Вероятно малко хора си спомнят как и с какви аргументи през 2001 г. започна реформата в армията - с приемането на прословутия План 2001. Малко преди да бъде представен, се появи британско изследване, поръчано от Министерството на отбраната, в което детайлно бе направен преглед на структурата на войската и командния състав. Тогава беше установено, че армията има кадрови проблем, типичен за войските на бившите социалистически държави. Структурата й бе т.нар. обърната пирамида, т.е. на върха й имаше повече офицери, отколкото войници долу. Тогава британските анализатори посъветваха да се обърне пирамидата, което трябваше да освободи и ресурси за покупка на нова техника.

15 години по-късно, след няколко сменени правителства е постигнат обратен резултат. Вече се говори за убийството на Българската армия. Противниците на НАТО обвиняват алианса, но анализаторите на случилото се през годините знаят, че



виновни са голяма част от досегашните ръководства на МО



Днес, когато говорим за отделяне на милиарди за покупка на нова техника - бойни самолети, бронирани машини и кораби, на заден план остават хората в армията и тяхното състояние - много или малко са, какво пари вземат, получават ли всичко нужно, за да служат добре, имат ли кариерно развитие. Дебати за това няма, защото темата е неудобна, обсъжда се единствено дали ще бъдат купени нови или втора употреба изтребители, коя ще е фирмата, която ще строи корабите или ще достави бронираните машини. Разбирай, кой ще вземе комисионите. Нищо че може да се окаже, че няма да има кой да ги управлява и ще останат скъпи експонати.

Заради неспирните упражнения в армейската реформа днес повечето поделения са оголени и трудно носят дежурствата. Данните са повече от стряскащи. В момента броят на вакантните места в системата на МО са 5500. Според плана на МО за развитие на армията до 2020 г. числеността на въоръжените сили трябва е минимум 37 хил. души. От тях 78% са военни - около 28 800. Но тук говорим за въоръжени сили, включително специализирана служби. Това означава, че чистата армия е около 20 хил. души. Следователно



дупка от 5500 души е сериозен недостиг



на кадри - близо една четвърт, което прави войската негодна за военно време. Това многократно беше повтаряно през последните години от НАТО в различни доклади. В един от последните в прав текст беше заявено, че Българската армия в този си вариант не може да води военни действия.

Въпреки че през последните години стана модерно да се обръща внимание основно на Военновъздушните сили, гръбнакът на една армия са Сухопътните войски. Именно тук положението е трагично и последните четирима министри на отбраната не направиха нищо да оправят нещата. По времето на първото правителство на ГЕРБ бяха съкратени 150 командни длъжности и 525 щатни бройки в структурите на пряко подчинение на министъра - служба "Военна информация", "Военна полиция", военните академии и висшите военни училища, Военномедицинска академия, Националната гвардейска част и други. Кабинетът на Пламен Орешарски пък директно реши да унищожи поделението във Враца без много аргументи, поради което се наложи после да бъде създавано отново. Хората обаче си бяха тръгнали от армията, разочаровани от спорните решения на МО. Именно те бяха причина и за най-сериозния отлив на военни по време на това управление. Само заради делото срещу доскорошния шеф на 61-ва Стрямска механизирана бригада Карлово ген. Димитър Шивиков поделението напуснаха 300 души.

Картината обаче става още по-трагична към края на годината. По различни причини



пехотата са напуснали близо 700 души



Има поделения, които са попълнени едва наполовина. За да не се оголят длъжности, част от военните съвместяват по няколко. В същото време обаче никой не иска да става професионален войник поради ниските заплати. Един войник получава 609 лв. заплата плюс добавки от 100-120 лв. Освен месечната издръжка с тези пари трябва да се плаща и наем, ако войникът не е родом от района, в който е поделението му.

Парите на практика не са индексирани от 2009 г. за разлика от други сектори. Това е причината и да няма никакви кандидати за професионални войници. Данните от последните конкурси са красноречиви. През май е бил обявен конкурс за 350 свободни места, но са били назначени едва 194 души. През август - за 133 места, но са назначени едва 78. Освен липсата на интерес голяма част от кандидатите



отпадат на тестовете за физическа подготовка



или за интелигентност, както и при проучването за достъп до класифицирана информация. Дори всичко това да се промени, изчисленията показват, че ако се назначават 1000 души годишно (което е невъзможно), ще са нужни около 5 години да се попълнят празните места. Същото е положението и при офицерите. На година от военните училища излизат по около 180 командири. Това означава, че ще са нужни около 8 години, за да се попълнят всички празни места.

На фона на тази трагична картина управляващи и опозиция се разправят какви самолети ще се купят. За проблемите с празните поделения предпочитат да мълчат и само неофициално признават, че положението е трагично.