Дълги години банките се ползваха със законодателен комфорт, даващ им възможност да увеличават лихвите, с което доведоха мнозина до невъзможност да обслужват кредитите си. Те налагаха неравностойни клаузи в договорите си с потребителите и така си гарантираха свръхпечалби. Вместо да бъдат наказвани заради недобросъвестни търговски практики, банките съдят клиентите си по бързата писта на чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс, в задочно производство, в което на практика клиентите им не участват и не могат да се защитят. От законодателната черна дупка се възползваха и фирмите за бързи кредити.

Приетата от Европарламента през февруари 2014 г. Директива 2014/17/ЕС въвежда засилени мерки за защита на получателите на ипотечни кредити. И досега единственият начин българските граждани да получат съдебна защита, да си върнат неправомерно надвзети лихви бе по линия на европейското законодателство, въведено в два закона - за защита на потребителите и за потребителския кредит. В България вече е факт и Законът за кредитите за недвижими имоти на потребители в отговор на Директива 2014/17/ЕС.



Една от важните промени е въвеждането на "срок за размисъл"



- преди да подпишат договора с банката, кредитоискателите вече имат 14 дни да обмислят решението си.

С цел избягване на предоставянето на неподходящи кредитни продукти, водещи до свръхзадлъжнялост на потребителите и до продан на ипотекираното имущество, се въвежда задължение банките, фирмите за бързи кредити и кредитните посредници да предоставят на своите клиенти значително повече информация за лихвения и валутния риск, за начина на формиране на лихвата и за всички съществени характеристики на заема.

Законът забранява уловките в рекламите. Ако Комисията за защита на потребителите реши, че рекламата е заблуждаваща и подвеждаща, потребителят има право да развали договора си за кредит.

Законът въвежда правила за кредитите в чуждестранна валута. Целта е да не се повтори адът на кредитополучателите, които бяха заблуждавани да вземат заеми в швейцарски франкове, без да им се разяснява какъв е рискът при поскъпване на франка спрямо другите валути. Кредиторите вече са длъжни



да разясняват рисковете от възможните промени в обменния курс



и да информират клиентите си, ако погасителните им вноски в чуждестранната валута се увеличат с над 20% от размера им към деня на усвояването. Клиентите имат право по всяко време да превалутират по фиксинга на БНБ кредита си във валутата на държавата по обичайното им пребиваване или в която получават доходите си или в която имат активи.

Въвежда се задължение за кредиторите да предвидят процедура за доброволно решаване на спорове и определяне на обезщетения с ясни срокове. Ако срокът не бъде спазен или няма приемливо и за двете страни решение, кредитополучателят може да сезира помирителната комисия към Комисията за защита на потребителите, разглеждаща спорове в областта на финансовите услуги.

Много години гражданите влизаха в дълги и скъпоструващи съдебни дела, защото са изпаднали във временно затруднение да си плащат вноските - например при загуба на работа. Човекът е бил добросъвестен платец, но банката бърза да обяви кредита за необслужван и предсрочно изискуем и завежда дело. Новият закон задължава банката, преди да се обърне към съда, да потърси кредитополучателя, да изясни причините за неплащането и да опита да преструктурира или рефинансира заема.

Досега



банките отказваха да дават копия от договора за кредит



на поръчители, солидарни и ипотекарни длъжници - с аргумент, че това било банкова тайна. Те вече имат право да получат не само договора, но и анексите към него и извлечения от обслужващата кредита сметка. Така при наличие на нарушения те биха могли да организират защитата си. Новост е също, че тези хора ще бъдат предупреждавани в случай на неплащане на кредита от главния длъжник. С новата регламентация гарантите и съдлъжниците могат да предприемат навременни действия за защитата си. Досега те разбираха, че има проблем едва когато срещу тях се образува изпълнително дело. В тези случаи, освен че биват осъдени да платят кредита, губят имуществото си, дължат разноски за държавни такси, за адвокатски хонорари и такси за съдебните изпълнители.

Кредитодателите вече са длъжни да посочват в договора методиката за промяна на дължимата лихва. И нямат право на едностранни промени. Ако нарушат това изискване, договорът за кредит става невалиден. Тази промяна е ключова, тъй като досега банките увеличаваха без правила цената на кредитния продукт. Нормално при подписване на договора всяко домакинство прави разчет на своите възможности съобразно приходите си, но чрез произволното увеличаване на лихвата кредитополучателите бяха довеждани до невъзможност да погасяват кредита си. Вярно е, че има много образувани и много спечелени дела и банките са принудени да връщат неправомерно надвзетото, но важното сега е, че



вече има и превенция срещу подобни банкови практики.



За пръв път се определя законодателно какво трябва да съдържа т.нар. извлечение от счетоводните книги - чрез което банките съдеха своите клиенти в задочни процеси по силата на феодалния чл. 417 от ГПК. Занапред, ако това извлечение не притежава задължителните по закон елементи, то не може да бъде основание за изваждане на изпълнителен лист.

Новост е и изискването за разумен срок, в който кредиторите нямат право да образуват изпълнителни дела, а трябва да се опитат да решат проблема доброволно. В законопроекта нямаше изискване за срок, което изпразваше от съдържание задължението на кредитодателите да направят опит за извънсъдебно решаване на спора.

Законът препотвърждава някои добри решения от Закона за потребителския кредит. Банките нямат право да събират такси и комисиони за управление на кредита, нито повторни такса и/или комисиона за едно и също действие. Всички такси и/или комисиони трябва да са уговорени в договора. Ако клиентът вече е платил поне 12 месечни вноски и реши да погаси предсрочно кредит, банката не може да претендира за обезщетение. ГПР не може да е по-висок от пет пъти размера на законната лихва. При просрочие банката може да получи обезщетение за забава само в размер до този на законната лихва върху неплатената в срок сума. Остава възможността при сключване на кредит да се договори дали само ипотекираният имот ще служи за удовлетворяване на кредитора при евентуално изпълнително дело, или цялото имущество на кредитополучателя може да бъде разпродавано за събиране на неизплатения кредит.

Новият закон не се прилага за договори, сключени преди датата на влизането му в сила. За заварени случаи важат само разпоредбите, които засягат предсрочното погасяване на кредита.