Ангел Ангелов: "Живяла някога на един кораб чудна принцеса. Тя имала дълга брада и дървен крак. Била една от най-страшните пиратКи... направо гърмяла".
М.К. : "Когато отрежела брадата си, тя ставала все по-дълга. Така, ако някой не я слушал, тя можела да го хване в "оковите си". Един ден обаче един пират се осмелил да я целуне".
Е.В. : "Тя се почувствала странно. Била разгневена, но и малко "омекнала". От това чувство брадата й станала толкова дълга, че вече морето не било от вода, а от брада".
К.К. : "И така брадата й стигнала до бреговете на континентите. Хората опитвали да я махнат с какво ли не - триони, радиоактивни паяци - нищо не помагало. Хората я посъветвали да отиде при върховния жрец".
.......
Горната "приказка" се разказва в часа по информационни технологии на старши учителя Ангел Ангелов, преподаващ в СУ "Сава Доброплодни" в Шумен. Той написал на компютър първото изречение, а задачата на учениците му била да го продължат. След като упражнили ИТ уменията си, децата "разчоплили" историята в часа по български език, където открили пунктуационни грешки. После решили да направят видео по нея, а накрая стигнали до идеята да я превърнат и в театър. "Ако не е смесеното обучение, няма да мога да правя всички тези неща с учениците", разказва Ангелов, който преди 2 г. бе един от двама българи, които бяха номинирани за Световната учителска награда.
Смесеното обучение може да бъде много забавно за децата, особено в часовете по история и география. С негова помощ те "пътешестват" из цялото земно кълбо, както прави например Албена Пепелова, преподавател по двата предмета в ОУ "Св. Кл. Охридски" в Пазарджик. В часовете й учениците сами изработват интерактивни географски карти и поставят обектите на местата им, откриват границите на днешните държави, сглобяват пъзели, попълват кръстословици, търсят глинени съдове из лабиринти, научават земните пластове чрез анимационни филмчета, влизат в ролята на синоптици и съобщават времето и т.н.
Когато за първи път прочел за този вид обучение, Ангелов си казал: "Я, и аз съм го правил". След повечко ровене по темата обаче осъзнал, че трябва леко да промени това, което прави с учениците си. "Средата ни е коренно променена, променени са и навиците на учениците - ако в пети клас те са учили по един начин, в 12-и вече учат по съвсем друг", казва учителят. Негово проучване сред учениците му показало, че средно на седмица децата отделят едва по 51 минути за четене от учебник. Останалото време за учене минавало пред компютъра. Макар да бил шокиран от "откритието" си, той намерил и положителните му страни - оказало се, че, стоейки пред компютъра, учениците не четат по-малко, а напротив - справят се с доста по-голям поток от думи. "Днешните ученици искат
на всеки 10-15 минути нещо да се случва
в класната стая - да използват ръцете си, да сменят задачите, методите за работа и т.н.", споделя учителят. Затова и "прегърнал" философията на смесеното обучение, което му позволява да използва информационните технологии по пълноценен начин.
Първоначалната асоциация на всеки, незапознат с него, е да го отъждестви единствено с интегрирането на информационните технологии в класната стая, т.е. с използването едновременно на печатни и електронни източници на обучение. Използването на компютър в час обаче не гарантира, че обучението е смесенo. "При смесеното обучение учителят и технологиите работят съвместно. Този тип преподаване изисква ефективен педагог, обучаващ чрез нови методи и според интересите на учениците, които имат известен контрол върху преподаването и усвояването и могат да се обучават според своите темпове", обяснява Маруша Кмет от словенското издателство "Рокус Клет". Тя беше у нас преди няколко месеца на конференция за този метод на преподаване. По думите й при него могат да се комбинират най-различни методи на обучение, които се използват от учителите и в обичайната им практика - анализиране на информация, търсене на данни, работа по проект, експериментална работа вън или вътре в класната стая, решаване на мултимедийни задачи, ролеви игри, беседи, използване на анимации, видеоматериали, изготвяне на самооценка и др. Педагозите могат както да използват готови електронни ресурси, така и да създават свои. Задължителни са обаче три условия, без които смесеното обучение не може да съществува - наличие на обучен учител, на класна стая с нужното техническо оборудване и на интернет.
Смесеното обучение може да бъде няколко вида. Най-познатият е обучението "лице в лице" - при него имаме традиционна класна стая с проектор и черна дъска, пред която излизат учениците. В случая те са аудитория и стават от чиновете си, за да изпълнят на дъската дадената им задача, използвайки компютърни средства. При ротационното обучение децата работят в групи (отново свързани с компютър), като всяка група получава различен вид упражнение. Гъвкавото смесено обучение позволява на учителя да даде на учениците си групови или индивидуални задачи директно чрез интернет, т.е той преподава онлайн. При обучението, наречено
"онлайн лаборатория",
учениците трябва да се преместят в специално оборудвана стая с подходящите технологии, в която да изпълняват дадените им задачи. При самостоятелното смесено обучение ученикът използва своя най-предпочитан източник на информация - печатен или електронен учебник, друго дигитално съдържание и т.н., а при обучението тип "онлайн водач" всичко се случва единствено чрез компютър.
"Учителите и учениците могат да имат различни предпочитания относно вида смесено обучение, но предимствата на всички типове са очевидни - използват се нетрадиционни и по-забавни методи на обучение, подходът е индивидуализиран и е подходящ за всеки ученик, който има различно ниво на познания, спестява се време и т.н.", казва Кмет. И твърди, че резултатите на учениците се подобряват в резултат на тези техники на преподаване, освен това се увеличава и тяхната мотивация за учене.
Разбира се, всичко това се сблъсква с липсата на достатъчно компютри и добра интернет свързаност в класните стаи у нас. Ясно е, че родните училища не са в крак със съвременните ИТ технологии и това не е задължително по тяхна вина. Министерството на образованието от години работи по национална програма "Информационни и комуникационни технологии" в училище", по която за 2016 г. бяха предвидени 7.5 млн. лв. Част от парите обаче се пренасочиха за покриване на обезщетенията на пенсионирани учители.
От МОН признават, че
не повече от 35% от училищата
у нас разполагат с техника на средна възраст по-малка от 5 г. в компютърните кабинети. Затова за 2015 г. бе планирано 400 школа да получат нови компютри, а на 20 пилотни училища бяха предоставени възможности за внедряване на различни ИКТ иновации - смарт класни стаи, управленски информационни системи, видеообучение и др. За 2016 г. ИТ модернизирането трябваше да продължи за още 200 училища плюс поне 30% от детските градини. Целта на програмата бе до края на 2016 г. всички училища да са свързани с интернет. Отделен е въпросът колко училища ще могат да осигурят компютри за всички свои деца, или поне за половината. Предстои да видим дали целите на финансирането са постигнати.
Само по себе си наличието на интернет, както и на електронни учебници, няма да е достатъчно за провеждането на успешно смесено обучение. Нужни са и други фактори като внедрени модерни технологии за обучение, развитие на електронното съдържание и най-вече квалифицирани педагогически специалисти. А докато всички условия станат факт, на смесено обучение ще се радват учениците на най-напредничавите учители.
"Днешните ученици искат на всеки 10-15 минути нещо да се случва в класната стая - да използват ръцете си, да сменят задачите, методите за работа и т.н.", споделя учителят.
А каква е целта на образованието? Просто някакво количество знание да влезне в главите на учениците или? Ако на всеки 10-15 минути се случва нещо и се сменя дейността, как се очаква да се научат да се съсредоточават за по-дълго? Какво се очаква да работят като завършат? Кой работодател ще ги вземе на работа, ако на всеки 10-15 минути трябва да сменят дейността или метода или ...