- Г-н Велев, парламентът окончателно прие промените в Кодекса на труда за почивните дни. Според текстовете, "когато официалните празници, с изключение на великденските, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени". Достатъчно ясна ли е тази формулировка според Вас и разбира ли се, че ще се почива и във вторник след празници в събота и неделя?

- Да, според мен е ясно това. То е направено очевидно заради дните около Коледа, защото само тогава могат да се паднат два официални празника в събота и неделя. Извън великденските празници, които са изключени от текста. Така че се разбира, не мисля, че има проблем с тази формулировка. Но не е това проблемът в новия закон. Група депутати - Делян Добрев (ГЕРБ), Димитър Байрактаров (Патриотичен фронт) и др., внесоха предложение, което отговаряше на нашето първоначално искане. А именно - Министерският съвет да не може да размества и слива празници и да не пипа повече Кодекса на труда. То обаче не се прие. А с голямо мнозинство от присъстващите в залата депутати се прие Министерският съвет да продължи да има възможност да обявява еднократно за неприсъствени допълнителни дни за оказване на признателност, отдаване на почит, честване на професии. Депутатите приеха да имаме с три дни по-малко работни в годината. Съответно ще произведем с над 1-1.5% по-малко, тоест ще произведем 99% от възможния БВП за догодина. Около 400 млн. лв. по-малко ще получим като приходи в бюджета от това разширяване на почивните дни. Съответно в материалното производство пряко, а в другите - косвено ще се намалят възнагражденията. Те пак ще продължат да растат, но с по-малко, отколкото биха могли.

Ние се нареждаме сред най-празнуващите и най-малко работещи нации. До момента работните дни у нас годишно бяха между 251 и 253 дни в зависимост от това колко официални празника се падат в събота или неделя. Средно работните дни до момента бяха около 253. С решението на парламента работните дни стават 249 завинаги, не средно.

- Министърът в оставка Зорница Русинова поде промените в Кодекса на труда след искането на работодателските организации да отпадне възможността за сливане на почивките и за отработване в събота. А се предложиха съвсем други изменения. Защо така се получи според Вас?

- Да, министърът направи обратното - вместо да внесе повече ред в празнуването и почиването, да премахне вредни практики, министър Русинова намали работните дни с три. Аз се губя в догадки защо се получи така, но най-вероятно е, за да се харесат на избирателите, защото им подаряват три празника повече, но не им казват, че ще изработят по-малко, съответно ще получат по-малко. Това е удобно и за администрацията, защото тя не произвежда и не създава, а е консуматор на бюджетни средства. За да ги вкараме тия пари в бюджета обаче, трябва да работим. И хората, които са в материалното производство, пряко ще бъдат засегнати. Естествено е първоначалната реакция да е на одобрение, защото ще се почива повече, а ще се работи по-малко. Когато говорихме с министър Русинова, тя ни каза, че така било по-добре за нас. А четирите национално представителни организации предупредихме, че това не е добре за бизнеса и фирмите. Освен това имаме данни от наши проучвания, че цели 65% от фирмите не искат държавата изобщо да се намесва в календара с празниците, сливането на почивки и т.н. 54% отчитат негативен ефект върху функционирането на бизнеса. Оказа се обаче, че администрацията знае по-добре от нас кое е добре за нас. Естествено, трябва да се отбележи, че сливането на почивните дни е добре за фирмите от туризма, транспорта и търговията.

- В оценката на въздействието на министерството на труда не присъстват подобни изчисления за евентуални загуби за икономиката.

- Тя тази оценка е чисто формална, не е оценка по предвидения от закона ред. Липсва й всякаква дълбочина. В мотивите на министерството на труда са посочени всички негативни ефекти от сливането на празничните дни за икономиката и фирмите, но в същото време се запазваше тази възможност на кабинета произволно да размества дни и да обявява други за почивни. Сега възможността за разместването отпадна, но остана възможността за обявяване на допълнителни почивни дни. Другият проблем е, че за първи път промени в Кодекса на труда не са обсъждани в националния съвет за тристранно сътрудничество. Това е прецедент. И тръгваме от догодина към една по-безгрижна, мързелива, ориенталско-балканска нация.

- Това, че се премахна отработването в събота и сливането на почивни дни по преценка на Министерския съвет, все пак е положително.

- Това е положително, но при сливането досега се губеше половин ден, а сега ще губим цял. Защото в събота не се работи ефективно и вместо един го броим за половин, работи се половин ден. А сега ще губим цял понеделник.

- Четирите от пет национални работодателски организации изпратихте декларация, с която възразявате срещу приетите промени в Кодекса. Първоначално тази декларация бе подкрепена и от КНСБ, а след това синдикатът се оттегли. Защо?

- И те съзират противоречие с конституцията. Точно защото е много стар Кодексът на труда, тази възможност Министерският съвет да определя допълнителни почивни дни не кореспондира с Конституцията. Това е тезата на КНСБ. От приемането на новата конституция, Кодексът на труда й противоречи. Ако някой се сети да попита Конституционния съд, той би обявил това правомощие на Министерския съвет за противоконституционно. Защото конституцията не делегира такива правомощия на правителството. Но предвид на това, че работниците ще работят по-малко и ще почиват повече, КНСБ в последния момент се откачиха от нашата група и не подписаха възражението.

- И покрай тези промени в Кодекса на труда се заговори, че всъщност е необходим изцяло нов закон, защото този е много остарял.

- Да, генералният проблем с Кодекса на труда е, че е необходим изцяло нов закон. Този кодекс е в сила от 1987 г. и е променян многократно. Но се променят индустриалните отношения - говорим за четвърта индустриална революция - имаме работа от разстояние, споделени работни места, споделени работници и служители. Променят се индустриалните отношения, а това в нашия Кодекс на труда го няма. Така че стои въпросът дали не е време да се приеме нов Кодекс на труда, но това точно в момента е последният въпрос, който занимава политиците.