Екатерина Михайлова е родена на 24 октомври 1956 г. в Пазарджик. Завършва право в Софийския държавен университет през 1978 г. Депутат в шест Народни събрания. През периода от 2001 до пролетта на 2002 г. е председател на Съюза на демократичните сили (СДС). Чете лекции по теория и практика на парламентаризма и по нормотворчество в Нов български университет и в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".





- Г-жо Михайлова, как си обяснявате нежеланието на Росен Плевнелиев да състави бързо служебен кабинет? Дали това е опит да се еманципира от Бойко Борисов?

- Не смятам, че е нежелание. Той спазва конституционната процедура. Чуха се упреци, че тази процедура се бави, че може и по-бързо да се стигне до служебен кабинет, но в този много раздробен парламент, в който нямаме стабилни мнозинства, може би има основание президентът да търси някаква конструкция, която да не е временно правителство. От друга страна, според мен, ситуацията в държавата предполага предсрочни избори. Аз смятам, че така, както стоят принципите на парламентаризма, а не само писаните норми в основния закон, те трябва да следват волята на избирателя. Волята на избирателя е отредила кой е първи, втори, пети, осми. Поради което някак седмият да прави правителство, разчитайки на някакви размествания вътре в самия парламент, е нещо, което аз никога не съм приветствала. За мен например кабинетът на Любен Беров, който се състави в 36-ото Народно събрание, беше лоша практика. Резултатът беше появата на организираната престъпност.

- Смятате ли, че преди парламентарните избори е възможно да се създаде нов проект от типа на Реформаторския блок?

- Може, но ключовата дума е "избори". Разбира се, че Реформаторският блок ще се трансформира, съдейки поне от онова, което идва като сигнали. Явно няма да е в същия вид, явно ще има други участници от дясното на политическия терен, но нека тази промяна да мине през вота на избирателя, а не зад гърба на избирателя. Защото хората са гласували по определен начин за конкретна политика и ако волята им бъде подменена, те винаги наказват онези, които са ги излъгали.

- Всъщност защо се разпадна тази структура?

- Реформаторският блок се беше разпаднал още преди това да бъде обявено. Всички станахме свидетели на непрекъснатите разправии вътре в тази формация. Сега обаче, тъй като се задават нови избори, ще им се наложи да се прегрупират.

- Президентските избори доведоха и до оставката на кабинета Борисов. Вие как си обяснявате политическата логика на този ход?

- Бойко Борисов влезе в тази кампания, залагайки себе си, смятайки, че по този начин ще мотивира избирателя да гласува за неговия кандидат. Този ход обаче доведе до това, че част от избирателите, които не желаят да бъдат управлявани от Борисов, подкрепиха друг вот с надеждата да се стигне до предсрочни избори. Но! Нека си представим, че премиерът не беше сложил на масата този залог. Резултатът щеше да бъде същият. Как щеше да продължи да управлява при ясно даден знак от избирателя, че желае промяна? Който се е занимавал с политика, знае, че всеки един избор е оценка и през тази оценка идват последващите политически действия. Затова в цивилизования свят много пъти след провеждането на каквито и да било избори, в които управляващата партия рязко е загубила гласовете, се отива на предсрочни избори, за да се види каква е истинската подкрепа на гражданите и да се стабилизират вотът и управлението. Така че аз не си представям как можеше да продължи управлението на ГЕРБ. Те щяха да бъдат атакувани отвсякъде. Ние от ДСБ преди няколко години, когато не успяхме да влезем в Народното събрание, също си подадохме оставките. За мен решението на Борисов е логично и политически адекватно.

- Виждате ли бъдеще за проекта "Марешки"?

- На мен, честно казано, ми е доста непонятен този проект. Т.е. не виждам на какво точно стъпва като позиции. Той обаче дърпа избиратели от всички политически партии - и десни, и леви. Факт е и много силният регионален вот. Веселин Марешки вече натрупа опит, дава заявки за бъдещо участие в политиката, така че мисля - особено на базата на това, което видяхме на президентските избори, че ще има присъствие в следващия парламент.

- В качеството ви на юрист как ви изглежда намесата на главния прокурор Сотир Цацаров в законодателната власт? Уместно ли беше да оказва натиск да се признаят решенията на референдума?

- Силна прокуратура, която смята, че може да се меси във всички сфери, е остатък от тоталитарната държава, пренесен в днешно време. Разбира се, че не е работа на прокуратурата да взема отношение по темата референдум. Освен в случай, че има допуснати нарушения, които дават индикация за престъпление; тогава те трябва да бъдат разследвани. Тази институция в българската държава преди 1989 г. е била натоварена с прекалено много власт и тя продължава да смята, без значение от кого се ръководи, че инерцията продължава. И не говоря само за главния прокурор. Слезте по регионите и ще видите подобни действия и на местните прокурори.

- Подобни практики и не само са предмет на новата ви книга "Тоталитарната държава и право на България 1944-1989". Защо трябва да познаваме юридическата страна на този исторически отрязък?

- Тоталитарната държава може да бъде изследвана по много начини, но моята идея беше да я изследвам през промяната на правото, която настъпва в нея, защото тя е много съществена и има отношение и към настоящето. Особено интересни ми бяха практиките, които днес отново се предлагат от някои в желанието нещо да бъде променено, както и онези явления, които сме безсилни да ревизираме, именно защото прилагаме към тях стереотипите на тоталитарната държава.

- Дайте примери.

- Ето, в момента има желание съдиите да се избират пряко. Така е било в тоталитарната държава и то е било направено с цел съдебната власт да не бъде независима. Напротив, съдията трябва да бъде зависим - от "трудещите се", които са изведени на конституционно ниво, а от 1971 г. вече и от Комунистическата партия. Как да направим така, че съдиите да са зависими? Ами като ги избираме, а след това можем да ги отзоваваме. Ето нещо, което е било, и за което трябва да внимаваме, ако някой ден се решим на подобна промяна. Същото се отнася и до отзоваването на народните представители, защото не ги харесваме. В стенограмите попаднах на случай, в който народен представител е бил отстранен, защото ОФ-то решило, че води неморален начин на живот. На негово място е сложен по-"подходящ" човек. Хубаво е да се познава тази страна от историята на тоталитарната държава, за да може и да оценим някои достижения на демокрацията. Днес всички се отегчаваме от препирните и многословието в парламента, но той е за това - за да има дебат между мнозинство и опозиция. Навремето Народното събрание е съществувало формално - имало го е в конституцията, подвластно е било на определени закони, дейността му се е уреждала от правилник, но е нямало конфронтиращи се страни, а едно цяло. Тази монолитна общност, отстрани погледнато, е работела много ефективно - всеки един въпрос се решавал за няколко дни, но това е парламент само на думи. Открих документирана една сесия от онези години, която трае само 45 минути. За това време единствено се отчита кой е починал, с кого е заменен и с един акт се утвърждават приетите укази от президиума на НС. В правилника също така пишело, че може да има парламентарен контрол, но никой не задавал нито един въпрос. Това илюстрира ефективност, но и липса на демокрация.