През годините България и Румъния влязоха в негласно състезание. Двете държави са съседни в географски смисъл, сродни в исторически план и близки икономически - до болка познато ни е клишето "двете най-бедни членки на ЕС". Ако питате премиера в оставка Бойко Борисов, румънците ни дишат праха. Но ако четем данните на Евростат за доходите, е тъкмо обратното. Статия на "Инфограф" се опитва да даде отговор кой печели състезанието, като се опира на икономическите факти.

.................................................

Колкото и да е трудно да се направи сравнение между две икономики на база малък набор от икономически индикатори, видно е, че румънците ни изпреварват по стандарт на живот и икономически растеж, а при много други индикатори ни настигат или вече са го направили. Промяната се случва основно след кризата, което говори за прилагането на по-добри икономически политики в северната ни съседка. Борбата с корупцията също не трябва да бъде пренебрегвана. Румъния изпреварва значително България по изпълнение на конкретни мерки в тази област.

От статистиката на Евростат за третото тримесечие на 2016 г. става ясно, че румънската икономика е нараснала с 4.6% на годишна база, което я поставя на челно място в целия ЕС. За България остава второто място с растеж от 3.4%. Разбира се, да се правят изводи за едно тримесечие или за една година, няма смисъл. Интересно е да се види как са се развивали България и Румъния за периода от 1991 г. насам*.

Първото сравнение е на база стандарт на живот и икономически растеж за последните 25 години. Използваният показател е брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението (в долари, измерено по паритет на покупателната способност). Това "мерило" за стандарта на живот има някои недостатъци, но към този момент няма друг индикатор, който по-добре да върши тази работа. От данните се вижда, че почти за целия период



от 1991 до 2007 г. България се радва на маргинално по-висок стандарт,



а в годините след това Румъния започва постепенно да изпреварва България, като разликата през 2015 г. е от почти 4000 долара на човек (горе-долу колкото е БВП на калпак за същата година в Замбия). С други думи, докато преди глобалната криза темпът на растеж е сравнително близък за двете икономики, в годините след това Румъния се справя по-добре и успява да скъси по-осезаемо дистанцията с по-развитите от ЕС. За сравнение по данни на Световната банка през 2015 г. всеки поляк "е произвел" стоки и услуги за 26 135 долара, а средният германец - за 47 268 долара, а стойностите за България и Румъния са съответно 17 511 и 21 403 долара.

Проблемът със застаряващото население е актуален почти за всяка европейска икономика, включително България и Румъния. Интересно е обаче да се сравни актуалното състояние на пазара на труда в двете страни. По данни на Международната организация на труда коефициентът на заетост в Румъния е значително по-висок от този в България през 2015 г. Този показател измерва съотношението на заетите в една икономика над 15-годишна възраст спрямо цялото население. В Румъния той е по-висок през целия разглеждан период. Само през 2008 г. разликата между двете икономики почти изчезва поради много динамичния растеж на заетостта в България в годините преди началото на кризата. Но след 2008 г. в България се наблюдава спад в заетостта, докато в Румъния промяната е незначителна. В крайна сметка данните показват, че в северната ни съседка много по-голям дял от населението работи. Това отчасти обяснява и по-високия БВП на глава от населението.

По средна продължителност на живота България води до 2009 г., но след това продължителността в двете страни става почти еднаква.

Какво е положението с външната търговия? България се справя по-добре от Румъния и изнася повече стоки и услуги. Делът на експорта за България стига 65.1% от БВП през 2014 г., докато за Румъния той е едва 41.2%. Това означава, че българската икономика разчита много повече на външните пазари, което е добра възможност за създаване на заетост и трупане на капитал. Но, от друга страна, това прави родната икономика по-уязвима на икономически и финансови шокове, идващи отвън.

България изглежда относително по-привлекателна за преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) - след като делът им като процент от БВП е по-висок от този в Румъния през всичките години от 1999 г. насам. Въпреки че се представяме по-добре тук, и при двете икономики делът може да бъде много по-висок, което би довело до по-бързо натрупване на капитал. Интересно е да се отбележи, че в годините преди кризата делът на ПЧИ в България стига рекордни нива (31% през 2007 г.), докато в Румъния увеличението е далеч по-слабо. Силният приток на ПЧИ през тези години в България се дължеше на спекулативни потоци, търсещи висока възвръщаемост, докато сега, макар и на ниски нива, инвестициите са далеч по-устойчиви, защото голяма част са насочени в инвестиции в сектора на производството и услугите.

Според данни за 2014 г. българската икономика е по-задлъжняла от румънската. Иначе динамиката на външния дълг в двете държави е много различна през годините. Докато Румъния започва "от нула" след падането на режима, в България се наблюдава постепенно намаляване на задълженията до 2005 г. и силно повишение след това за две години в периода на икономическия бум и на "горещите" парични потоци, идващи отвън.

Друго интересно сравнение може да бъде направено за финансовите сектори на двете страни. Кредитите имат много по-голям дял в българската икономика в сравнение с румънската, което прави банките у нас по-важен посредник при финансирането на бизнес начинания. От друга страна, през 2015 г. за пръв път



средните лихвени проценти по кредити в Румъния са по-ниски



в сравнение с тези в България. Има много фактори, които могат да влияят на лихвените проценти, но при равни други условия по-ниската лихва означава по-малък риск.

Нека все пак и да погледнем напред, вместо да сравняваме само данни за изминали периоди. Според всички големи международни институции икономиката на Румъния ще нарасне доста по-бързо от българската през 2016 и 2017 г. Европейската комисия (ЕК) очаква растежът в България през 2016 г. да стигне 3.1% и да се забави до 2.9% през 2017 г., докато в Румъния очакванията за тези две години са за растеж от 5.2% и 3.9%. Прогнозите на Международния валутен фонд и на Европейската банка за възстановяване и развитие поставят Румъния като първенец по икономически растеж в ЕС през 2016 и 2017 г.



*Използвани са индикатори, данни за които предоставят Световната банка и TheGlobalEconomy. Има и други показатели, подходящи за такова сравнение, но в много случаи зад привидно подобни данни стоят различни методологии, което пречи да се направи точен анализ. Статията не претендира за изчерпателност откъм използваните индикатори за сравнение и предложения за подобрения са добре дошли.