Лаптопът стои от лятото на кухненския шкаф, непипнат. Както в много български домове и тук порасналите дъщери са се пръснали по света. Едната е в София, уж е по-близо, но пак са много километри до Бяла Слатина. А другата е ей там - леля Радка вдига брадичка към фотоплаката на стената. На него - град, окъпан в нощни светлини, Монреал, според надписа в долния край. Лаптопът е за да се гледат с внуците през океана. Но Радка и Борислав още не са се научили как да го ползват. Двамата се крепят един другиго едва-едва. Тя била счетоводителка, той шиел чанти в местното ТПК. Още не искат да си признаят, че им трябва домашна помощница... Но всъщност с нетърпение чакат Ася да натисне звънеца.

Ася е от ромски произход, една от четирите медицински сестри, обучени по пилотния проект на БЧК "Домашни грижи за независим и достоен живот", които посещават напълно безплатно и на ротационен принцип стари хора с малки пенсии, нуждаещи се от обгрижване. Всеки ден от врата на врата обикалят и седем домашни помощници, които чистят, пазаруват, готвят, носят дърва, палят печките. Така денят на хората в житейския залез става по-лек, не се чувстват самотни, забравени. Доброволци по програмата пък са техните душеприказчици. Те също са хора в пенсионна възраст и когато могат, обикалят домовете на по-бедните и по-болните от тях, за да ги измъкнат от социалната изолация.

Радка и Борислав са отскоро в проекта, заработил в края на 2012 г. с откриването на четири центъра в общините Бяла Слатина, Криводол, Оряхово и Враца. Моделът е заимстван от службите за домашни грижи на Швейцария, а основното финансиране е от българо-швейцарската програма за сътрудничество и развитие, партньрстват му две министерства - социалното и на здравеопазването.

"Безработицата в общината е 40%. Затова и младите търсят препитание другаде, възрастните остават сами, а разболеят ли се, няма кой да им подаде и чаша вода. В момента центърът в Бяла Слатина обгрижва 104-ма пациенти от града и селата Търнава и Попица, но сме стигали и до 115. Хората са подбрани внимателно, включително и според доходите им, а броят на потребителите на услугите е динамичен. Част от тях просто си отиват от тоя свят, други прекарват тежкия зимен сезон в големия град при децата си. Повече от половината ни пациенти са самотно живеещи, а най-много са тия, които са между 70- и 90-годишни. Всички до един имат нужда от медицинско проследяване и грижи", разказва Красимира Бенчева, ръководител на Центъра за домашни грижи в Бяла Слатина.

Наближи ли часът, хората надничат нетърпеливо през прозореца. Ослушват се и за най-малкия шум зад външната врата. Закъснее ли някой от помощниците, звънят веднага в центъра. Случило ли се е нещо? Защо още ги няма? Началото обаче е твърде различно. Красимира го сравнява с



вадене на горещи картофи от жаравата



Трябвало да пречупват много предразсъдъци. Районът е пропищял от телефонни измамници, от крадци и манипулатори. Хората са недоверчиви, трудно допускат външен човек до себе си. Преди време някаква агенция уж предоставяла подобни услуги, но на практика обирала пенсионерите. От центровете тръгнали да разгласяват широко програмата. Интересът обаче дълго време бил почти нулев. Когато потърсили помощ от личните лекари, част от тях ги насочили към свои пациенти, но повечето ги приемали за конкуренция. Необясним български феномен! Но днес при необходимост медицинските сестри влизат в домовете, взимат биологичен материал от пациентите и го носят със служебния автомобил за изследване в лабораториите. Без да разкарват напред-назад трудно подвижните хора.

Новата инициатива на БЧК има и различна философия от действащите в национален мащаб програми - "Личен асистент" и "Социален помощник", където един човек обгрижва един или най-много двама нуждаещи се. Ротационният принцип, заложен в швейцарския модел, избягва създаването на зависимости от точно определен специалист. Близостта и присъствието на един и същи човек в дома ти в един момент се превръща в даденост, темите на разговор се изчерпват, изтриват се от употреба, изчезва любопитството към другия. Това пък води до спад в жизнения тонус, особено важен за кондицията на възрастните хора. А контактът с различни хора



прави живота ни по-цветен,



разясняват от БЧК. И още - проектът позволява повече очи да наблюдават пациентите, какво се случва с тях, добре ли се е справил другият от екипа, дали не е проявил нехайство? Така и всички ангажирани в обгрижването на пациентите са взаимозаменяеми.

"В началото се налагаше да задвижим и нормативни промени. Измененията в наредбата, касаеща медицинските сестри, отне доста време. Избрахме за пилотния проект най-бедния регион на страната, Врачанския. Казахме си, че ако там успеем, значи ще можем да приложим този модел навсякъде в страната. В момента четирите центъра обгрижват общо 424 души. А средният годишен разход за всеки потребител е в размер на 1500-1600 лв. Това показва, че този проект е пример за ефективно изразходване на финансови средства и може да се прилага успешно и в национален мащаб", допълва д-р Надежда Тодоровска, зам. генерален директор на БЧК и двигател на програмата за домашните грижи.

Две от домашните помощнички по проекта в Бяла Слатина също като Ася са от ромската общност. Ромски са и 16 от домовете, които екипите посещават. В началото били повече, но част от тях отказали обгрижване по програмата. Така както не е лесно българин да пусне циганин да чисти и подрежда дома му, така и ромите не искат българите да им гледат мизерията. Социалният статус в махалата е много различен, има и доста висшисти, и много богати къщи, но и хора, които едва оцеляват и мрат в мизерия, разказва Ася.

В района на Бяла Слатина няма хоспис, ама и да има, отде толкоз пари... Възрастните самотници могат да потърсят покрив в единствения старчески дом в общината - в село Попица. Но за него се чака дълго, докато някой от обитателите му се сбогува с живота. "Там е хубаво, ама не е като вкъщи. Всяка прашинка тук е част от живота ми", клати побеляла глава Борислав на външната врата на дома си. Ася безуспешно се опитва да откаже мандарините и портокалите, с които ни преследва леля Радка. Така е навсякъде, не знаят как да изразят благодарността си, казва Ася и тръгва към следващия адрес. Затворена в дома си на четвъртия етаж, баба Виолета вече следи с поглед стрелките и се пита. Защо закъснява толкова днес медицинската сестра?