Парламентът прие закон за противодействие на тероризма. На фона на цялата политическа патърдия, на правителствени оставки и остри партийни боричкания само за два дни депутатите изгласуваха въпросния нормативен акт. Всички двигатели и застъпници на този закон обясниха единствено, че с него може и да се ограничават някакви човешки права, но той бил най-необходимият и бил гаранция срещу тероризма.

Това определено не е честно спрямо хората. Законът не просто ограничава човешки права, но и някои от тях направо ги зачерква. И това трябва ясно да се каже на обществото. Например законът предвижда на заподозрени в тероризъм да може да се забранява достъпът до интернет, посещаването на определени места, срещи с определени хора, притежаването на повече от един телефон, да може да им се отнемат паспортите. При антитерористична операция



службите ще могат да разполагат с всяко жилище,



стига да го сметнат за нужно. Това включва и повреждане и унищожаване на чуждо частно имущество.

Новите текстове предвиждат и полицейски правомощия за армията в случай на тероризъм. Пак в тези случаи ДАНС ще получава полицейски правомощия - да арестува за 24 часа и да претърсва. Парадоксът е, че това право на агентите им бе отнето от управляващите, които твърдяха колко лош бил кабинетът "Орешарски", че им дал такива правомощия. Те пък ги върнаха с преходни и заключителни разпоредби - любим похват в законотворчеството им.

Антитерористичният закон проправя път към сериозно и произволно ограничаване на фундаментални права на гражданите, при това без дори да е извършен какъвто и да било терористичен акт, нито опит или приготовление. Тази възможност произтича от т.нар. превантивни мерки. Юристи вече предупредиха, че те може да се разпрострат и да се налагат и на хора, които не са заподозрени в терористични действия.

Службите може да ограничат основни права дори когато само са направили предположение, че някой е свързан с подготовката на тероризъм. Така може силно да се ограничат правата на човек, който не знае, че комуникира с потенциален терорист, и си говори с него например за мода или спорт или пък му продава кола или апартамент.



Може да става дума за съученик, колега, познат, с когото са разменени реплики



на улицата или във "Фейсбук". И всичко това може да е достатъчно той да бъде безпроблемно следен, подслушван, разработван и какво ли още не.

Освен това с нормативния акт бяха направени промени в Закона за специалните разузнавателни средства и бяха увеличени сроковете за подслушване - от 6 месеца на 2 години, дори 3 години. Възстановява се и практиката за подслушване и следене "за оперативни цели", а не за разкриване или предотвратяване на престъпление. Това означава, че се връща времето, в което може да има подслушване, след което няма да остава следа какво точно е събирано, как, с каква цел. Това означава, че няма сигурна гаранция, че информация, която не е използвана, ще бъде унищожена и няма да бъде ползвана във вреда на подслушваните.

Законът предвижда и възможността за въвеждането на различни нива на застрашеност и съответно много повече правомощия на службите.

И аха да мине номерът с тихичкото приемане на закона, дойде разкритието, че



шеф точно в антитерористичното звено на ДАНС е арестуван



за измама, за взимане на пари от чужденци, за поръчване на фалшиви лични карти и издаване на държавна тайна. При това става дума за началник сектор в дирекция "Контраразузнаване".

Според прокуратурата в периода април - август т.г. шефът от ДАНС е издал информация за заподозрени в провеждане на подривна, терористична и др. противозаконна дейност срещу сигурността на страната. Обвинението смята, че е съзнавал, че от действията му могат да последват вреди за републиката. При това той разпространявал секретна информация, достъпна му по служба.

Случката показа сериозен проблем в секретните служби, на които разчитаме да противодействат на тероризма. Излиза, че това се случва въпреки антитерористите. Какъв ли шок са изживели чуждите партньорски служби? На какво отгоре в крайна сметка се дават дори още правомощия на антитерористични звена?



Каква е гаранцията, че няма и други



като въпросния началник сектор? Още повече че според прокурорското съобщение той е вършил престъпленията месеци наред, без никой да го закача. И чак като се получил сигнал лично при главния прокурор, се е намесила "Вътрешна сигурност".

Едни ще кажат - системата се чисти сама и отвътре. Други обаче биха контрирали - системата може да се окаже по-прогнила от очакваното. Каквато и да е истината обаче, по-добре да се молим да не ставаме мишена на терористите. Защото изобщо не е сигурно, че може да се разчита нито на законите, нито на изпълнителите им.