Новата 2017 година най-накрая трябва да донесе на учениците нови учебници, по-точно на тези от 1-ви, 2-ри, 5-и, 6-и и 8-ми клас. Седмокласниците ще бъдат изненадани от нов начин на оценяване на миниматурите, а първолаците вече би следвало да се класират в най-близкото училище.

Според новия училищен закон първолаците и петокласниците трябваше първи да започнат от 15 септември 2016 г. да учат по нови учебни програми и съответно по нови учебници. Времето за издаването на нови книги обаче бе недостатъчно, затова децата продължават и досега да усвояват нови уроци със стари учебници. Издателите успяха да напечатат нов учебник единствено по история за 5-и клас. В момента процедурата по създаването на учебниците за 1-ви и 5-и клас върви към своя край - МОН пусна през първото сито 111 проекта, а сега на ход са учителите, които следва до 23 януари 2017 г. да преценят кой от предложените им проекти са пригодни за прилагане в клас. Целта е на 15 септември 2017 г. бъдещите първолаци и петокласници най-накрая да се сдобият нови учебници. Тогава и учениците от 2-ри, 6-и и 8-ми клас също трябва да получат нови книги. За тях процедурата тепърва предстои - желаещите издателства трябва да внесат в МОН проектите си през април т.г., като след оценката им от образователните експерти по тях ще се произнесат и педагозите в страната.

Седмокласниците пък ще бъдат сюрпризирани с нов начин на оценяване на миниматурите. Форматът на националното външно оценяване остава същият - с два модула, но оценяването ще е в точки, а не в оценки. Така вместо максимални 36 точки, те ще имат най-много 500 т. 400 от тях идват като обобщен резултат от националното външно оценяване по български език и по математика, а 100 - от два балообразуващи предмета от дипломата. Годишните оценки ще бъдат превръщани в точки, като шестицата ще носи 50 точки, петицата - 39, четворката - 26, а тройката - 15.

Новост е и че учениците, които т.г. завършат седми клас, т.е основно образование, ще бъдат облекчени и ще държат не 5 изпита, а само три - по български език, математика и чужд език, тъй като изпитите по природни и обществени науки отпадат. Важно е да се знае още, че от 2017 г. приемът след 8-ми клас отпада, тъй като според новия закон основното образование вече приключва в седми клас. Поради това всички около 58 хиляди ученици, които завършват седми клас тази учебна година, трябва да кандидатстват за прием в осми клас, дори ако искат да останат в същото училище. Досега след седми клас кандидатстваха само децата, които искат да учат в профилирани езикови и природоматематически гимназии.

Известни промени ще има и при първолаците. Досега всяко училище си определяше свои критерии за прием в първи клас - освен местоживеене и например месторабота на родителите, наличие на братя, сестри в училището, родители, които са учили там, и др. Препоръката на МОН към училищата е от тази година водещ критерий да бъде местоживеенето. Специално за София и по-големите градове обаче районирането едва ли ще може да бъде напълно въведено, тъй като в столицата има квартали без школа, както и такива с много училища на едно място.



ВИСШЕ

Реформата в сферата на висшето образование трябва да продължи и през 2017-а - държавата следва да финансира приоритетни направления - такива с недостиг на кадри, но важни за икономиката, и да орязва приема там, където обучението е некачествено. Предвижда се процентът, който държавата дава на университетите за качество, да расте постепенно. През 2016 г. този процент бе 25%, през 2017 г. е планирано той да скочи до поне 40%, през 2018 - до 50%, през 2019 г. - 55%, а 2020 г. - 60 на сто.