Всяка година в България се провеждат няколко големи национални състезания по математика за ученици, които кулминират в излъчването и подготовката на националния ни отбор за Международната олимпиада по математика (МОМ), еквивалент на олимпийските игри в тази наука. Преди около 2 седмици хората, които осъществяват този процес от десетки години, подадоха оставка от комисиите за провеждане на съответните състезания. Причината са съмнителните, несъгласувани със Съюза на математиците в България, назначения в тези комисии за 2016/17 от страна на Министерството на образованието и науката.

В този текст споделям мнението си по този случай в качеството си на състезател в периода 2001-2010, помощник в подготовката в периода 2011-2016 и наблюдател на МОМ 2016.



Какво е МОМ и защо е толкова важна?



Постоянно чуваме за най-различни международни състезания по математика и за това как български ученици се връщат с медали от тях. За човек, който е далеч от състезанията, всички те изглеждат еднакво. В действителност има няколко международни олимпиади, които привличат най-добрите задачи и най-силните ученици, с които държавите в света "сверяват часовниците" си и по които оценяват напредъка си. Една от тях - МОМ - се откроява като най-качествената, най-широката и най-престижната в света.

Всички състезатели знаят за МОМ и мечтаят да се класират на нея. MOM привлича най-много държави (над 100 в последните години) и е най-старата международна олимпиада, започнала още през 1959 (една от 5-те основателки е България). Огромният интерес и традициите са причина за високото качество на състезанието и за това държавите по света да го използват като мярка за качеството на своята собствена система.

Благодарение на мащаба и качеството на състезанието добро представяне на МОМ е универсална визитна картичка в математиката, и в частност почти гарантира прием във водещите университети в света - Кеймбридж, Оксфорд, Станфорд, Харвард... Както всеки минал през процеса на кандидатстване там може да потвърди, резултатите от МОМ са с изключителна тежест: да отбележим, че много от тези университети приемат средно между нула и двама ученика от България на година. Няма друго едно състезание по математика, което може да се похвали с това.

Може да посочим и огромните непреки ползи от МОМ за математическата общност по света. От МОМ не печелят единствено националните отбори - печелят всички ученици, които са се докоснали до красотата на математическите идеи и нестандартното мислене благодарение на изградените в България и по света йерархични системи за откриване на таланти, чиято крайна цел е излъчване на отбор за МОМ. В България всяка година стотици ученици минават през редица състезания и подготовки и въпреки че само 6-ма имат шанса да представят страната на МОМ, останалите изграждат солидна основа за абстрактно, оригинално мислене, която е приложима в много области на живота. Множество водещи професионални математици са били успешни състезатели в МОМ, както и много повече учени и професионалисти, преминали в други области. Да не подминаваме и социалния елемент - редицата състезания, водещи към МОМ, изграждат здравословна за обществото мрежа от ученици, които един ден ще бъдат неделима част от интелектуалното богатство и диаспора на страната.

МОМ, заедно с Балканската олимпиада по математика, са единствените международни състезания, които министерството на просветата разпознава, и за които МОН се ангажира да поеме транспортните разходи на участниците (за други състезания трябва да търсим спонсори).



Историята на България в МОМ



Накратко - като цяло се представяме изненадващо добре. Представянето ни допреди около 2007 г. е невероятно, имайки предвид, че сме държава с население от около 7.5 милиона. Да вземем за пример 2007-а: отборното класиране показва, че държавите, които са пред нас, са Русия, Китай, Южна Корея, Виетнам, САЩ, Япония, Украйна и Северна Корея. В Северна Корея жителите са например около 25 милиона, а в другите държави - поне 2 пъти повече. Същевременно оставяме зад себе си десетки държави, чието население също многократно ни превъзхожда. Извадките от предишните 30-ина години показват подобна статистика.

Спрете да четете за момент и помислете за мащаба на този успех. За мен това е най-убедителната демонстрация на невероятно качествената система за извънкласна работа по математика, изградена в България в последния половин век. Това не е заслуга на отделен човек, а на дългогодишните традиции и на работата на целия колектив зад състезанията, както и на учителите, занимаващи се с извънкласна подготовка в гимназиите из цялата страна. Упадъкът, който се наблюдава в последните години (след 2007), също не е продукт на някой отделен злонамерен саботьор в екипа, а комбинация от сложни фактори, които действат на държавно ниво. Трудно е да се обясни точно на какво се дължи такъв сложен феномен, но от няколко години се наблюдава подобна тенденция и с представянето на Русия, която традиционно е една от първите три сили на олимпиадата.



Какво се случва сега?



Всяка година от МОН определят състава на комисията за провеждане на националните състезания и олимпиади по математика за ученици в консултация със Съюза на математиците в България. Тази учебна година МОН сами са избрали кого да назначат в младшата комисия (за ученици до 8-и клас), пренебрегвайки първоначално издигнатите от СМБ предложения и последвалото несъгласие от тях. Изборът на МОН и отказът им да го променят с оглед на неодобрението на СМБ са причина 13 члена на комисиите по състезанията да подадат оставка. Подалите оставка включват на практика всички математици, които организират националните състезания и олимпиади за избирането и подготовката на отбора за МОМ. Тези математици не са в комисиите от вчера - от поне 15 г. (а някои и от много повече). Те са гръбнакът на системата, която класира България на челни места. Няколко дни след това настоящият ръководител на българския национален отбор за МОМ проф. Петър Бойваленков подаде оставка и от този си пост с писмо до президента на МОМ проф. Джеф Смит.

Накратко, нещо в състава на комисиите, предложен от МОН, е толкова неприемливо за настоящата комисия, че това е предизвикало оттеглянето на последните. МОН отказва да влезе в какъвто и да е диалог със СМБ и е готово да пожертва гръбнака на екипа за подготовка за МОМ и изгражданите с години традиции, за да защити назначенията си. Всичко това МОН извършва изключително потайно, като липсва каквото и да е публично становище по въпроса.



Защо се случва това?



Имайки предвид картината, която описах дотук, ще се запитате какво толкова им има на хората, избрани от МОН, че да предизвикат такава реакция. След лична комуникация с подалите оставка членове на комисиите разбрах, че основната причина е назначението в младшата комисия (4-8 клас) на проф. Сава Гроздев, име добре познато на българските състезатели по математика.

Накратко, срещу Сава Гроздев съществува съмнения за някои негови действия на МОМ 2003 в Япония (когато България печели първо място). Факт е, че на страница 48 в брой 2 от 2004 г. на руското математико-физично списание "Квант"1, България не фигурира в списъка държави с най-много медали от олимпиадата през 2003 г. След 2003 г. проф. Сава Гроздев не участва в българската делегация на МОМ.

Съмнения често се повдигат и по повод стойността на научните трудове на Гроздев. Изричната позиция на настоящата комисия за състезанията е, че във всички тези обвинения има достатъчно истина да направи проф. Гроздев напълно неприемлив за поста определен от МОН.

Но твърдения можем да подхвърляме цял ден без резултат, а научните трудове на проф. Гроздев не съм в позиция да коментирам. Също така не съм бил на МОМ 2003 г. Да отбележим и че резултатите на учениците в отбора преди и след 2003-та показват, че това е бил един от най-силните отбори, които сме имали за МОМ. Тук нямам за цел да докажа или оборя твърденията, че проф. Гроздев е направил нещо на олимпиадата, а да ви покажа възможно най-пълно и аргументирано това, което знам със сигурност от свой собствен опит, именно - силно негативното мнение на журито на международната олимпиада за проф. Гроздев.

Когато тази година бях наблюдател на МОМ, присъствах на всички заседания на журито. В едно от тях проф. Бойваленков повдигна въпроса за инициативата на проф. Гроздев от тази година по създаване на младежка версия на МОМ. Отговорът на президента на МОМ - проф. Джеф Смит, беше недвусмислен: "След 2003 г. не искам повече да виждам г-н Гроздев, и вярвам че и другите членове на журито споделят тази позиция." Журито реши единодушно, че МОМ е против това името на Сава Гроздев да се обвързва по какъвто и да е начин с "Младежка МОМ". Скоро след това беше изпратено писмо от Джеф Смит, в качеството му на представляващ журито на МОМ, информиращо министър Кунева за репутацията на проф. Гроздев, с призив МОН да прекрати инициативата му.

Дори без да стигаме до дъното на историята от 2003 г., мисля, че казаното дотук е достатъчно, за да ви убеди, че действията на МОН са не просто безразсъдни, а разрушителни за българската математика и името на българските математици по света. Имайки предвид репутацията на проф. Гроздев в МОМ, назначаването му на такъв пост ще доведе до трайни последици за образа ни зад граница и потенциална изолация от международната олимпийска общност. Затова и напълно заставам зад решението на настоящата комисия да не се примирява с това безобразие.



Как се чувствам като състезател



Дотук целта ми беше да представя известните ми от първа ръка факти по случая, абстрахирайки се доколкото мога от личната страна на нещата, и считам, че успях. Една такава картина е незаменима от гледна точка на обективността, но е непълна, понеже тук става въпрос и за съдби на хора, не само за суха информация.

Нека опитам да попълня дупките. Доколкото си спомням от годините 2001-2010, когато аз се състезавах, за състезателите олимпиадите не са нещо, което се случва три-четири пъти в годината и в останалото време забравяш за него или седиш сам в ъгъла и зубриш (не че и това не се случва). Докато си в гимназията, има толкова много състезания/лекции и подготовката за тях е толкова трудна, че за добро или за лошо, си потопен почти изцяло в тях. Състезанията са ритъм на живот, те са енергична, променяща се среда от съмишленици, където трупаш опит от тези, които завършват, и го предаваш на тези, които тепърва започват. Те са приятелства, които остават, разговори посред нощ, докато чакаш автобуса/влака/самолета на връщане от поредното състезание, израз и източник на вдъхновение, красота, тръпка, предизвикателство, посока, мечта. С две думи, състезанията имат свойството да превземат всички аспекти на живота ти. Когато завършиш и всичко това свърши, те обзема едно тъпо чувство, все едно си бил на (много хубав!) концерт и някой изведнъж е спрял музиката. Може би заради това много състезатели се връщат да помагат с подготовката.

И в малка държава като нашата, хората - и това неизменно включва дългогодишните учители с въпросните оставки - са неизменна част от това преживяване. Да ги смениш ей така изведнъж не е като да си сложиш други дрехи, понеже тези, които носиш сега, не си отиват с цвета на... нещо си, както МОН са на път да направят.

Поради всичко това аз приемам действията на МОН като разрушително посегателство върху идеали, за които съм се борил и с които съм живял с години, носещо обещанието за срам, срам и още срам за името ни в международната олимпиада и зад граница като цяло, и лично за мен в бъдеще. Това, което се случва в момента, не е поредният ход на някаква задкулисна партия шах за преразпределяне на абстрактни чиновнически постове в поредната държавна институция. Това, което се случва, е истинско и дълбоко наранява истински хора и унижава дългогодишния им труд. Считам, че много настоящи и бивши състезатели се чувстват по същия начин.

Нека заедно поискаме отговорност от МОН за непрозрачните им решения и предотвратим този удар в сърцето на системата ни за олимпийска математика.

--------------

*Александър Макелов е известен като един от най-добрите млади математици у нас. Има сребърни медали от Международната олимпиада по математика 2010 и Международната олимпиада по физика 2010, както и златен медал от Балканската олимпиада по математика 2010 и бронзов - от Международната олимпиада по физика 2009. Завършил е Харвард, специалност математика и компютърни науки.