"Благодарение на предприетите законодателни мерки от страна на правителството за стабилизиране на финансовото състояние на сектора днес българската енергетика върви в правилната посока", заяви убедено преди няколко месеца ресорният министър в оставка Теменужка Петкова. Пред студенти в УНСС тя опита да очертае приоритетите на правителството в сектора, макар че и до днес реална реформа там няма.

Факт е, че заради нелогични и необмислени икономически решения в системата бяха натрупани сериозни финансови дефицити, които и сега продължават да тежат на НЕК - гьолът в "Белене", "Цанков камък", златният ток на част от ВЕИ централите и американските централи. Но също така е факт, че въпреки заявките настоящото правителство не успя да направи кой знае колко, за да промени ситуацията. Желанието за реформа само по себе си не е решение, а счетоводното прехвърляне на пари от пусто в празно единствено усложнява и бездруго заплетената ситуация. Аварийни мерки, като създаването на фонд "Сигурност", засега само отлагат, но не решават проблема с дефицита в НЕК.

От отчета на министерството става ясно, че към края на 2014 г. дефицитът на електрическата компания е бил 3.7 млрд. лв., в т.ч. 2.3 млрд. лв. в резултат на



невъзстановени разходи за големи инвестиционни проекти



(АЕЦ "Белене" и "Цанков камък") и 1.4 млрд. лв. тарифен дефицит, т.е. умишлено задържане на по-ниски цени на тока.

Тук влизат и задължението на НЕК да изкупува на преференциални цени енергията от зелените централи, и дългосрочните договори с американските тецове - "Марица изток" 1 и 3, както и разходите за топлофикациите, които произвеждат ток по високоефективен комбиниран способ.

Вместо да направи реален опит да реши проблемите, правителството се отдаде на популизъм. Премиерът Бойко Борисов се закани, че ще се развалят договори с фотоволтаици, и прати АДФИ да рови в договорите на избрани фирми. Проверките трябваше да покажат кой как е харчил пари, оправдано ли е инвестирал и др. Как точно са били отсети тези фирми, така и не се разбра, но със сигурност не бе по мощност, дата на присъединяване или цена на включване. В крайна сметка проверките завършиха, сериозни нарушения не бяха открити, а наказани и до момента няма. Спрени договори - също.

Последваха серия от законодателни промени, свързани с ограничаването дефицита в НЕК. Според тях компанията вече няма да изкупува задължително тока на централите, които работят по нискоефективен способ - тоест тези, които не са инвестирали в модернизиране на производството си. Това щяло да спести на държавната фирма около 100 млн. лв. годишно. За потърпевши от новата мярка се смятаха няколко топлофикации, част от които свързвани с бизнесмена Христо Ковачки - централите в Сливен, Русе, Перник. Освен тях нискоефективни са и мощностите на "Видахим" и "Свилоза". И до момента обаче НЕК продължава да изкупува този ток и да трупа задължения. Всъщност именно към част от тези централи НЕК проявява особена щедрост - преди две години справка показа, че компанията приоритетно им е плащала, докато останалите производители се редяха на дълга опашка, за да получат парите си. "Не можем да позволим повече енергетиката на България и НЕК да търпят загуби и да генерират дефицит, защото настъпва критичен момент за сигурността на системата", обобщи на няколко пъти министър Петкова. Макар че прозрението й бе закъсняло, все пак даде надежда, че



ситуацията може да се промени. Но не би



НЕК продължава да се управлява непрозрачно, а накъде вървят парите, явно знаят само в счетоводството на дружеството. Компанията, а и министерството отказаха справка на в. "Сега" за това в какъв размер и на кои фирми електрическата компания е плащала за купения ток. Единствено бе съобщено, че към края на полугодието плащанията към производителите на ток са били 2.3 млрд. лв., с което НЕК е покрила 88% от дълговете си към въглищни централи, ВЕИ-та, АЕЦ и др.

Желанието на министъра на енергетиката в оставка Теменужка Петкова да реформира сектора може и да е било истинско. Но това желание не намери подкрепа - политическа и институционална. НЕК, а и БЕХ съществуват и работят както си знаят, независимо какво смятат различните министри. Там от години се назначават кадри, известни не със своите професионални биографии, а с това, че имат тежки партийни или бизнес протекции. Коя партия ще иска да си закрие партийната хранилка?

Затова не е учудващо, че финансовият резултат на НЕК за първата половина на тази година е отрицателен и е над 95 млн. лв. Това все пак е подобрение в сравнение със същия период на миналата година, когато загубата е била 137 млн. лв. Краткосрочните задължения към свързани лица обаче нарастват с 621 млн. лв. - до близо 1.5 млрд. лв. По-голямата част от тях - 1.3 млрд. лв. - са към компанията майка Български енергиен холдинг (БЕХ). Това се дължи на финансирането от 535 млн. евро, с които НЕК погаси друго свое огромно задължение - към американските тецове "Марица-изток" 1 и 3.

Задълженията на НЕК към производителите на ток в началото на 2016 г. са били в размер на над 1.5 млрд. лв., а към 30 юни те вече са стопени на 321 млн. лв., показа справка, изискана от в. "Сега". Добрият резултат обаче не се дължи на мениджърска далновидност, а на фонд "Сигурност", който бе създаден, за да дотира НЕК. За полугодието парите в него са над 153 млн. лв., които периодично се превъртат. 5% от приходите си от продажби дължат всички производители на ток, включително НЕК. Парите се събират в този фонд и отново се връщат в НЕК - за да може компанията да покрива големите си разходи по задължителното изкупуване на скъп ток.

На целия този фонд на НЕК виси и задължението да се разплати с руските си контрагенти за реакторите за АЕЦ "Белене" до 15 декември. Става въпрос за над 600 милиона евро, които компанията няма откъде да извади. Ще ги плати държавата, стига да получи разрешение от Брюксел. Засега отговор от ЕК няма. Ако успеем да преведем парите по загубеното арбитражно дело на "Атомстройекспорт" срещу НЕК дотогава, Москва е готова да опрости лихви за около 24 млн. евро. Така ще имаме два реактора от стар тип, които не могат да се продадат, дори за по-ниска цена, а България няма какво да ги прави.

Политическата криза само усложнява нещата и отлага решенията за някакво неясно бъдеще. Малко вероятно е в днешната политическа ситуация да се вземат бързи решения, дори и да има кой да ги формулира. Затова и



прогнозите са по-скоро мрачни



Вместо да се направи реформа, се трупат нови дългове. След облигациите на БЕХ за 550 млн. евро, с които НЕК изчисти дълговете си към американските централи, компанията е на път да получи одобрение за безлихвен заем от държавата, за да се разплати с руснаците за реакторите за "Белене". Парите за този заем ще дойдат от бюджетния излишък, но рано или късно ще трябва да се връщат. Оптимистичните счетоводни заигравки не са никакво решение.

Песимистите казват, че скоро дните, в които цените на тока се задържаха умишлено, а фирмите плащаха прескъпо за ток, ще се върнат. И не са далеч от истината, защото истинската либерализация на енергийния пазар за поредна година не се състоя. България продължава да изпълнява изискванията на хартия - за пред Брюксел, а у нас малцина са чували, че могат да сменят доставчика си на ток. Пък и защо да го правят? В последните две години никой не обели и дума за това защо е важно цената да се определя на пазарен принцип и защо е хубаво сам да определяш тарифите си според потреблението.

За пред ЕК сме идеални - въвели сме всички възможни правила, наредби, закони и т.н. Единствено остава експертите от Световната банка да кажат как в условията на пълна либерализация да бъдат подкрепени енергийно бедните българи. Скоро докладът им ще бъде публикуван, но отсега е ясно, че едва ли ще има особено значение какво ще предложат от банката. Не защото усилията им са били напразни, а защото, съдейки по мудността в работата на министерството, свободен пазар скоро няма да има. Не и поне в близките няколко години.