нито куража да приложат очевидно по-добрата данъчна система. Много по-лесно е да се справят с данъчната конкуренция на "периферни страни" като нашата по досегашния модел: като постоянно, но нежно "натискат" нашите управници да се откажат от успешния модел в името на илюзорна "данъчна унификация". Странно е, че



няма никаква дискусия



по най-важните въпроси на нашата икономическа политика, в частност по данъчната система. Да, крещят си един на друг в парламента, чуват се и изказвания с аргументи, но се губят в общия шум, зрънцата разум потъват в политическата плява. Често показват по телевизионните екрани говорещи глави, но нито дебат, нито дори диалог няма. Само серия монолози. Велможите вече отказват да участват в разговор с опоненти, които могат да ги сложат на място. Държат да са сами на екрана, партийните пропагандатори преди "изявата" договарят какви въпроси да им задават водещите. Най-ярък е монологът на главния идеолог на контрареформата за връщане на прогресивното облагане. Това е коварна смес от



малко факти с откровени лъжи,



поднесена с уверен глас, подпечатана с професорско звание и докторска степен. Сигурно има хора, които се впечатляват и затова е важно да отговаряме - колкото пъти трябва, за да избегнем заблудите. Да видим тезисите за контрареформа.



Първо: прогресивният данък е справедлив



Във финансите критерият "справедливост" е неопределен, макар че често така превеждат термина fair (честен). За мен няма нищо справедливо в това двамина да работят колкото могат, а от по-успешния държавата да взема повече. Според статистическо проучване, огласено от Обединения комитет по данъчна политика на Конгреса, значително мнозинство данъкоплатци, не само в САЩ, намират, че справедлив е пропорционалният данък (всеки плаща един и същ процент от дохода). За мюсюлманите това трябва да е безспорно: самият пророк е наложил пропорционален данък. Юдаизмът и християнството знаят от Стария завет (Тората).

Бог определя за справедлива българската данъчна система от наши дни. Старият завет има точно две данъчни норми: "по жетва давайте на фараона петата част, а четири части ще останат за вас, за засяване на нивите, за прехрана на вас и ония, които са в домовете ви, и за прехрана на децата ви". (Битие 47:24) Т.е. 20% данък върху оборота. И после: [Царят] "ще взима десетъка от сеитбите ви и от лозята ви и ще го дава на скопците си и на слугите си"; "ще взима десетък от дребния ви добитък, и вие сами ще му бъдете роби"; (1 книга Царства 8:15, 17) - 10% пропорционален подоходен данък.



Второ. Ако увеличим ставките, ще съберем повече пари



в бюджета. Абсолютно невярно. Точно в България имаме най-сигурното доказателство, че при намаляване на ставката на подоходния данък постъпленията в бюджета нараснаха. И по-важно: понеже данъчната система е органично свързана, облекчените подоходни данъци вдигат прихода от ДДС, защото все по-голяма част от скритите, неотчетени обороти "излизат на светло". Обратно, всеки опит държавата да откъсне по-голяма част от дохода на предприемача го кара да крие не само дохода, но и продажбите, които носят този доход. Като въведем прогресивен данък, който иска да грабне над 1/4 от заработения дохода на "богатите", ще паднат постъпленията не само от подоходния данък, но и от ДДС. Естествено, не веднага. Вероятно в първата година след вдигане на данъка бизнесът няма да успее да смени досегашния модел, поради инерцията постъпленията в бюджета може и да нараснат, но обратът няма да закъснее. Вярно, че има страни (САЩ, Франция, Германия), които след кризата вдигнаха данъчните ставки и събраха повече пари в хазната. Но причината е в огромните пасивни инвестиции, в рентиерския капитал, който получава доход от финансовата система и няма нужната оперативна мобилност, за да избегне облагането. Активният предприемач и инвеститор обаче само за месеци може да "оптимизира" облагането. И да емигрира в по разумна страна. А най-мощният



"непоколебим аргумент" за прогресивно облагане:



"няма развита или бързо развиваща се страна в света, която да не е с прогресивно облагане". Това е откровена лъжа (не бих обвинил професори в явно незнание). Пропорционален подоходен данък (впрочем по български модел!) въведоха в Андора, а това е най-богатата (по БВП на глава) европейска страна. Пропорционален, естествено, е данъкът ("закат") в Саудитска Арабия. Сред най-бързо развиващите се страни са Литва, Латвия, Естония, Унгария, Мавриций - всички с пропорционален данък. Най-популярен (засега) модел е пропорционалният подоходен данък в Хонконг (максимална ставка 15%, с няколко облекчени ставки под максимума). Пропорционално е облагането в Русия, най-голямата в света страна, и десетки други страни. Друг е въпросът, че "еди-къде си има еди-какъв си данък" изобщо не е аргумент. Аргумент е да кажеш и докажеш - без да лъжеш и подвеждаш, - че това, което предлагаш, е по-добро. Впрочем вижте



накъде отива данъчната система в САЩ.



В Републиканската партия има авторитетна фракция поддръжници на "плоския" данък. Десет щата вече въведоха пропорционален щатски подоходен данък. Това по въпроса "коя система избират умните хора". Избраният президент Тръмп обяви по-предпазлива данъчна реформа: 15% корпоративен данък, намаление и на стъпалата (brackets) на прогресията, и на ставките на федералния личен подоходен данък (12% - 25% - 33%). Това е стъпка, след десетина години ще ни стигнат американците.