:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,475,387
Активни 462
Страници 12,595
За един ден 1,302,066

В тревожния свят културата добива терапевтичен ефект

Цели поколения художници липсват в държавните галерии, там времето е спряло преди три десетилетия, казва художникът Греди Асса
Снимка: БГНЕС
Греди Асса
Греди Асса е роден на 29 януари 1954 г. в Плевен. През 1981 г. завършва стенопис във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" в класа на проф. Никола Гелов. Негови картини са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, Бундестага в Берлин, музей "Петер Лудвиг" в Кьолн, колекция "Франк Пажес" в Баден-Баден, Музей на холокоста във Вашингтон и др. Най-новата му експозиция "Нещо като автобиография" е изложена в галерия "Контраст".

---

- Изложбата ви от 2004 г. "Автобиографично", въпреки името си, нямаше общо с традиционната представа за автобиографична изложба. Картините бяха разпределени в три групи, а някои от сюжетите описахте по-скоро като видения, а не реални случки. Какво да очакваме от "Нещо като автобиография"?

- И двете изложби представят един нетрадиционен възглед за автобиографията, както правилно отбелязахте. Какво е автобиография? Ако изтръгнем думата от обичайната й административна употреба, тя назовава жанр в изкуството. Ще си позволя една наивна етимология: думата е съставена от три старогръцки корена. Първият корен авто- насочва към връзката със себе си. Вторият био- означава живот. Третият -графия препраща не само към писането, а и към рисуването. Автобиография за мен няма мемоарна функция. Тя не е описание на случващото се в живота на човек, а мястото, където животът среща работата. Там се създават творбите: текстове, картини, деца и т.н. Нямам предвид творби в приповдигнатия естетски смисъл на думата. Имам предвид всичко, което всеки някога създава и му придава особена ценност. Списъкът би бил необятен. Изложбата "Автобиографично" беше улавяне на спомена в трансформацията му в естетическо преживяване, което може да бъде споделено със зрителя. Тя беше разделена в три серии от картини, но аз в себе си мисля за нея като обяснение в любов към живописта. Новата изложба е различно замислена. В нея има ретроспективна част. Показани са картини и рисунки от различни периоди в работата ми. Една от картините е със заглавие "Нещо като автобиография" и то се разпростря върху цялата изложба. Бих добавил, че автобиографията поставя отпечатъка на личното име върху работния процес. Изложбата е игрово измисляне на подпис.

- Известен сте като художник, който постоянно търси. Какво намерихте?

- Смисълът на търсенето е в правенето. Усилието е по-важно от самия резултат, който често е свързан със съмнения. Обикновено започвам с тема, която ме вълнува и събирам, понякога безразборно, всичко, до което се добера. След като натрупам достатъчно материали, се отдръпвам за известно време. Повторното връщане придава структурираност на материала. Тогава намирам основните ориентири, над които надграждам различни художествени практики. Когато бях студент, не можех да си позволя винаги да рисувам на платно. Така открих фазера и дървото. Те позволяват по-твърди намеси: удар, натиск, пробив. Дават възможност за колаж, асамблаж и фротаж и така увеличават свободата на изразяване. Платното не понася удар, то предполага внимателен допир. Сега отново преоткривам фазера и дървото, но този път промених жестовете.

- Не си позволявате ден, в който да не рисувате. С труд ли се пробива в изкуството, или вдъхновението взима превес?

- Стремя се да рисувам всеки ден, без значение какви изненади ми поднасят обстоятелствата. Чувствам се добре в рисуването. Работата обсебва всекидневието ми. В моментите, в които не държа молив или четка, също мисля върху работните проблеми, които имам да решавам. Постоянно търся източници на вдъхновение, за да подхвана ключовата дума от въпроса. Вдъхновението е щастливият момент на хрумването. Всеки преживява такива моменти. Те не са запазени само за избралите да се занимават с изкуство. Някак не мога да стигна тъкмо до думата "пробив". По-скоро бих говорил за дисциплина и всеотдайност. Нямам готов отговор по същината на въпроса за съотнасянето на труд и вдъхновение. Мисля, че социолозите на изкуството и изкуствоведите, които проучват и анализират творческия процес у различни автори, биха могли да открият решение на тази загадка.

- Имало ли е моменти, в които сте искали да оставите рисуването?

- Не, никога не бих изоставил рисуването по своя воля. За мен то е като дишането - безусловна необходимост. Дори когато съм във физически и здравословен срив, се опитвам да рисувам доколкото ми позволяват силите. Рисунките са нещо като кардиограма на състоянието ми.

- Като човек, осъществявал изложби на толкова места по света, имате ли наблюдения какво се търси в момента?

- Виждането е способност, която зависи от нивото на образованост. Запознатите с историята на изкуството могат да правят съпоставки, да откриват паралели, да разположат дадено творчество в контекста на изкуството. Те могат да отгатнат отправните точки на артиста, да интерпретират посланието му. Освен към самото изкуство, зрителят се обръща и към своя опит. Картината е съсредоточаване на застинала енергия, която позволява при всеки поглед да изглежда различна. Според мен хората търсят да съпреживеят картината, да изпитат чувство на лекота, да забравят за ежедневието си. За тези преживявания няма как да има разделение "по света" и "у нас". Изкуството е като въртележка, в която зрител и автор виждат сбитото в пространство време и то неусетно може да ги пренесе в детство, младост, старост.

- Как се пробива в чужбина?

- Всяка успешна история има своя версия за преплитането на късмет, призвание, труд, дисциплина, талант, способност да се улавя новото. В културната сфера конкуренцията е много силна. Нарасна неимоверно общият обем на произведенията на изкуството, а техният жанров обхват прехвърли всякакви предели и ограничения. Пробивът е свързан с налагане на индивидуален стил и най-вече с неговото маркетингово позициониране. Успехът е зависим от попадането в мрежи от куратори, галеристи, дилъри на изкуство, музейни съветници, колекционери...

- Трябва ли да пазиш детското в себе си, за да рисуваш цял живот?

- Естествено. За детето рисуването не е творчество, а необходимост за изразяване. Идеята и неумелата ръка дават неочакван резултат. Детството е кладенецът, в който не само се оглеждаш, но и черпиш вода, за да полееш градината си. Например калдъръмът на моята улица в Плевен, който съм рисувал, ме кара да го откривам отново.

- "Кради!" - съветвате вие младите. Как се "краде" умно?

- Това е препратка към един известен израз на Пикасо, че добрият художник копира, а най-добрият краде. Има влиятелни теории, че креативността е способност за съчетаване на вече налични неща, за което никой преди това не се е сетил. Така кражбата престава да е отмъкване на нещо чуждо, тя добива нов смисъл.

- Има ли културна стагнация у нас? Или просто е навик на хората на културата да се оплакват?

- Когато обърнем поглед към младите хора, които търсят себе си в някое от изкуствата, се усеща невероятна енергия, свобода, размах, изобретателност. Културният афиш е богат. Има много изложби, театрални постановки, филми, концерти, танцови представления, романи, поезия... В същото време всяко от съсловията има усещането, че живее на ръба на способността си за оцеляване. Бъдещето е тревожно и непредвидимо. Липсата на перспектива обезсилва таланта. Скептичен съм към "културата на мрънкането", но "културата на недоволството" е стимулираща за творчеството. Инвестицията в културни прояви подобрява цялата обществена среда, пренарежда ценностите, създава нови взаимоотношения. Важно е да се изтъкне, че парите, вложени в култура, не са разход, не са прахосничество за добруването на бохемски настроени групи. На фона на тревожните събития в света, образованието и културата, които придават смисъл на преживяното и подтикват към взимането на промислени решения, добиват почти терапевтичен ефект. Стагнация се открива в колекциите на музеите за пластични изкуства. Цели поколения художници липсват в държавните галерии, които нямат възможност да попълват фондовете си. Там времето е спряло от почти три десетилетия. Това ще се окаже проблем със закъсняла дата - творбите, в които е кристализирало конкретно историческо време, са се разпилели необратимо.

4
2414
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
4
 Видими 
27 Ноември 2016 20:13
Виждането е способност, която зависи от нивото на образованост.


Когато изкуството стане нещо като технологична схема на АЕЦ - да трябва да имаш съответното ниво на образованост, за да видиш нещо, трябва и да нарисуваш нещо достатъчно сложно, че да си струва да го погледне образованият. И достатъчно умно, че да си направи труда да се образова. И достатъчно въздействащо, че да може после да продава ток от него.
27 Ноември 2016 22:15
Клишета, които са подредени като калния калдъръм на неговата улица.
Ами ще липсва в галериите изкуството на България през последните
тридесет години, след като такива като Асса го "творят".
28 Ноември 2016 00:58
В тревожния свят културата добива терапевтичен ефект

Повече от половин час съвестно се старах да измеря дълбочината на тази мисла, но до дъно не стигнАх. Някакси не можах да си представя как "културата добива някакъв ефект". Да беше казано понятно и разбрано за съвремието "културата случва терапевтичен ефект", щях да го приема с пълно разбиране...
28 Ноември 2016 14:35
Греди Асса е от говорещите художници.
Но как рисува !
Който може, нека види, преживяването е разтърсващо.
Силата си не знае този.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД