От 1 януари по БНР звучи само класика, джаз и фолклор. Причината е в отказа на общественото радио да подпише нов, обременяващ с доста по-сериозни от досегашните разходи, договор с организацията за колективна защита на авторски права "Музикаутор". Ефектът от това е, че между новините, публицистиката и прогнозата за времето в националния ефир сега звучат само мелодии, чиито права са изтекли по давност. Е, очевидно музикалните редактори не са чак толкова нащрек, колкото мониторингът на "Музикаутор", защото последните твърдят, че само в първите 3 дни на 2017 г. БНР е извършило около 50 нарушения, излъчвайки по-съвременни песни, и вече са уведомили СЕМ за 20 от тях. A la guerre comme a la guerre. Скандалът се разрасна до коридорите на Министерство на културата и Народното събрание, а междувременно



не се чува ни едно мнение в подкрепа на "Музикаутор"



Дори сред музикантите, които би следвало да са главните облагодетелствани от безупречното функциониране на подобен режим. И това не е, защото българинът е свикнал "да не плаща" и ползва торентите и читанката, или пък защото подкрепяме културната политика на г-н Рашидов и ГЕРБ-ерската свита - не, нещата не са толкова черно-бели. Докато двете страни опитват да се договорят, показват мускули и се изяснява кой крив, кой прав, а слушателите на БНР се радват на Луис Армстронг и Моцарт, да видим защо е така.

"Музикаутор" е Сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели за колективно управление на авторски права, регистрирано през 1992 г. с нестопанска цел. Актуалната му регистрация за удостоверяване на дейността е разписана от министъра (сега в оставка) на културата Вежди Рашидов при неговия предишен мандат през 2011 г. Мисията на сдружението отчасти дублира тази на "Профон", която също скубе отчисления от ползвателите на музика, само че последната работи в полза на продуцента и артиста изпълнител. Освен няколко хиляди родни творци, автори и издатели, двете организации представляват и правата на международните гиганти в музиката (около 85-90% от събраните отчисления за авторски права отиват в чужбина, например при Бионсе и Марая Кери).

Въпреки че организациите са две, често в разговорите за тях



неволно се изплъзва думата "монопол"



Независимите артисти и продуценти, които сключват поотделно договори с радиата и телевизиите, са единици и сред тях изпъква името на чалга хегемона "Пайнер". Другите изключения са дребни. Разбира се, невъзможно е хилядите и хиляди творци и лейбълчета да се договарят самостоятелно с предавателите, но посредниците и "прекупвачите", било то и на права, по правило не се радват на топли чувства.

Повечето скандални през 20-те години опити за уреждане на авторските права са били свързани с "Профон" и техните конфликти с частните медии (досега "Музикаутор" се радваше като цяло на добър диалог с ползвателите и не е попадал в светлината на прожекторите). Веднъж всички частни радиа, членуващи в асоциацията АБРО, прекъснаха в един и същ момент програмата си за 5 минути в знак на протест срещу тарифите на "Профон". Друг път адреналинките от "Господари на ефира" танцуваха няколко месеца на еднообразния фон на 2-3 български парчета, тъй като продуцентът им Халваджиян не можеше да се договори с организацията. Има и един известен случай с Данчо Караджов от "Сигнал", който отчел концерт на групата в "Профон", плащайки им "на входа" 3000 лв. И "на изхода" след 6 месеца получил... 23 лв. авторски възнаграждения!

Възможно е историята на Данчо да е леко поукрасена (както всяка добра история), но потъването на голяма част от отчисленията по "трасето" е публична тайна, а също и фактът, че в края на веригата автори, текстописци и изпълнители получават жълти стотинки. Васко Кръпката например, който съвместява трите функции, споделя за приходи от няколкостотин лева годишно. "Живите класици" на естрадата от близкото минало, когато песните създаваха композитори и текстописци от кариерата, а певците само пееха, докарват и до 3-4000. Това, разбира се, е много далеч от резултатите на големите медийни пазари, където един световен хит, записан преди 20 години, гарантира прилична "пенсия". "Музикаутор" и "Профон" на книга защитават интересите на тези хора, които създават музиката по света и у нас. Обаче системата на отчитане, отчисляване и разпределяне на приходите е толкова софистицирана, неясна и непрозрачна, че се доближава по нефункционалност до печално известното у нас топлинно счетоводство. Само дето не са закачили на авторите, изпълнителите и ползвателите "музомери" и "поезомери" (по Миряна Башева) и не са зачислили инкасатори да ходят немили-недраги по къщите им.

Кое още не е наред в казуса "съвременна музика по БНР"?

Например, че парите за "Музикаутор"



не се определят като функция на броя излъчени песни



(и брой техни излъчвания), менажирани от сдружението, а като... процент от бюджета на радиото. "Музикаутор" претендира за 4.4% от брутните приходи на обществената медия, а не както е сега - 1% от държавната субсидия и 4.55% от рекламните постъпления. Тъй било в другите европейски страни, казват от "Музикаутор", без да се вторачват прекомерно в цифри като, да речем, нетна сума на отчисленията там или пък - какъв е бруто бюджетът на субсидираните медии в тези държави. Грубо казано, новите условия водят до разлика от около 1.3 милиона лв. - досега БНР плащаше към 500 000 годишно на организацията, сега му искат 1.8 млн.

Във всеки случай озадачава логиката плащането да не е на използван продукт, а да се формира на принципа на данъчната ставка. Като си вземеш 1 кило сирене, плащаш цената за кило сирене, а не плащаш три кила, защото си на държавна издръжка, или половин кило, защото си симпатичен на продавачката. Но явно според "Музикаутор" е другояче.

Натрапва се и друго несъответствие. Кратка справка с публичния отчет на сдружението за по-миналата година показва, че около 40% от годишните плащания за излъчване на музика в ефир идват от БНР, а 60% - от всички останали радиостанции (никак не малко на брой), взети заедно. Частните радиостанции, казват борците за авторско право, си плащат по желаните от нас процентни тарифи. Националното радио запълва



55% от ефирното си време с музика



- все пак това е станцията с най-много "говорене" в ефир. А "частниците" запълват с песни 90, че и 99%. Тоест кой е ял повече сирене за ден, седмица, година - този, който е на фиксирана държавна издръжка, или този, който е на свободния пазар? Този, който излъчва 12 часа песни всекидневно, или онзи, който излъчва 23 часа? Повечето "профилирани" радиостанции въртят едни и същи 36 песни и дължат само за тях. БНР поддържа много по-широкоспектърен и обемен каталог. И отново музиканти свидетелстват, че обществената медия им "дава" много повече авторски възнаграждения, отколкото частният ефир.

Защото - нека не се лъжем - това не е битка за повече българска музика в ефира, или в полза на музиката въобще. Каквото и да ви казват, става дума за едни пари. БНР не иска да плати, защото за целта трябва да си прекрои целия бюджет (а дали не може, или не иска, е друга тема), пък "Музикаутор" иска да издои, колкото кравата пусне. Известно е, че най-лъвският пай "защитени права" отива в звукозаписните гиганти, не у хората, които дрънкат на пианото. "Профон" станаха печално известни с милионите, които им изгоряха в кладата КТБ. "Музикаутор" досега стояха настрани от скандалното и жълтото, но опитът за извиване на ръце в радиото неминуемо ги вкара в заглавията и сега не могат да разчитат на симпатии, освен ако евентуално не успеят да намерят и приложат ясен законов механизъм за постигане на своето.

И накрая, за да има ясна приемственост между актуалните събития в родния ефир и музикална индустрия, ето и топ 10 на най-излъчваните български песни за последната седмица на 2016 г. (препечатваме от официалния сайт на "Профон" без промени в правописа и синтаксиса):

1. Вдигам Level - Pavell & Venci Venc' Feat. Кристиан Костов

2. Готина и луда - Гери-Никол

3. Voodoo Kukla - Tita Feat. Krisko

4. Слухове - Поли Генова & Графа

5. Не Си За Мен - Кристиaн Костов

6. Replay - СкандаУ

7. К'Во Не Чу - Dara

8. Не Ти Мисля Зло - Пламен И Иво Feat. Михаела Маринова

9. Черен списък - Мария Илиева & Били Хлапето

10. Да избягаме - Невена Пейкова Feat. Steven Achikor

Да бяхме на мястото на БНР, ако това им е авторското съдържание, за което щат пари - няма да платим, няма да платим!