Преди дни се появи втората "Черна книга на правителственото разхищение". Тя разказва 15 истории, в които огромни бюджетни суми се прахосват за проекти със съмнителна полезност. Сред тях са паркът около НДК, колодрумът в Пловдив, варненският "биг брадър", "златният" стадион в Дряновско, джиповете за шейхове и др. Представените случаи са нищожна част от безобразията, само някои от "големите хитове" на управляващите. "Посланието ни е: Ядосайте се", обясни Даниел Кадик от фондация "Фридрих Науман" при представянето на новия сборник. Идеята на книгата е да припомни



защо контролът от страна на гражданите е важен



и докъде може да стигне прахосването на държавни средства, ако никой не обръща внимание.

"26 април 2016 г. Пред Централна гара в София е пусто. Виждат се само полицаи и служители на Националната служба за охрана с черни очила и слушалки в ухото. Гражданите са изтикани на далечната страна на предгаровия площад. В чисто новата многофункционална спортна зала, разположена вътре в прясно ремонтираната Цен­трална гара, премиерът на България Бойко Борисов бие дузпи на младежи от железничарски футболен клуб", разказва Черната книга.

Това се случва по повод тържественото от­криване на обекта, изпълнен срещу 63 милиона лева от кон­сорциум между свързваната с депутата от ДПС Делян Пеевски фирма "Водстрой 98" и "Главболгарстрой". Всичко е ново, модерно, излъскано. Малко след събитието новите ескалатори на новата гара спират за първи път. Две седмици след това дръвчетата пред сградата изсъхват, защото нямало кой да ги полива. Мръсотията отново плъзва из района. А седалките на пейките по пероните изчезват - служители на гарата ги демонтира­ли, защото и без това недоброжелателни пътници им отвивали болтовете.

Всяка година българските данъкоплатци се разделят със стотици милиони левове, които отиват за поддръжка и мо­дернизация на жп мрежата и влаковете. Резултатите? В последните години няма изградена нито една нова жп линия, влаковете се дви­жат по-бавно отпреди. Нелепите катастро­фи продължават. А огромните пари отиват при любимите фирми на властта, опитва се да събуди гнева ни Черната книга.

Сигурно малцина знаят, че през 1971 г. "Чайка екс­прес" е взимал с два часа по-бързо разстоянието от София до Бургас, откол­кото днес. Че цялата жп линия Варна - Русе е построена само за 2 години и 4 месеца - обаче по времето на Митхад паша. В наше време такива срокове са немислими. И въпреки че техниката е много по-напред и има щедро европейско финансиране, няма нито една изцяло модернизирана жп линия - електрифицират се само отделни участъци. Няма и нови железни пътища. Строителството на отсечката от Септември до София и след това до Калотина е отложено в далечното бъдеще. Жп трасето Со­фия - Видин, за което от десетилетие се правят проекти, изобщо няма да го бъде, черногледо описват положението авторите на книгата за разхищенията



Всяка прилика с Хитрино е случайна



През лятото на 2014 г. става поредната жп катастрофа. Влакът от София до Варна дерайлира край гара Калояновец. Единият от машинистите загива, 14 от пътниците са ранени. Локомотивът става на хармоника, вагоните се качват един връз друг, релсите се изкривяват, защото композицията е връхлетяла с висока скорост. Оцелелият машинист Христо Тиляшев твърди, че причината е разминаване на показанията на светофарите. На километър и половина преди гарата сигналът бил за движение по права със 100 километра в час, а точно преди завоя светлини­те показали, че следва отклонение. Машинистите дръпнали спирачката, но вече било късно.

Звеното за разследване на желе­зопътни инциденти към транспортното министерство и прокуратурата обаче посочва Ти­ляшев за основен виновник за катастрофата при Калояновец. Старозагорският окръжен съд осъжда машиниста да лежи в затвора 8 години и половина и да плати почти 1.5 млн. лева обезщетения на БДЖ и НКЖИ за причинени имуществени вреди (застраховката не покрива тези щети).

Апелативният съд обаче отменя решението, защото смята, че има необсъдени важни показания по делото. Например, че НКЖИ е купила за същата жп линия скъпа система за автоматична локомотивна сигнализация (АЛС) - техника за милиони евро, предназначена да предотвратява точно такива човешки грешки като вменяваната на Тиляшев. Системата е доставена, само че нещо било откраднато и днес не работи...

А ето какъв е проблемът със застраховката на БДЖ. През 2011 г. ръководството на държавното предприятие подписва нов договор за застраховка на локомотивите и вагоните си. В договора обаче е включена абсурдна клауза, според която полицата важи само когато подвижният състав се намира в... депо, т.е. не е в движение. Това е все едно да си купите застраховка за колата само за времето, в което тя е кротко паркирана в гаража. Нелепият договор струва на БДЖ 20 милиона лева. Това е държавното предприятие, което всяка година лапа бюджетни субсидии за милиони.

А държавната НКЖИ - Национална компания "Железопътна инфра­структура", е един от най-големите ползватели на европейски средства в България. И един от най-големите възложители на едри обществени поръчки. Къде отиват парите на европейските и българските данъкоплатци?

Преглед на договорите, сключени от НКЖИ през 2007-2015 г., показва, че едно обединение - "Джисиеф-СК-13-Трейс Рейлинфра Консорциум - София", е спечелило поръчки на стойност 328.1 млн. лв. В консорциума участват италианската "Джи Си Еф" СПА с 69%, "Трейс Груп Холд" с 29%, и "СК-13 Транс-строй" с 1%. На второ място по обем на поръчките - близо 250 млн. лева - е държавната фирма "Транспортно строителство и възстановяване ДП ТСВ". Покрай обвинението срещу депутата от ДПС Илия Илиев прокуратурата разкри, че държавното предприятие първо печели поръчка на НКЖИ, после уж възлага дейности на подизпълнител, в крайна сметка работниците на ТСВ свършват работата, но парите отиват някъде другаде.

Третият по важност строител на жп инфраструктура се оказва свързваната с Делян Пеевски "Водстрой 98", получила от НКЖИ 197.36 млн. лева. Други 79.5 млн. лева са отишли в "Промишлено строителство холдинг", която беше собственост на "Водстрой 98". Сред големите контрагенти на НКЖИ е и "ПСТ Груп", за която също се говори, че е в орбитата на влияние на Пеевски - фирмата е получила договори за 129 млн. лева.



Селски стадиони никнат като гъби



в последните години - вече са почти 100. Тази мода си има прозрачно финансово обяснение - щедрата Програма за развитие на селските райони. Най-луксозният нов стадион се намира в дряновското село Царева ливада. Само на километри разстояние има други два.

Спортният комплекс, открит официално през август 2015 г., включва футболно игрище с изкуствена трева, трибуни с 815 места, паркинг, сграда със зала за пресконференции, служебни помещения, съблекални, стая за делегати, фоайе за граждани, медицински кабинет и станция за допинг контрол. Той е част от по-голям проект за изграждане и ремонт на спортни съоръжения в община Дряново за над 6 млн. лева. Любопитен факт е, че целият бюджет на общината за 2016 г. е към 7.7 млн. лева.

По данни на НСИ населението на община Дряново към началото на 2015 г. наброява 9234 души, разпределени в 63 насе­лени места. 77% живеят в град Дряново. В Царева ливада има около 800 души, повечето пенсионери. Селото дори си няма футболен отбор, но пък вече си има "царски" стадион. "Щом влезете в селото, на мегдана свийте вдясно, преминете по осеяния с дупки път и ще видите стадиона, разположен на площ от около 15 дка и построен за 3 707 409 лв. европейски пари", пише в Черната книга. Проектант е "Еко Пром Проект" ЕООД, а изпълнител - известната "Джи Пи Груп".

Черната книга разказва и за проекта "Интегриран градски транспорт" - най-големият на община Варна за по­следните 20 години. Средствата за изпълнението му са 115 млн. лв. - основно безвъзмездна финансова помощ по европрограмата "Регионално развитие 2007-2013 г." Включва 10 подпроекта - достав­ка на 70 нови автобуса, ремонт на централни пътни артерии, строителство на велоалеи, поставяне на автомати за продажба на билети, разработване на система за трафик информация в реално време и др.

Срокът на изпълнение 3 пъти се удължава. Ето какво е отчетено досега: преасфалтирани и с частично подменени подземни ко­муникации са няколко булеварда, които офор­мят т.нар. BRT коридор (Bus Rapid Transit - скоростно автобусно трасе). На спирките по бързия коридор и в автобусите са монтирани 539 автомата за продажба на билети, поставени са и табла, които да информират пътниците как се движат автобусите.

Отчетът е едно, само че



действителността е друга



Скоростното трасе не работи. В на­чалото на септември пък се появяват снимки, на които се вижда, че машинките за продажба на билети в автобусите, монтирани през есента на 2015 г., вече са "поправе­ни" с т.нар. свински опашки. Ремонтът се наложил, защото конструкцията на машините не издържала на вибрациите?!

Според техническото задание в обществената поръчка автоматите, поставени на спирките и в автобусите, трябва да са много умни - да приемат монети и банкноти, да връщат ресто, да обслужват кредитни и дебитни карти, да зареждат абонаментни карти за градския транспорт, да предоставят справки за наличност по тях и т.н. Екс­перти предупреждават общината, че тъй като според заданието във всеки автобус ще има само по един автомат, това би довело до голямо чакане и неудобство за пътниците, а и изпълнението на всички споменати операции е рисковано в движещ се бус. Но общината не се впечатлява от забележките, не поправя заданието и неудобните едрогабаритни автомати влизат в градския транспорт. Каква е цената? Не е ясно, защото поръчката за производството и монтажа им влиза в общата сума от 14.5 млн. лв. заедно с разработването на системата за движението на автобусите. Светлинните табла, ин­тернет платформата и мобилното приложение са отчетени като приключили. Всъщност работят само в тестов, демонстрационен режим.

Общинският сайт http://www.itransportvarna.bg е създаден по същия проект. Той заработи за кратко, а сега всеки опит за зареждането му води към съобщението: "Сайтът е в процес на профилактика!".

Е, поне велоалеи има, но цената им е потресаваща - 4.6 млн. лв., разкрива Черната книга. И въпреки че



проектът изобщо не е за хвалене,



за публичността му са похарчени 800 хил. лв.

В селекцията на безобразията с обществени пари е класиран и пловдивският колодрум. Кметът Иван Тотев го нарича "уникалното спортно бижу", а според авторите на книгата е безполезен мавзолей. Че е "уникално бижу", спор няма - колодрумът, на който колело не стъпва, струва почти 60 милиона лева. Типично по нашенски, за няколко години обектът поскъпва 5 пъти. Милионите отиват във фирма, с която семейството на кмета има дългогодишни отноше­ния. "С тази зала ще се гордеят и ще я ползват следващите поколения. Това не е просто зала, а прекрасно съоръжение. Много благодаря и на Бойко Борисов, който през двата си мандата направи всичко възможно в Пловдив да има зала." Тези патетични думи са на пловдивския кмет Иван То­тев по повод на откриването на многофункционалната спортна зала "Колодрума" - с 37 000 кв. м разгъната застроена площ, над 6000 места за зрители, 250 метра колоездачна писта, с възможности за 22 вида спорт, за провеждане на състезания от световен мащаб, концерти и всякакви други арт събития.

Година след триумфалната церемония "бижуто" пустее. През 2015 г. са проведени едва четири големи събития, през 2016 г. - десетина. Пустеят и търговските площи, които би трябвало да носят приходи, за да могат постепенно да се възстановяват инвестираните близо 60 млн. лева. През септември 2016 г. Агенцията за дър­жавна финансова инспекция започна проверка на зала "Ко­лодрума" след сигнал от народни представители от Патриотичния фронт. Резултати още няма.

Изпълнител на колодрума е "ГБС - Спортен комплекс Пловдив", единственият желаещ. Условията на конкурса са кандидатите вече да са строили голяма многофункционална сграда за поне 10 вида спорт, а в България само ГБС е правила нещо подобно - софийското "спортно бижу" "Арена Армеец". В сдружението за пловдивската "зала красавица" участват "Главболгарстрой" - София, "ГБС - Пловдив", и "Водстрой 98" - София. Първите две фирми са на Симе­он Пешов. "Водстрой 98" беше голям клиент на КТБ, а след фалита на банката Цветан Василев "сподели", че фирмата е под контрола на депутата от ДПС Делян Пеевски.

ГБС изпълнява и други обществени поръч­ки в Пловдив - строи детска градина за 4 млн. лв. и лъчетерапев­тичен комплекс към онкологията за почти 11 млн. лв., доставя оборудването за Пеещите фонтани в Цар-Симеоновата градина срещу 2.5 млн. лв. ГБС е наета за разширението на притежавания от майката на кмета хотел "Империал". Строи и личната къща на градоначалника Тотев на ул. "Богомил" в Пловдив. "Всички тези съвпадения излязоха на бял свят покрай по­следните кметски избори, когато конкурентите на Иван Тотев обвързаха многократното поскъпване на спортна­та зала с близките му отношения с фирмата изпълнител. Кметът определи всичко това като политическа атака, но фактите остават неотречени", обобщава Черната книга.

Авторите припомнят, че само за няколко години - от 2009 до 2015 г., правителствата на България на­трупаха бюджетен дефицит в размер на над 12 млрд. лева. Нищо чудно, при положение че министри и чиновници с лекота харчат чужди пари. Хазната все излиза на червено, защото много разходи са раздути или безсмислени, или и двете.

Обикновено намеренията са прекрасни - нови шосета и улици, спортни зали, паркове и велоалеи, все полезни неща. Но се вижда, че когато се харчат парите на данъкоплатеца, с особена сила е вярно, че "пътят към ада е постлан с добри намерения". А обектите от голям обществен интерес често се оказват пълен провал с висока цена.

Всичките 15 сюжета за разхищенията можете да прочетете на

http://www.fnf-southeasteurope.org/wp-content/uploads/2016/12/Black_Book_2016-online-version.pdf