Кристина Цветанска е председател на Управителния съвет на Българската асоциация на консултантите по европейски програми. Тя е консултант с над 15-годишен опит в предприсъединителните и оперативните програми на ЕС, както и в международни донорски програми. Работила е и във фонд "Земеделие". Цветанска е изпълнителен директор на "Елана инвестмънт" АД.



- Госпожо Цветанска, как ще се усвояват европари във време на политическа нестабилност?

- Политическата ситуация няма как да не се отрази. Ефектът може да се насочи в две посоки. Първата е, че има опасност процедурите да се забавят и да изостанат спрямо годишния индикативен график на всяка една от програмите. В същото време правителствените смени може да доведат до промяна на някои от условията или критериите. Такива примери сме имали. Това е лошо, защото много от фирмите може да са започнали подготовка по някои от проектите си в аванс. Говоря най-вече за проектите по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), които са свързани със строителство. Там има предварителна подготовка като проектиране, енергийни одити и т.н. Фирмите са инвестирали в тази подготовка, а правилата изведнъж може да се окажат други. Така един проект при сегашните условия може да е с много високи шансове за успех, но впоследствие този шанс да намалее.

- Как реагират фирмите на тези неясноти?

- Засега не са притеснени. Искат да видят какво ще се случи, за да знаят как да се подготвят. Надяват се, че администрацията ще продължи да работи. Радващо е, че желаещите да кандидатстват за европейско финансиране стават все повече и повече. Проектите също стават по-добри. Но тяхната подготовка отново зависи от организацията на програмата, по която се кандидатства. По ПРСР неяснотите са буквално до последната минута и заради това част от проектите са с ужасно качество. По една от мерките на "Човешки ресурси" през лятото имаше небивал интерес, кандидатите бяха над 3500, което надвишаваше значително възможностите на програмата. Но и там имаше много неясноти и противоречащи си становища. Хората бяха много объркани и разпиляването на ресурс беше огромно. Проектите се пишеха и пренаписваха до последния момент.

- Има ли риск за бюджетите на общините предвид неясното тълкуване, свързано с разходите за ДДС по ПРСР?

- Получихме отговор от земеделското министерство, но и той не дава яснота. В него ни се казва, че когато разходът за ДДС е възстановим, то той не е допустим по програмата, и обратното. Но това е ясно за всички. Нашият въпрос бе друг и явно не сме били разбрани. Ако се осланяме на практиката отпреди, проектът ще се смята без ДДС, а налогът ще се покрие допълнително чрез постановление на Министерския съвет.

- 6% усвоени средства от европейските фондове към края на 2016 г., две години след началото на програмния период - много или малко ви се струват?

- Въпреки че това са официални данни, за мен този процент не е точен и не отразява истински ситуацията. Договорените средства по статистика са около 33%, но и този процент не е точен. Ще дам пример само с две от програмите - "Конкурентоспособност" и "Човешки ресурси". По първата програма например част от договорените средства са за финансови инструменти. Те се водят такива, защото вече има подписано споразумение с Фонда на фондовете, през който ще минава това финансиране, но реално не са договорени с крайните получатели.

По "Човешки ресурси" ситуацията е подобна - голяма част от средствата, които попадат в графата "договорени", са предназначени за т.нар. директни бенефициенти, като например Агенцията по заетостта. Но част от тези средства все още не са договорени като проекти с крайните получатели. Иначе до 2018 г. страната ни трябва да постигне изпълнение на етапната цел, а именно разплатени средства в размер на около 25 - 30% от финансирането за целия програмен период. Засега е рано да се каже дали има риск. Становището ни е, че новата програма "Конкурентоспособност" се представя много добре, но не мога да кажа същото за ПРСР, където са най-големите проблеми. Управлението й е тежко, защото тя е с много голям финансов ресурс, но това не е оправдание. Освен това за ПРСР няма никаква официална информация за степента на изпълнение.

- Защо усвояването на парите по нея продължава да бъде тайна?

- Нямам обяснение, но е факт, че не се знае нито колко са договорените, нито колко са платените средства по ПРСР. Надявам се това скоро да се промени. Очаква се и да започне електронен прием на документи - нещо, което към момента все още е невъзможно.

- Има ли опасност България отново да трябва да усвоява ударно пари в края на периода, защото по една или друга причина е имало забавяне през годините преди това?

- Да, има такава опасност, но дано не се стига дотам. Ние също ще работим в посока това да не се случи. Още в началото на следващата година ще направим подробен анализ по всяка една от програмите - като рискови точки, като възможности за по-добро управление на тези средства. На тази база ще предложим решения на всяко едно министерство и управляващ орган.

- Какви са слабостите към момента?

- Тази година програмите тръгнаха с добри темпове. Имаше доста отворени процедури и като цяло бе много добра година. Индикативните годишни програми за прием на проекти за догодина също са много амбициозни и се надявам да успеем да ги изпълним. Не очаквам обаче да се справим на 100%.

- Работодателите прогнозират растеж на икономиката дори от 6%, ако не се правят ненужни разходи и се привлекат инвеститори. Какво е мястото на еврофондовете тук?

- При всички положения помощ ще има и от тях. Само по една от мерките на ПРСР - 4.1, чийто прием приключи преди седмица, бюджетът е за 240 млн. евро безвъзмездни средства. Това са огромни инвестиции, които догодина и по догодина ще влязат в икономиката само благодарение на този прием. Това няма как да не се отрази положително.

- Според някои експерти обаче фирмите не бива да разчитат само на еврофинансирането.

- Европейските средства по този начин изпълняват предназначението си. Всички хора, с които работим и са получили безвъзмездна помощ, се развиват много добре. Те я получават, за да се модернизират, което им помага да излязат на други пазари, да договарят по-добри търговски условия, да произвеждат по-добра продукция. Много малко са тези фирми, които поради лош финансов мениджмънт в компанията си са изразходили всичките си средства в проектите и са останали без оперативен ресурс, и заради това забавят развитието си. Това се наблюдаваше по времето на САПАРД, но тогава нямахме култура и познания за правилното инвестиране. Сега нещата са други и повечето мениджъри знаят какво правят.