Германският канцлер Ангела Меркел заяви категорично, че ще се бори за четвърти мандат на парламентарните избори догодина, с което успя да разсее спекулациите по този въпрос. Основната причина за решението й е да защити демократичните принципи пред лицето на засилващи се заплахи в страната и в чужбина. Предричайки, че предстоящата кампания ще бъде най-трудната, Меркел заяви, че силите на популизма, както и несигурността, създадена от изборните триумфи на "Брекзит" и Доналд Тръмп в САЩ, означават, че тя има "дълг да служи на своята страна". "Изправени сме пред борби в Европа и в международен план за нашите ценности и интереси и, опростено -



за нашия начин на живот,



каза пред репортери Меркел в централата на нейната партия Християндемократическия съюз (ХДС). "Тези избори ще бъдат по-трудни, отколкото когато и да е преди, поне след националното обединение през 1990 г.", призна тя, имайки предвид силната поляризация на обществото. Някои медии и коментатори отбелязват, че Меркел се е решила на тази наистина съдбоносна крачка след серия загуби на провинциални избори. В същото време обаче тя започна да си връща доверието на германците. Последно допитване на института "Емнид", цитирано от в."Билд ам зонтаг", показа, че 55% от участвалите в сондажа са склонни да й дадат нов мандат, докато 39% са против. Обратът е изненадващ, защото до края на август половината от германците се изказваха против оставане на власт на Ангела Меркел и само 42% заявяваха, че биха я подкрепили за четвърти път.

Тя управлява най-голямата икономическа сила в Европа, в която от 2005 г. не действа ограничение за броя на мандатите на канцлера. При евентуален нов пълен четиригодишен мандат, който според социолозите Меркел ще спечели, ще бъде надминат рекордът на определяния като неин ментор Хелмут Кол, който беше начело на правителството по време на падането на Берлинската стена през 1989 г. Меркел е първата жена, най-младата личност и единственият кандидат,израснал в комунистическата Източна Германия, която ръководи обединена Германия. Дъщеря на пастор и с образование на физик, Меркел е популярна сред германците, които гледат на нея като на честен и прям човек и като на правилен избор по време на криза. Но нейното решение да позволи пристигането на над един милион бежанци и мигранти през последните две години намали много подкрепата за нея. Това също така даде тласък на популистката партия Алтернатива за Германия (АзГ), която се възползва от широко разпространеното безпокойство от миграцията и вече има подкрепа от около 22%.

Независимо от това наблюдатели заявиха, че последните сеизмични промени в световната политика вероятно ще подтикнат традиционно нежелаещите да рискуват германски гласоподаватели обратно към нея. "Меркел е отговорът срещу популизма в нашето време", казва премиерът на Саксония Станислав Тилич от ХДС, приветствайки кандидатурата й. "Като цяло тя е анти-Тръмп", каза той пред вестникарската група "Редакционснецверк". Все пак тя е изправена пред възможно най-съдбоносните избори в живота й, докато



светът се подготвя за възможни радикални промени



при ръководството на САЩ от Тръмп, Великобритания се бори с проблемите в резултат на гласуването за "Брекзит", а Франция е изправена пред президентски вот догодина, на който крайнодясната кандидатка Марин льо Пен може да грабне победата. Интернет изданието "Шпигел онлайн" коментира, че ХДС ще трябва да "мотивира и мобилизира" привържениците си, които може би вече са "уморени от Меркел". "Въпреки че в Германия не се вижда поява на аналог на Тръмп, САЩ показаха, че невъобразимото може да стане реалност", допълва изданието. Все пак в наше време нищо не е сигурно, както показа референдумът във Великобритания за напускане на ЕС и президентския вот на американците. Когато през 2013 г., по време на предизборен телевизионен дебат с кандидата на социалдемократите Пеер Щайнбрюк, Меркел бе помолена да отправи едно последно послание към германските избиратели, тя, без да се замисли, каза: "Те ме познават". След това тя за пореден път си спечели симпатиите на германците, защото създаде усещането, че под нейно ръководство Германия може да разчита на сигурност, стабилност, приемственост.

Но тогава светът все пак беше друг - още я нямаше бежанската вълна, не се беше случил "Брекзит", а американският президент не се казваше Доналд Тръмп. Днес живеем в неспокойни времена - и трудните партньори стават все повече. Дълго време Ангела Меркел успяваше да се изправи смело срещу руския президент Владимир Путин, но тогава тя все още се радваше на огромна популярност не само в Германия, а и в цяла Европа. Днес Меркел вече не среща подобно одобрение. От това се възползва турският президент Реджеп Ердоган, възползват се и лидерите на някои европейски държави, които до вчера се надпреварваха да ухажват Германия. Въпросът е дали на фона на всичко това Меркел ще успее да се покаже като "последния защитник на свободния Запад", както я нарече в."Ню Йорк таймс" след избора на Тръмп за президент на САЩ?

Ежемесечното допитване, което демоскопският институт "Инфратест димап" провежда сред всички германци над 18-годишна възраст, посочи в актуално допитване, че начело на класацията по одобрение е министърът на външните работи Франк-Валтер Щайнмайер - 75% от анкетираните са доволни или дори много доволни от неговата работа. Именно заради това е почти сигурно, че той ще бъде следващият президент на ФРГ, след като за това се разбраха консерваторите и социалдемократите в Бундестага, който избира държавния глава. Като цяло обаче традиционната политика



видимо се е отчуждила от гражданите,



каквато е и световната тенденция. Полза от това развитие извлича най-вече Алтернатива за Германия, особено в Източна Германия, където печели все повече подкрепа. 80% от привържениците й заявяват, че не са доволни от начина, по който функционира демокрацията в Германия. За сравнение, сред поддръжниците на Лявата партия този процент е 55 на сто. И обратно - симпатизантите на Зелените, на социалдемократите, на либералите и на християндемократите са доволни и дори много доволни от начина, по който функционира демокрацията в страната. Ако обаче по същата тема се сравнят настроенията в източните и в западните провинции, положението изглежда тревожно. Защото на Изток повече от половината граждани не одобряват състоянието на демократичната система, обобщава "Дойче веле".

Социолозите от "Инфратест димап" попитаха анкетираните кои задачи, свързани с интеграцията на бежанците, трябва да се решават с предимство. На първо място излезе очакването тези хора бързо да усвоят немския език и да приемат основните ценности на тукашното общество. Мнозинството германци не вярват, че може да се намери общоевропейско решение на проблемите с приема и обгрижването на толкова чужденци. Освен това 56% от анкетираните се опасяват, че влиянието на исляма в Германия може да нарасне още повече. Успоредно с това обаче повечето хора смятат, че опасността от насилие в страната идва по-скоро от десните екстремисти, отколкото от потенциални или реални ислямисти. При всички положения битката за четвъртия мандат ще е не само най-тежкият в живота на Ангела Меркел, но и за политическата класа, както и за самите граждани. Както каза един представител на консерваторите: "Тези избори ще бъдат спечелени много трудно заедно с Меркел, но без нея това ще е абсолютно невъзможно". Това важи с пълна сила за разделението, което цари в германското общество.