(продължение от миналия четвъртък)



Последното засега археологическо проучване на обект "Божи гроб", проведено с цел належащите консервационно-реставрационни работи по часовнята Кувуклия в йерусалимската съборна църква "Възкресение" от преди месец не донесе изненадващи резултати; освен самият факт, че след почти пет века гробницата под часовнята бе разчистена професионално и с използването на най-съвременни специализирани технически средства; поради това главно за цялото проучване, заедно с укрепителните работи, ще бъдат изразходвани в продължение на два месеца цели 4 млн. долара. Въпросът за мястото на гроба на Исус от Назарет обаче не е и не може да бъде чисто археологически; съществуват и редица писмени извори, които няма как да бъдат пренебрегнати и в този случай.

* * *

Твърди се, че за добиването на резултатите от археологическото проучване на августа Елена (ок.250-ок.330), майката на император Константин I (306-337), в Йерусалим, на предполагаемото място на разпъването и погребването на Исус от Назарет след 325 г. макар и зле документирани, имат съществен принос йерусалимските обитатели по това време, у които се бил запазил спомен за местата, свързани с последните събития около тази несъмнено историческа личност. Видяхме (вж. първата част на този текст), че това няма как да е било възможно. И сега се налага да добавим - не само защото у местното население този спомен няма как да се е запазил, но и защото редица исторически извори, на които при възможност може да се спрем при друг подходящ повод, свидетелстват, че до началото на IV в., т. е. преди началото на археологическите дирения на августа Елена, християните в Палестина са крайно малко - те са само единици както поради забраните за упражняването на един култ, поставен извън закона като терористичен и противодържавен, така и поради преобладаващото по тези места юдео-християнство; а в самия Йерусалим изглежда пък християнските общини ги няма съвсем никакви - такава картина рисуват за нас достъпните ни исторически източници.

Вече трябва да е станало ясно, че при своите археологически дирения августа Елена е "сътворила" и по-сетнешният Божи гроб, и така нареченият "Честен кръст"; нека приведем още основания*, доколкото това тук е възможно.

Не бива да пренебрегваме едно "неисторично", чисто логическо основание; тайната за гроба на Исус от Назарет няма да узнаем никога и защото неговото местоположение веднага след свалянето му от кръста, е било известно едва на няколко души - най-малко трима и най-много 14 - и те, единствените посветени, са се старали всячески да скрият истината за постморталните останки на Исус от Назарет. Как пресметнахме броят на посветените в тайната?! Та това са именно онези, които според евангелията (вж. Свързани текстове в първата част) участват и в свалянето от кръста и в погребването му, и в събитията около "съживяването" му (като се отчита и необходимостта поне от двама мъже - от учениците му, наверно - които да носят тялото). Тази тайна участниците в събитията несъмнено са пазили до края на дните си със сигурност, както за да не пострада легендата за Исусовото възкресение и възнасяне, така и поради взетото вече решение за нов култ. И нека не изпадаме в крайност; евангелията, макар и значително по-късни, са близък по време, изключително ценен и незаменим, но не и безусловен, разбира се, исторически извор.

След като уточнихме, че на практика няма откъде августата да е добила заслужаващи доверие предварителни данни, ще трябва да се съгласим, че тя - или по-скоро близки до нея вещи богослови - просто е подбрала място, което приблизително да наподобява съществуващите преди това описания. В съответствие с подбраното място в кратък срок след 325 г., при редовното преписване на старите автори, някои от произведенията им са приведени в съответствие с добитото при проучванията на императорската майка; такава картина ни оставят историческите източници. Впрочем, дори участието на августата в целия този процес не може да бъде доказано със сигурност.

В добавка нека видим как изглежда около 325 г. мястото, известно по-сетне като "Божи гроб". Четири десетилетия след събитията около осъждането и привеждането в изпълнение на смъртната присъда - чрез разпъване на кръст - на обявилия се за месия Исус от Назарет, събитие, което вече уточняваме неколкократно, че трябва да се датира във времето между 26 и 29 г. н. е., Йерусалим - един от най-големите градове по това време в света - е разрушен, а обитателите му - избивани с нечувана жестокост. През 70 г. н. е. Тит, син на император Веспасиан (69-79 г. н. е.) и бъдещ римски император във времето от 79 до 81 г. н. е., превзема и разрушава града. При отвоюването на Йерусалим, Тит, изнервен поради продължителната петмесечна обсада вероятно, проявява изключителна жестокост, а разрушенията в огромния град са повсеместни, според Йосиф Флавий. Ето защо сме принудени да приемем, че всички следи от пребиваването на Исус от Назарет в Йерусалим - доколкото те изобщо е било възможно да са били все още запазени, със сигурност трябва да са били унищожени най-късно при тези злощастни събития.

* * *

Въпреки, че изглежда невероятно, все пак е напълно възможно - тъй като приведените съображения са непреки - местоположението на гроба на Исус от Назарет, където и да се е намирал той, при завладяването на Йерусалим от римляните през 70 г. н. е. да е останало незасегнато; поради това ще е наложително да продължим с този принудително силно съкратен преглед на резултатите от проучванията на августа Елена.

Още 65 години след отвоюването на Йерусалим от римляните на мястото, което днес е познато като Божи гроб, е издигнат храм, посветен на богинята Венера. Това са основанията, които ни принуждават да приемем именно 135 г. н. е. като време, в което е създадено днешното земеустройство на това място, според Евсевий от Кесарея. Издигането на храм на Венера - а днес съвсем точно знаем как изглеждат тези забележителни храмове - несъмнено е било свързано с предварителното изравняване на строителната площадка; ето защо точно по това време ще трябва да предположим почти пълното изравняване на хълма Голгота и разчистването на скалния масив над гробницата на Исус от Назарет.

И да, не разполагаме с никакви доказателства, че на мястото на "камъка" на августа Елена в съвременната съборна църква "Възкресение" е имало хълм - още по-малко можем да сме сигурни, че това е бил известният от евангелията Голгота; също няма от къде да знаем, че над днешния кенотаф в часовнята Кувуклия е имало скален масив (вж. Изображението). Просто така се предполага; нищо повече.

Така се оказа, че най-рано в 70 г. н. е. и най-късно при строителството на храма на Венера през 135 г. трябва да са били заличени не само материалните следи от пребиваването на Исус от Назарет в Йерусалим, но дори природните дадености, свързани с това пребиваване. Едва ли към това има смисъл да се добавят още доказателства; а такива има, не е като да няма.

* * *

Време е за обобщение. В течение на пропагандната кампания по реабилитиране на християнството и превръщането му от намираща се извън закона терористична и антидържавна организация, според декретите на император Галерий от 303 г. до началото на 311 г., в държавна религия след 30 април същата година, е "сътворен" Божи гроб. И макар днес да не може да бъде потвърдена истинността на резултатите от проучванията на августа Елена в Йерусалим, следващите векове ще предложат предостатъчно възможности дори за тяхната многократна подмяна. Но това е вече друга, също доста дълга история, към която може би ще се върнем някой път.

За някои е потискащо, може би, че заради една набедена празна гробница през почти цялото Средновековие се водят кървави битки, загиват милиони; в тази битка на практика намира своя край и една велика империя - Византия след 1204 г. е само бледа сянка на могъщата си предшественица.

Донякъде е съмнително дали изобщо имаше някакво значение истината за гроба на Исус от Назарет. За атеистите и агностиците това е специализиран чисто научен историко-археологически въпрос, който има отношение единствено към една от значимите исторически личности (в това едва ли можем да се съмняваме; вж. Свързани текстове в първата част); за християните е още по-лесно, при тях всичко е въпрос на самовнушение и вяра - каквото им посочат за Божи гроб, това и ще почитат.

А ние знаем със сигурност, независимо от изповядваните убеждения, че "[именно] чистата душа е [истинското] свято място", както е написал раннохристиянският писател Ориген (185-254) в своите "Коментари към евангелието на Йоан". Единствено тя, "чистата душа" - непоквареността, честността, всеотдайността, любовта в най-широк смисъл и патриотизмът, е важна; нищо друго няма значение.

___________

* Прегледът на данните по обсъжданата сега тема е силно съкратен тук принудително; въпреки това е направен опит да не бъде пропуснато нито едно от най-важните основания в подкрепа на някоя от възможностите.



Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=831897

(Къде е погребан Исус от Назарет?)

и посочените там други препратки

http://www.segabg.com/article.php?issueid=6729§ionid=5&id=0001301

"Чий са костите от о. Свети Иван?"