Отбивам се случайно за чаша чай в квартално кафене някъде в "Надежда". Веднага усещам, че има нещо по-различно. Първо погледът ми се спира върху антикварните вещи наоколо: допотопни пишещи машини, забравило годините си дървено радио, месингови часовници, лампи "Тифани", старинен порцелан, перодръжки и мастилници... Сякаш времето е превъртяло лентата и сме отново някъде в края на XIX, началото на XX век. Иначе бар като бар. Само дето сепаретата са отделени едно от друго посредством етажерки с книги. Събрани съчинения на Йовков, Вазов, Славейков, Яворов, Елин Пелин... И ми просветва. Не книгите служат за украса на помещението, а самата обстановка е замислена така, че да възпроизвежда онази атмосфера, в която е била създадена българската литературна класика. "Книгите са оставени за четене - разказва собственикът на Echoes и запален букинист Светлин Петков. - Всеки може да си вземе някое томче, докато чака поръчката, и да преоткрие красотата на нашата литература". Така кварталното кафене се превръща в своеобразен клуб на онези, за които книгите са скъпи, а библиотеките са далече. Най-ценните издания от сбирката са пазени особено грижливо. Зад витрина е заключен уникален експонат - "Календар вечний" на Пенчо Радов, отпечатан през 1860 г. Него Светлин подава благоговейно само в ръцете на избрани клиенти, и то колкото да му се полюбуват за малко. Ето така кварталните ценители на художественото слово са си създали своето специално място, където естетически да подслаждат неделното си кафе.

Представата ни за читателските клубове такива, каквито съществуват в САЩ и Западна Европа, съвпада донякъде с модела във филма от 2007 г. "Литературният клуб на Джейн Остин". Там се разказваше за такъв приятелски кръг в Калифорния, на чиито сбирки се обсъждаха книгите на британката, с произтичащите от тук забавни последици. В България обаче тези любителски общества изглеждат различно и трудно си пробиват път най-вече заради проблеми, свързани с организацията, високата цена на книгите и не на последно място - заради по-напрегнатия живот, който оставя на заден план подобни интелектуални развлечения.

В САЩ литературните клубове се делят на два основни типа



- издателски и читателски



Издателствата създават различни тематични секции, като например "Клуб на историческата книга" или "Клуб на любителите на криминални романи", в които читателите могат да се запишат. Срещу абонамента си те получават значителна отстъпка от цената на всички книги, които са в кръга на интересите им. Читателските клубове са на друг принцип. Техните членове просто си купуват дадена книга, прочитат я и след това се събират, за да обменят впечатления. Групите се формират на произволен принцип. Това може да са любознателни съседи или пък изкушени от словото колеги. Някои читатели провеждат сбирките си в частни домове; други - в библиотеки или книжарници; трети - в кафенета. Повечето американски клубове разпращат на членовете си бюлетини с препоръчителни заглавия. Други пък се доверяват на онзи, който пръв е прочел нова книга и е останал впечатлен. При трети темата на следващата сбирка се решава с гласуване. Някои общества държат на всяка среща да бъде поканен известен писател, преподавател, издател или критик, който да се изкаже по дискутираната тема. В тези случаи членовете внасят в касата на клуба определена сума (около 200 долара годишно), с която се заплащат тези беседи.

"Беше ми много интересно първия път - разказва писателят Захари Карабашлиев, чиято книга "18% сиво" пожъна успех в САЩ. - Покани ме един бук клуб от Сан Хосе. Всички бяха чели книгата и бяха пълни с въпроси. Започна се една много приятна дискусия за сюжета, за героите, за България... Сервираха се закуски, разговорът стана по-сърдечен, започнаха да споделят и те. И така постепенно се получава хем разговор за литература, но най-вече за култура, обмен на идеи. След това ме поканиха от друг читателски клуб, на който първият се похвалил колко приятно е минала срещата; след това от друго място... Ето така - влизайки в такава мрежа от читатели, авторът опознава публиката си."

Как изглеждат нещата у нас и ще ги стигнем ли американците?



Роберт Леви е един от ентусиастите,



около които се събира литературното общество "Поети в кадър". То наема за целта столично заведение, където провежда сбирките си всеки месец. На всяка среща присъства съвременен български автор, чието творчество е предмет на обсъждане. През декември се прави голямо литературно четене, в което се включват всички писатели, които са били канени през годината. Една от традициите е гостувалият поет да остави в библиотеката на клуба своя книга с автограф. "Вече имаме сериозен фонд - похвали се г-н Леви. - А съвсем наскоро получихме и ценно дарение - архива на покойната писателка Донка Петрунова". Този бук клуб съществува от две години и всъщност започва като телевизионно предаване. След като каналът запада и рубриката е свалена от ефир, авторите й регистрират читалище и продължават дейността си. Те поддържат и сайта "Читалище.то". Редовни посетители на сбирките са около 40 души, които са образували и група във "Фейсбук", където анонсират събитията и обсъждат организационните си въпроси.

"За жалост ние се разпаднахме!" - оплака се Моника Спасова, един от най-активните участници в друг литературен клуб, който имаше своята виртуална среда на вече несъществуващия сайт http://cheteneto.subtle-bg.com/. Причината да се раздели обществото, което ежемесечно се събираше, за да обмени книги и мнения, организираше литературни пикници из природата и посещаваше колективно премиерите на наши писатели, са чисто технически. И доста типични за други провалили се опити за създаване на неформални групи. Членовете на "Четенето" всъщност създадоха свой собствен форум след края на проекта на БНТ от 2008 г. "Голямото четене". Човекът, който технически се грижеше за инициативата, обаче се отдръпва и така 50-ината членове на бук клуба известно време сами плащат хостинга, за да имат свой виртуален дом. След време редиците им оредяват.



"Не парите бяха проблем - смята Моника Спасова



- Бедата дойде оттам, че нямаше нови попълнения. За близо десет години ние просто се изчерпахме. Може би не съумяхме да рекламираме добре общността си, но това е, защото никога не сме преследвали някаква комерсиална цел, а просто се събирахме да говорим за литература. Една част от нас се прехвърлихме в затворената група във "Фейсбук" "Клуб за фентъзи и фантастика", където отново сме около 60 души."

Тези "затворени групи" се налагат, за да могат да бъдат филтрирани членовете им. Често импровизираните литературни общества в интернет след първоначалния строен замисъл се превръщат в говорилня, в която се смесват лични съобщения, общи теми, картички, поздрави. За книги започва да се говори спорадично и цялата идея се обезсмисля. Моника Спасова дава пример как към клуба пожелал да се включи гражданин на Зимбабве, ей така, заради хубавите картинки. От неканени гости в интернет се предпазва и читателският клуб "Камината", основан от Андрей Неделчев през 2011 г. Членството в клуба е безплатно и към него може да се присъедини всеки, който има желание. Живите срещи на клуба са веднъж месечно в софийска сладкарница, като на всяка от тях се обсъжда книгата, посочена на предната сбирка. Обществото наброява 156 участници, които поддържат свято социалната хигиена на групата си. И има защо.

"То е някакъв "кошер"! - вдига ръце Христо Блажев, създател и администратор на най-големия виртуален читателски клуб "Какво четеш" във "Фейсбук". Това общество, което съществува от 2009 г., днес наброява 40 583 активни членове. Дневно мнения оставят над 1000 души. Въпреки че Блажев се е опитал да наложи известни правила, те касаят най-вече формата на общуване, фокуса и нивото на дискусиите, но няма как да попречат на разнородните литературни теми, които се заявяват от различните потребители. Тук се срещат както отзиви за най-новата книга на Фредерик Бегбеде, така и впечатленията на някой, който за първи път е прочел "Под игото"; могат да се прочетат дълбокомислени анализи на творчеството на Харуки Мураками, както



и презрителни коментари за "Война и мир"



Това е обяснимо, трудно е да се поддържа смислен разговор без живо общуване. От това съображение се ръководи столичният книжен център "Гринуич". От три години книжарницата на "Витоша" е отворила вратите си за литературно общество, което се събира всяка седмица, за да обсъди различна книга. Клубът има свой модератор, който се грижи за разнообразието на темите и организацията на срещите, в които се включват средно 15 души, макар членовете да са значително повече. Основните направления на дискусиите са разделени на "Съвременна световна проза", "Класическа световна проза", "Съвременна българска проза" и "Фентъзи и фантастика".

Като своеобразен клуб на четящите може да се определи и един от най-любопитните проекти, който е съвсем млад. На 29 юли миналата година в градинката пред Народния театър "Иван Вазов" врати отвори "читАлнЯта". Тя се нанесе в изоставения стъклен павилион на алеята зад фонтаните и предлага на софиянци безплатни книги за прочит. Градската читалня, която е подкрепена от секторната програма на Европейската комисия "Леонардо да Винчи", работи на оригинален абонаментен принцип. Читателска карта се издава само срещу дарение на поне една книга, като за улеснение има и списък със заглавия, които липсват във фонда, от които всеки може да избере какво да донесе. След това читателите могат да заемат книги за вкъщи или за в парка. До 20 дни трябва да ги върнат. "Вече имаме над 5000 книги в библиотеката - казва Мирела Василева от управата на "читАлнЯта". - Те са подредени в каталог, публикуван и на страницата ни, така че човек предварително да знае какво може да открие. Нашите читатели действително образуват общност, защото практически заемат помежду си литературни творби, въпреки че не се познават лично. На ден минимум 60 души минават през читалнята, за месец са над 1500."

Въпреки перипетиите читателските общности в България започват да се самоопределят като такива. През последните години "Фейсбук" групите се множат лавинообразно, но въпреки това старомодната форма на литературните вечеринки все още е актуална. Който иска да чете, намира начин - дали ще се приобщи към някой квартален клуб, дали ще ползва градската читалня, или ще се информира в някой форум за новите заглавия, всеки, който търси пътя към книгата, го намира.