Мероприятието с помпозно заглавие "Национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради", станало популярно и рекламирано като "безплатно саниране на жилищни блокове", вчера спря. Това стана с разпореждане на министъра в оставка на регионалното министерство Лиляна Павлова. Мотивът - предвиденият 1 милиард лева е свършил. Тя остави в ръцете на Народното събрание възможността програмата да продължи, ако при второто четене на бюджета бъде осигурен нов милиард. Но каквото и да се случи оттук нататък, няма да промени факта, че така нареченото саниране влезе в нов сценарий - "Истински лъжи". Дали този филм ще продължи като екшън с елементи на комедия или като пошла мелодрама - предстои да видим.

От момента, когато започна програмата, и досега тя е любима тема за политиците от ГЕРБ и се превърна в основен лозунг около президентските избори. До такава степен, че масово кадрите на най-голямата партия от управляващата коалиция си позволяваха да плашат избирателите, че ако техният кандидат не спечели изборите, трябва да забравят за санирането. Едва ли някой, дори от щаба на ГЕРБ, би могъл да даде смислено обяснение защо именно тази програма, заедно с някой и друг километър път и магистрала, бе поставена в центъра на изборната битка, и то за президент. По-страшното е обаче, че в последните дни преди първия тур и в дните между първия и втория тур кадрите на съуправляващата партия си позволиха да лъжат хората - нагло, със снизходителна усмивка и потупване по рамото - че и в следващи години програмата ще се изпълнява.

Всъщност за спирането на санирането се е знаело преди доста време. На 28 октомври Министерският съвет разпространи за обществено обсъждане "Проект на Постановление за изменение и допълнение на Постановление № 18 на Министерския съвет от 2015 г. за приемане на Национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради".



Мотивите - засилване на контрола,



но и възможност министърът на регионалното развитие да спира програмата при изчерпване на ресурса. Срокът за обсъждането бе 10 ноември. Коментари под това обявление за обществено обсъждане няма. Няма следи - нито на страницата на Министерски съвет, нито в Държавен вестник - това постановление да е било прието, дори на подпис. Но очевидно то е основанието в понеделник Лиляна Павлова да нареди на кметовете да спрат да сключват нови договори. Програмата продължава само за сградите, за които има осигурено финансиране - общо 2019 блока. Така цялата предизборна пушилка се оказва измама.

Има и друго. Когато в броя си от 7 ноември в. "Сега" описа готвените промени, от регионалното министерство обясниха, че дотогава са договорени 700 милиона лева и до изчерпване на първия милиард остават 300 милиона лева. Оказва се, че за две седмици около изборната еуфория и тези пари вече са били "наместени". Къде, в кои градове, при кои кметове, към кои фирми - тепърва ще се узнае. Сред аргументите "за" програмата неведнъж изтъкваха, че с нея се стимулират малките местни строителни фирми. Но пък се появиха информации, че фирми, регистрирани в града гордост на Бойко Борисов и Лиляна Павлова и обявен за първенец по програмата - Благоевград, печелят и поръчки за работа в градове от Североизточна България...

Санирането още от самото си начало тръгна с лъжа - бе наречено "безплатно". Реално се плаща от всички данъкоплатци - включително и от тези, които не могат и никога няма да попаднат в програмата. Този порок на инициативата неведнъж бе критикуван още преди нейното начало. Българската банка за развитие (ББР) отпуска парите, като получава гарантиран от държавата заем. Икономисти вчера разясниха, че играта с този заем е просто счетоводно-бюджетен трик - разходите са записани под линия и не влияят на бюджетния дефицит. За сметка на това парите така или иначе ще трябва да се платят в следващи години, пак за сметка на бюджета и на всички данъкоплатци.

Признанието за засилване на контрола в постановлението също не бива да бъде подминавано. На практика то е признаване, че



програмата е създала перфектната корупционна среда



и се налага местните власти по някакъв начин да бъдат озаптени. Далеч не е случайно, че на два пъти трябваше да бъдат променяни максималните цени за саниране, по които могат да бъдат сключвани договори от кметовете с фирмите. Първата корекция дойде, след като бе установено, че цените са прекомерно раздути, далеч над всякакви пазарни стойности, да не говорим за елемент на разумност. Последва второ занижаване на максималните стойности, което отново изглежда далеч над разумното. По-внимателна проверка на договорите, на вложените материали, на качеството на работата вероятно ще покаже немалко странности или калпаво изпълнение. То така или иначе ще започне да лъсва скоро.

На този фон аргументите на министъра в оставка Лиляна Павлова, че нямало политическа воля програмата да продължи, звучат доста наивно. Те по-скоро са опит да се оправдае предизвестеният финал на едно безспорно нужно, но сбъркано от самото си начало "мероприятие", ползвано предимно за пропагандни цели. Каквото и да се случи с бюджета до окончателното му приемане и след вероятните актуализации догодина, в този си вид този експеримент изглежда изчерпан.