|
| ---- |
обръщане на човешката река.
В природата реките текат в една посока, но и там има изключения. Виждал съм такава река в Камбоджа, която през сухия сезон изтича от едноименното езеро Тонлесап и се влива на изток в по-голямата река Меконг, а през дъждовния сезон, когато равнището на Меконг се повиши, река Тонлесап се обръща и се влива в езерото на запад. При мигрантите имаше мощен поток в западна посока през 2015 г., отнесъл в Германия и други богати европейски държави над един милион души. Надигналото се недоволство на местното население принуди политиците да се замислят година по-късно как да обърнат посоката му от запад на изток.
И го измислиха - като приложат в европейски условия играта "Черен Петър". Всеки я знае: у когото остане картата с коминочистача Черен Петър - губи. На европейски език тази игра се нарича Дъблински регламент. Той има три редакции, като последната е сравнително нова - от 2013 г. Според него държавата в ЕС, където мигрантите са стъпили за първи път на европейска земя, поема отговорност за тяхната регистрация (при подаване на молба) и обгрижване. Ако от нея се прехвърлят другаде, подлежат на връщане по етапния ред и си остават пак "нейни". Въпреки твърденията на български политици, че Дъблинският регламент не работи и трябва да бъде отменен, защото е несправедлив, нищо подобно не се случва.
Седмица преди срещата на високо равнище в Брюксел Европейската комисия публикува четвъртата си препоръка към Гърция какви спешни мерки да вземе,
за да се поднови връщането на мигранти
съгласно Дъблинския регламент. Той бе спрян през 2011 г. след решения на Европейския съд за правата на човека в Страсбург и Съда на ЕС в Люксембург, според които условията в гръцките бежански лагери са нечовешки. За да бъде вкарана Атина в европейските стандарти, Еврокомисията започна да я следи отблизо и да й пише препоръки през три-четири месеца как да се поправи. Така само за една година наставленията станаха четири (през февруари, юни, септември и декември). Последната препоръка стигна до извода, че Гърция вече е годна за Дъблинска процедура, но... смятано от 15 март 2017 г. Това означава, че се слага нова черта - каквото било досега, няма да се смята, защото би означавало да се върнат в Гърция около милион мигранти, което е невъзможно, при положение че държавата и бездруго едва се справя със заседналите в нея 60 000 души. Но сигналът, че Дъблинският регламент получава нов живот като чудовището на Франкенщайн, е достатъчен да ни постави нащрек, защото България може първа да бъде погната от него.
Редно бе чудовището да се събуди най-напред в родната си Германия, но не в Инголщат (както е в книгата на Мери Шели), а в Дюселдорф. Тамошният съд постанови в началото на месеца, че
Германия може да връща сирийски бежанци в България,
щом първата им регистрация в ЕС е българска. "Дойче веле" съобщи за дело в Административния съд в Дюселдорф, където била депозирана жалба на двама сирийци - 40-годишен мъж и неговата 30-годишна съпруга - срещу намеренията на германските власти да ги върнат в България. "Само десет месеца по-рано, през февруари 2016, Административният съд в Саарлуис постанови, че България и Унгария не са "сигурни страни" за бежанците и затова не трябва да бъдат връщани там. Двете страни допускали "системни нарушения спрямо бежанците" и престоят им там бил "опасен", се казваше в аргументацията на съдиите от Саарлуис, цитирани от радиото.
В Дюселдорф обаче съдът постанови, че и в България, както в Германия, признатите със статут на бежанци имат право на социални помощи и медицински услуги. Освен това според съда нямало основание да се очаква, че България ще се отнася "нечовешки и унизително" към бежанците. С други думи - годна е за дъблинска служба в ЕС. Съдът освен това подчерта, добави радиото, че е наясно с трудностите, с които е свързано търсенето на жилище и работно място в България. Само че "здравите и работоспособни бежанци би трябвало да могат да се грижат сами за своя подслон и издръжка". Разбира се, няма да са сами, защото
насреща ще бъде българската държава,
чието правителство вече прие наредба за тяхното обгрижване от общините, ако пожелаят да се интегрират. Но и българската държава няма да е сама, защото Еврокомисията й предостави с небивала охота над 100 млн. евро за създаване на подходящи условия за мигрантите. "Пощенският гълъб" твърдеше, че е донесъл 160 млн. евро, но се оказаха по-малко. Брюксел обаче ни успокои, че това не е всичко.
Миналия четвъртък Комисията в Европарламента по гражданските свободи, правосъдието и вътрешните работи гласува за създаване на нова Европейска агенция за убежище, която ще замени сегашната Европейска служба за подкрепа на предоставянето на убежище. Разликата е не само в названието, но и в разширените пълномощия. Новата агенция "ще наблюдава цялостния процес на даване на убежище, като увеличените й ресурси ще се изразходват от мястото на пристигане на кандидатите за убежище на територията на ЕС до мястото на заселването им в определената европейска страна". Това означава, че заселването на мигрантите няма да е въпрос само на договорка между тях и общините, както си представя българското правителство, а ще става под европейски надзор. Пари за тази цел ще се намерят и нищо чудно мигрантите да се окажат по-добре обезпечени от местното население, сред което ще бъдат настанени.
Това ще бъде стимул да останат, където им бъде посочено, но за да не мърдат, е предвиден и
допълнителен инструмент
По принцип Дъблинският регламент е измислен, за да се предотврати явлението, наречено asylum shopping ("пазаруване на убежище"). Това означава мигрантите да не се въртят "в орбита" през различни държави, надявайки се да намерят възможно най-добри условия за заселване. Практиката показа, че най-много ги тегли към Швеция и Германия, където социалните системи са най-достъпни и най-щедри. Сам по себе си обаче Дъблинският регламент е неефикасен, защото е приложим към държави, в които мигрантите са подали за първи път молби за убежище. Ако са ги минали транзит и са подали молби нейде във вътрешността на ЕС, няма основание да бъдат върнати в първата държава, където са стъпили на европейска земя. Този пропуск вече се поправя чрез промяна на регламента Евродак (Eurodac regulation), който е помощник на Дъблинския регламент.
Съветът на ЕС по правосъдие и вътрешни работи одобри миналия петък мандат за започване на преговори с Европарламента за промяна на Евродак, който служи за натрупване на база данни чрез пръстови отпечатъци и други биометрични показатели на бежанци и незаконни мигранти. "Това е важна част от реформата на Общата европейска система за убежище и е от главните ни приоритети", обяви словашкият министър на вътрешните работи Роберт Калиняк, който до края на годината е ротационен председател на Съвета. Словакия бе инициатор на план богатите държави от вътрешността на ЕС да плащат на държавите от периферията да държат при себе си мигрантите, но тъй като Малта е следващият ротационен председател и вече отхвърли този план,
се премина към принудителна мярка
Чрез Евродак ще се установява точно къде за първи път е бил заловен мигрантът и ще бъде връщан, дори без да е подавал там молба за убежище.
Знае се, че мигрантите смятат България за непривлекателна, и бързат да я минат транзит не без подкрепата на официално толерирани и самодейни каналджии. Затова не кандидатстват за убежище тук, а се стремят да подадат първа молба в държавата, която е тяхна крайна цел. Тази игра свършва и България ще понесе последиците от обръщането на мигрантския поток. Борисов ни сочи заплахите на Ердоган, че ще отвори шлюзовете за бежанци, но подготвя българския терен за продължително заселване на нежелани от други европейски държави мигранти.
Медии, които се радват на близост до властта, започнаха пропаганда на ползата от мигрантската й политика. "24 часа" възвести на 8 декември в голямо заглавие: "Демографско равенство - 29 000 българи напускат България, 25 000 руснаци, турци и сирийци се заселват". Както се казва, всяко зло - за добро. България се обезбългарява, но празна няма да остане.
|
| Борисов обича да показва на чужди гости оградата по границата с Турция, но е оставил България разградена за връщане на мигранти от Западна Европа. |
|
| Светослав Терзиев |
