Софиянци вече живеят като истински европейци. За разлика от тях жителите на четири области в страната едва свързват двата края. Това сочи петото поред годишно изследване за развитието на регионите в България на Института за пазарна икономика.

В столицата брутният вътрешен продукт вече е равен на средноевропейския. През 2014 г. софиянци са произвели близо 25 хил. лв. на човек, докато в Силистра, най-слабо развитата област в страната, БВП е бил по-малко от 6 хил. лв. на човек. Ако през 2007 г. този показател в столицата е бил с 20 на сто по-нисък от средноевропейския, то само за седем години София успява да направи огромен скок и да стигне до 100%. Едва ли тези резултати са изненадващи - столичният град концентрира 40 на сто от икономическата активност на страната.

"Вече можем да говорим за България на две скорости. Някои области се развиват добре, те вече излязоха от кризата, но за една трета от регионите няма никакъв икономически напредък. Според изследването през 2014 г. българската икономика е успяла да преодолее последствията от кризата и брутният вътрешен продукт е надскочил предкризисното си равнище. В регионално отношение това се отнася за девет области, които вече са успели да достигнат икономическите показатели отпреди кризата, но за 19 области възстановяването тепърва предстои. Южна България се развива по-добре в сравнение със Северна България. При нея темповете на растеж по време на кризата бяха по-високи, но в периода 2013-2014 г. разликата между двете части на страната се стопява. Доходите в тях вече не се различават, обяснява Десислава Николова, главен икономист от ИПИ.

Веднага след София с най-бързи темпове напредва в икономическото си развитие област Стара Загора. Обяснението за това е, че през последните две-три години областта привлича сериозно чужди инвестиции. Водещ за старозагорската икономика е енергийният комплекс. Бургас, който беше сред първенците по икономически и социални показатели от предишното годишно изследване, този път се нарежда сред изоставащите области, особено по отношение на отлив на чужди инвестиции. Проблемът за това отстъпление е счетоводен и се дължи на финансовите операции между "Лукойл Нефтохим Бургас" и компанията майка, регистрирана в Холандия.



На икономическото дъно отново



е Северозападна България. Нито една от нейните области не е успяла да превъзмогне удара през последните години, сочи анализът. Въпреки положителните процеси все още изостават Северна централна и Североизточна България. Най-зле икономически в страната са областите Видин, Силистра, Кърджали, отчасти и Перник, който тушира донякъде разликата покрай близостта си до столицата и трудовата миграция. Благосъстоянието на тези четири области е една четвърт от това на столицата. Продължава да тъне в бедност и Южна централна България, където възстановяването също предстои. На фона на целия регион ярко се откроява област Пловдив с изключително бързия си икономически ръст. Съвкупният му БВП е с близо 9% по-висок от предкризисната 2008 година. Това според експертите се дължи на огромните инвестиции, които областта привлече през последните четири-пет години в аутсорсинг индустрията, производството на автомобилни части и преработващата промишленост.

Анализите на института сочат още, че няма значима статистическа връзка между темпа на сближаване между различните области на страната и размера на усвоените еврофондове. Според анализаторите причините за изоставането на една трета от тях не са в икономическия цикъл, а в структурни проблеми. В тези региони не помагат нито усвояването на европейски средства, нито целевите регионални фондове, проблемът най-вече е в неработещия бизнес.

"Няма инвестиции, няма и работна ръка. Районите са обезлюдени. Дори да се появи инвеститор, няма кой да заеме работните места. Европейските средства не успяват да затворят ножицата в благосъстоянието между различните области. Данните дори сочат, че вместо да преодоляват различията, те ги задълбочават. Там,



където има качествена работна сила,



там и капацитетът за усвояване на европейските фондове е най-голям. Там бизнесът изготвя и изпълнява европейски проекти. В крайна сметка слабо развитите области стават все по-слабо развити, а бързо развиващите стават все по-активни, привличат все повече частни инвестиции, усвояват еврофондове и се развиват все по-добре. Затова и София усвоява най-много средства спрямо огромното си население", коментира Десислава Николова.

Разликите в развитието на областите са най-видими в развитието на пазара на труда. Бумът на нови работни места е в периода 2014 -2015 г. Благоприятният процес обаче не се отнася за осем от областите в страната, сред които отново са Видин, Монтана, Силистра и Кърджали. Последните четири общини се отличават с дълбоките си структурни промени. В тях през 2015 г. безработицата намалява, но не заради откриването на нови работни места, а заради отчаянието на трайно безработните, които вече не търсят работа и излизат вън от статистиката на работната сила.

"Данните от пазара на труда са най-ранният индикатор за развитието на икономическите области. От тях става ясно, че оживлението на пазара на труда приключи през 2015 г. През т.г. вече се наблюдават първите сигнали за "издишане" на трудовия пазар. През третото тримесечие дори има спад на заетостта и намаляване на икономическата активност в регионите, коментират експертите от ИПИ.

Изготвеният от тях анализ по поръчка на Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции сочи, че в София бурно се развиват няколко отрасъла, които дърпат местната икономика. Сред най-бързо развиващите се, отново са аутсорсинг индустрията и разработката на софтуерни продукти. През последните години в столицата се възражда и строителната индустрия, тъй като градът непрекъснато расте.