По всичко личи, че данъчната тема ще ни завладее при предстоящата предизборна кампания. БСП изглежда концентрирана върху отмяната на плоския данък, ГЕРБ и остатъците от Реформаторския блок са готови да го бранят на всяка цена. Нито една от страните не изглежда склонна да обсъжда по-едрите теми за структурата на данъчните приходи и за разпределението на общата тежест между различните категории данъкоплатци. В България основната тежест в приходите е на ДДС, който е регресивен данък (бедните плащат по-голям дял от дохода си като ДДС, защото не спестяват, не си купуват джип с данъчен кредит и не ходят на екскурзии в чужбина). На теория това би могло да се компенсира - например чрез имуществените данъци. На практика обаче такъв ход няма да сработи - тези са най-мразените данъци.

Наистина има множество доклади, включително на Европейската комисия, които препоръчват на България да обърне по-голямо внимание на данъците върху собствеността и наследството. Тези данъци, в които е запазен прогресивният елемент, биха позволили да се коригират както ефектите на плоския данък, така и ефектът на прекомерния дял на косвените данъци - облага се собствеността, а не потреблението. Бихме могли дори да спекулираме върху това дали такова изместване на тежестта може да насърчи вътрешното потребление.

Освен това тези данъци, които по правило постъпват в местните бюджети, биха допринесли за финансовата самостоятелност на общините. А от действията и бездействията на последните зависи стойността на имотите и на автомобилите - защото те, например, поправят тротоарите и пътищата.

Но има два проблема. Първият е



високата склонност да не се плащат имуществени данъци.



Човек е готов да даде, когато получава и дори когато купува стоки. Но не обича да дава по график.

Вторият проблем е, че начинът, по който се определят тези данъци, не отразява външните ефекти. Ако си купите трошка на 10 години, ще платите по-малък данък, отколкото ако карате нова кола (има облекчения за катализатори, но това не е достатъчно). Ако живеете в рушаща се сграда, ще платите по-малко от този, който е подменил дограмата, покрива и т.н. Трошките замърсяват въздуха, неподдържаните сгради съсипват средата на останалите. Затова данъците за старите коли и опасните сгради трябва да са наказателни.

Все пак това не са безнадеждни проблеми.

Имуществените данъци - поради сравнително неголямата им тежест в национален мащаб, и близостта на местните власти до проблемите на хората са подходящи за пробване на похвати, които вече са на въоръжение в други страни. Много приходни администрации по света (на първо място британската) през последните години наемат специалисти по поведенчески науки, за да измислят



как да стимулират спазването на законодателството



или да насърчат отговорното поведение на гражданите си.

Доказано е вече (и то за данъчни кампании), че гражданите откликват най-добре на напомнящи писма, в които се казва, че повечето от хората, живеещи в района, вече са изпълнили задължението си.

Друг експеримент е познат от Гватемала, страна с голям сив сектор, където чрез писма е внушавано на гражданите, че плащането на данъци е национална гордост. Но най-голям ефект там имало изречението, в което се казва, че избягването на данъци е преднамерен избор.

Властите биха могли да подходят още по-смело към имуществените данъци. При тях е по-лесно е да се обвърже плащането им с публичните услуги. Ако бях кмет, бих изпращала благодарствено писмо (имейл) на всеки, който е платил данъка си, и с него бих го подканила



да изрази мнение за разходите, които общината прави



или ще направи.

Публикуването на карта с процента на неплатени данъци по квартали също може стимулира плащането. Особено ако това се прави преди важни проекти и решения за разпределяне на пари, които насочват вниманието към общия бюджет. Изобщо с малко повече креативност местните власти биха могли доста добре да използват peer pressure.

Може да се мисли и за промяна/облекчаване на условията за деклариране и плащане (например удължен срок за погасяване на данък наследство - защото това не е задължение, което може да се планира).

Колкото до външните ефекти, това е класически проблем и съществуват множество изследвания за това как да се облагат отрицателните външни ефекти. Възможно е да се предложи алтернатива по метода "сливи за смет". Общините могат например да опрощават за една година данъка за по-екологичен автомобил, ако по-голям замърсител (има начин да се измери разликата) е спрян от движение. Те вече пробваха подобен подход с облекченията за санирани (със собствени средства) сгради.

Властите биха могли да подпомагат усилията на хората сами да променят средата. Например, ако собствениците в една кооперация или къща я ремонтират, общината да се смята за задължена до една година да оправи тротоара. (Който няма нищо против падаща мазилка, не би следвало да има големи претенции и към тротоара, нали така?)

Това са само груби идеи. Със сигурност общинските администрации и МФ могат да изработят по-добри решения, ако възприемат подобен подход. Но той няма да сработи, ако хората не са убедени, че данъците им се харчат по предназначение. Няма по-убедителна кампания от тази.