Влизаме в година, която трябваше да ни донесе промени. Поне мнозинството българи поискаха това и на изборите, и на провелия се референдум. Въпреки коментарите, че често хората искат промяна, без да знаят точно каква, те все пак показаха, че не искат това, което им сервират в момента. Надеждата остава, а тези, които се очаква да измислят новото меню, се мотаят, сякаш за да изяснят на себе си какво искат. А изборите неумолимо наближават. Интелектуалната суетня и егоизмът на жълтите павета могат да съсипят и най-благородните намерения за промяна по-ефективно, отколкото всякакво задкулисие. Колкото повече са очакващите "нещото да се случи", толкова по-малко са тези, които са заетите със случването му.

И без кристална топка е ясно, че през новата година ще имаме нов президент, парламентарни избори и стари проблеми. Никой не знае



ще имаме ли ново мнозинство



след тези избори, или ще отидем на поправителен още тази година. Предполагам, че спонсориращите олигарси не изгарят от желание да се бръкнат два пъти и ще натискат за някакво възможно мнозинство. След такъв компромис рядко се правят реформи, защото условията на всички договарящи се обикновено блокират тази възможност.

И без пророци е ясно, че останахме без еврокомисар след трагичния политически полет на Кристалина, но е хубаво внимателно да се взрем в кристалното кълбо, в което прозират политически ултраси и нацита, мразещи всичко чуждо, за да не стигнем до нова версия на Кристалната нощ.

Другите отворени карти за 2017 година са зад границите на България. Ще се изясни формaта на изпълнителната власт в Македония след провелите се избори, румънците ще дръпнат още по напред, въпреки смяната на политическия цвят, в Гърция кризата не е решена и като нищо могат да стигнат до избори с консервативен резултат. Турция ще остане в ръцете на Ердоган, а светът все повече ще му прощава едноличната власт, търсейки стабилност на границите на Европа.



Стабилност, която България не знае как



и не може да даде. Новият проблем на юг, в Анкара, ще се казва икономически застой. Това може да изостри претенциите на Турция към Брюксел, защото Москва е безпомощна пред такъв проблем, а и самата тя се задъхва въпреки юнашките демонстрации на военна и пропагандна мощ.

Предстои ни годината, в която стартира реализацията на Брекзит и скоро ще се изясни, че проблемът засяга не само студентските такси, но и политиката в Западните Балкани. България ще се окаже далеч от мощен съюзник на своята политика в този регион. Упоителните хипотези какво ще стане, когато Тръмп поеме управлението на най-мощната страна в света, изглежда губят времето на нашите политици, вместо да търсят активно подходи към новата администрация в Белия дом. Прекарването на времето в софийските Ганкини кафенета пропилява шансовете на страната ни и пред очевидно предстоящите избори във Франция, където Франсоа Фийон и Марин льо Пен явно ще оберат повечето гласове. В София няма готовност за контакти с подобно управление в Париж. Герд Вилдерс спокойно може да спечели в Холандия и ксенофобите, с повече късмет, да обърнат политическия курс в тази малка, но влиятелна страна. Бепе Грило и неговите евроскептици са най-харесвани в една от ключовите икономики в Европейския съюз - Италия, а след оставката на Ренци е нормално през лятото също да се стигне до избори.



Меркел е пред труден вот,



но с нея - и ние, защото Германия днес е стълбът на Европейския съюз. В най-добрия случай може да се очаква коалиция, но нищо по-добро от критикуваното днешно управление.

Очевидно не се вижда краят на мигрантската вълна, а страната ни още не знае как да се държи и избира между корупцията на каналджиите и обществените поръчки за бодлива тел, от една страна, и националните интереси - от друга.

Едва ли ще спрат лошите новини за терористични атаки или натрапчивите опити на Путин да захранва популизма и национализма на континента. Ясно е желанието му да седне обратно на масата, където някога Съветският съюз заедно с Вашингтон договаряха сфери на влияние. Имаме ли интерес от това? Има ли кой да зададе този въпрос в София? Това не е въпрос за русофили и русофоби...

Изглежда, вместо година на промени и реформи, в България идва година, в която



ще проверим нашата устойчивост



Не стабилността, за която припяваше Борисов в оставка и преди оставка. Защото под стабилност при него се разбираше стабилна бедност и стабилно беззаконие и безхаберие. Тази година ще е по-важна устойчивостта на демокрацията ни пред силовите решения, популизма, национализма и путинофилията в поотслабения Европейски съюз. През 2017 г. е много вероятно да разберем колко струват ценностите ни, изградени след падането на Берлинската стена. Колко са устойчиви разбиранията ни за свобода, солидарност и законност. Ще бъде поставено на изпитание модерното българско общество, а не държавата. Това вече зависи от всеки един от нас, а не от "онези горе" или от "онези долу".