:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,653,605
Активни 476
Страници 24,015
За един ден 1,302,066

Възход и падение на европейската меритокрация

Популистите печелят, защото обещават интимност вместо компетентност
Снимка: БГНЕС
Иван Кръстев
Когато не можете да разберете защо хората се държат по определен начин, най-лесно е да си кажете, че хората просто не знаят какво вършат. Точно това направиха европейските политически, бизнес и медийни лидери в отговор на популистката вълна, която помита Стария континент. Те са шокирани, че повечето от техните сънародници гласуват за безотговорни демагози. Трудно им е да разберат причините за гнева срещу меритократичните елити, символизирани най-добре от високообразованите и компетентни служители в Брюксел.

Защо "отличниците" са толкова мразени във време, когато сложността на света означава, че хората се нуждаят тъкмо от тях? Защо хората, които работят усилено, за да могат децата им да завършат най-добрите университети в света, отказват да вярват на хора, които вече са завършили тези университети? Как така всеки може да се съгласи с Майкъл Гоув, политика, агитиращ за Брекзит, който каза, че на хората им "писна от експерти"?

Би трябвало да е очевидно, че меритокрацията - системата, при която най-талантливите и способни, най-образованите, които получават най-високи оценки на изпитите, заемат лидерски позиции, е по-добра от плутокрацията, геронтокрацията, аристокрацията и може би дори от управлението на мнозинството при демокрацията.



Но европейските меритократични елити са мразени



не просто поради фанатичната глуповатост на популистите или поради объркването на обикновените хора.

Майкъл Йънг, британският социолог, който в средата на миналия век изкова термина "меритокрация", не би се изненадал от обрата на събитията. Той пръв обясни, че дори когато "меритокрацията" звучи добре на повечето хора, меритократското общество би било бедствие. То би представлявало общество, разделено на себични и арогантни победители, от една страна, и гневни и отчаяни губещи, от друга страна. Триумфът на меритокрацията, както разбра Йънг, би водил към загуба на политическа общност.

Меритократите са толкова непоносими за своите критици не заради успехите си, а защото настояват, че са успели, защото са работили повече от другите, защото са се квалифицирали по-добре от другите и защото са се справили с изпитанията, пред които другите са се провалили.

Парадоксът на сегашната политическа криза в Европа се корени във факта, че брюкселските елити са обвинявани по същите причини, с които те се хвалят: космополитизма, устойчивостта на обществен натиск и мобилността.

В Европа меритократичният елит е наемнически, не по-различен от начина, по който най-добрите футболисти са търгувани между най-успешните клубове на континента. Успешните холандски банкери се местят в Лондон; компетентните германски бюрократи отиват в Брюксел. Европейски институции и банки точно като футболни клубове харчат колосални суми, за да привлекат най-добрите "играчи". Обикновено тази система означава победи на терена или в заседателната зала на централната банка.



Но какво става, щом тези отбори започнат да губят или икономиката забави темпото си?



Феновете им ги изоставят. Защото няма друга връзка между "играчите" и техните симпатизанти освен радостта от победите. Те не са от една махала. Нямат общи приятели или общи спомени. Много от играчите дори не са от същата страна като отборите им. Можете да се възхищавате на наетите "звезди", но нямате причина да съжалявате за тях.

В очите на меритократичния елит успехите им извън тяхната държава са доказателство за таланта им, но в очите на много хора мобилността им е основание да не им се вярва.

Хората вярват на своите ръководители не само заради тяхната компетентност, смелост и ангажираност, но и защото си мислят, че лидерите им ще си останат техни в кризисни времена, а няма да се изнесат с вертолети към аварийните изходи. Парадоксално хората са толкова мнителни към днешните елити тъкмо заради тяхната конвертируемост, заради факта, че са еднакво годни да управляват банка в България или в Бангладеш, да преподават в Атина или Токио. Хората се плашат, че в смутни времена меритократите ще предпочетат да напуснат, отколкото да споделят цената на оставането си.

Не е изненадващо, че лоялността - безусловната лоялност към етническата, религиозната и социалната група - е в сърцевината на новия европейски популизъм. Популистите обещават да не съдят за хората само по техните заслуги. Обещават солидарност, но не обезателно справедливост.

За разлика отпреди век, днешните популярни лидери не се интересуват от национализиране на предприятията. Вместо това предлагат национализиране на елитите. Не обещават да спасят хората, а да останат с тях. Обещават да върнат националните и идеологическите бариери, които бяха премахнати от глобализацията. Накратко, популистите обещават на своите избиратели интимност вместо компетентност. Обещават да възстановят връзката между елитите и хората. И мнозина в Европа днес смятат това за привлекателно.

Американският философ Джон Ролс имаше предвид много либерали, когато твърдеше, че да си губещ в меритократично общество не е толкова болезнено, колкото да бъдещ губещ в откровено несправедливо общество. По негово мнение честността на играта би била утеха за хората при загуба. Днес изглежда, че големият философ е грешал.

 Меритокрацията определя граници на растеж според заслугите
57
5342
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
57
 Видими 
18 Януари 2017 19:19

Меритократ меритократу жално думаше

Народна песен от Мерит-члери

18 Януари 2017 19:21
18 Януари 2017 19:33
Интересно.
18 Януари 2017 19:37
Популистите печелят, защото обещават интимност вместо компетентност

Не, а щото компетентните ги познахме по плодовете им. Светът е надолу с главата и пращи по шевовете от духа, който компетентните пуснаха от бутилката.
А компетентните даже не осъзнават какво става, толкова компетентност ги е налегнала, че им бръмчи между ушите.
18 Януари 2017 19:37


Разбира старата циганка от етимология - меринджеи, рече женицата.


18 Януари 2017 20:09
Сламен журналист пише за сламени хора

Защото това е същността на т.н. "меритократи".
Сламен човек, кат тези де слагаш в бостана си (тва ТНК), само дето във "водещите" или квито беха там по матряла университети са му заложили набор правилни ръхомахания и фрази
18 Януари 2017 20:19
Криво дърво свестен плод не дава...
----------------
Сайтът на Генек
18 Януари 2017 20:19
даде фира либерализЪма и Иванчо стане непотребен, както и Сульо, Дайнов, Минчев и вся остальная...сенки от миналото...
18 Януари 2017 20:26
Според политолога на NYT, алтернатива на меритокрацията са "безотговорните демагози". Тъпо ! Язък за цитираните умни глави !
п.п. Само да не му дадат и колонка, щото ще почна да чета Сульо. Докрай...
18 Януари 2017 20:38
Айде, петък вечер някак си пропускаме абонамента на Сульо - края на седмицата, бахур и вино , има с кво полезно да финишираме .
Ам, чини ми се , задава се абонамент на човек от либерасткото минало , съдейки по изявите на тов. Тръмп и Темнейший ?
Светът върви в друга посока . Кви са тия конвулсии ?
18 Януари 2017 20:45
В България меритократите никога не са получавали шанс.
Олигархията не го е допуснала досега и никога няма да го допусне.
Затова най-кадърните не стоят тук.
18 Януари 2017 20:46
Популистите печелят, защото обещават интимност вместо компетентност

***
Аз пък съмсе заблуждавал че точно това е най-силната старна на соросоидите.
18 Януари 2017 20:48
Едно време тейко му на секо изречение ще сложи я Маркс, я Г.Димитров,....Ленин...., а сега синчето: Майкъл Йънг, Майкъл Гоув, Чарлз не нам кой си.....Крушата не.....
18 Януари 2017 21:00
меритокрация, my arse. За да има меритокрация, трябва да има равен шанс за социална мобилност на базата на постижения и умения.

Няма такъф. Управленските и обслужващите ги технократски елити се (само)възпроизвеждат през частните(public)училища, през Оксбридж и Айви лийг, през неплатени(щото мама и тате плащат) стажове в медиите и администрацията, през семейни, кастови, кланови и клубни контакти...
Не знам ква меритокрация има в откровено династически линии като Буш, Клинтън, сега гледам оранжевият и той гледа да нахардахушка в естаблишмънта де що има незаето с нещо по-важноТръмпче.
18 Януари 2017 21:02
А компетентните даже не осъзнават какво става, толкова компетентност ги е налегнала, че им бръмчи между ушите.
18 Януари 2017 21:05
И къде я вижда тая меритокрация в заемането на лидерски позиции в Западното общество наш Иван?

Би трябвало да е очевидно, че меритокрацията - системата, при която най-талантливите и способни, най-образованите, които получават най-високи оценки на изпитите, заемат лидерски позиции,


Ами Америка се управляваше последните десетилетия от две фамилии. Канада и тя тръгна по същия път. В Европа шефските служби се заемат от явни схемаджии и политически играчи. Ква меритокрация, демокрация, компетенции - ала бала портокала.
Аз на тебе - ти на мене е принципа. С шефчетата вървят кохорти, шлейфове, мрежи от имитатори "отличници"-зубрачи сдобили се диплома от Университети с топ рейтинг, раздаващи сертификати за квалификация и на откровени идиоти, ако обаче се от потомствена аристократична европейска фамилия.
Каква "компетентност", какви пет лева? Къде са им публикациите в областите по които са "компетентни"? Имитатори - фалшификатори изплитащи регулативните си мрежи нишка по нишка с очевадната цел да омотаят обществата и живия живот за вечни времена в някакво ново Средновековие, където да бетонират позициите си за поколения. Поставят и впрягат стотици милиони със силата и принудата на властта да напрягат мишци тук и сега до откат в името на измислени цели с времеви хоризонт 50-100, че и повече години напред.
Тия хора са опасно луди.
И когато изпатка някой черен лебед (по Насим Талеб) картонените им кули се срутват на мига и фалшивата им "компетентност" изфирясва. Оплитат се като патета в кълчища и изпадат в параноя, търсейки панически кой им се изтаковал в гащите.
Популистите биле "интимничели" с популито.
Ами то това е есенцията на политиката, бе айланкоолу! Как ще искаш махалата да гласува за тебе, като тебе те е гнъс да влезеш да не си оцапаш калеврите и ни дуднеш префърцунени приказки от телевизора, дето често и ти лично не разбираш напълно какво означават и ти личи.
Не е виновна нито меритокрацията, нито глобализацията или свободата на хората да успяват.
Точно обратното - липсата им е причината в издигането на политическите лидери в съвременните западни общества у момента е корена на проблема.
18 Януари 2017 21:14
некъде четох, за едно много обстойно проучване, което доказва, че между 1066 г. и 2016 г. добрата стара Англия е била управлявана винаги от 1 % от населението.
18 Януари 2017 21:29
Г-н Кръстев сигурно е запознат с трудовете на Вилфредо Федерико Парето, по-специално с Trattato di sociologia ­generale , където "елит" за пръф път се употребява в смисъла, ф който го употребяваме:
Pareto’s thesis was that elites always rule. There is always the domination of the minority over the majority. And history is just the story of one elite replacing another. This is what he called the “circulation of elites”. When the current elite starts to decline, it is challenged and makes way for another. Pareto thought that this came about in two ways: either through assimilation, the new elite merging with elements of the old, or through revolution, the new elite wiping out the old.


Drawing on his Italian predecessor Machiavelli, Pareto identified two types of elite rulers. The first, whom he called the “foxes”, are those who dominate mainly through combinazioni (“combination”: deceit, cunning, manipulation and co-optation. Their rule is characterised by decentralisation, plurality and scepticism, and they are uneasy with the use of force.

“Lions”, on the other hand, are more conservative. They emphasise unity, homogeneity, established ways, the established faith, and rule through small, centralised and hierarchical bureaucracies, and they are far more at ease with the use of force than the devious foxes.

History is the slow swing of the pendulum from one type of elite to the other, from foxes to lions and back again.
18 Януари 2017 21:36
европейските меритократични елити са мразени


И обяснението, Иване, е много простичко - защото коленопреклонно и гъзоблизно обслужват КЛЕПТОКРАТИЧНИТЕ елити, онези, дето амасираха в кунките си, богатството на света, щедро раздавайки бедност, даже СВРЪХбедност, на милиардите, нямали късмета да сред т.нар. "златен милиард"!
18 Януари 2017 22:17
Мистър Крастев не е забелязал, че мнозинството от "популистките" водачи всъщност са меритократи. Може би бърка меритокрация с бюрокрация.

18 Януари 2017 22:57
Какъв е генезисът на гусина? - Да, този е.

И къде, в чии топли обятия се беше гушнал? - В добре нам известни...

И чий рупор е NYT? Ако не знаете, един от трите стълба на "мъдростта" на глобалната е - на нео-либералната чума. А г-н Кръстев?

Уп-с-с-с, той се опитва да вземе завоят. Да обясни на плебсо-гоимите, кое-как-защо се случва...

Успешно ли? Едва ли.
18 Януари 2017 23:02
Би трябвало да е очевидно, че меритокрацията - системата, при която най-талантливите и способни, най-образованите, които получават най-високи оценки на изпитите, заемат лидерски позиции

Естествено, че е очевидно. Очевидно е обаче и друго, скъпите футболисти са получили позициите си след истински конкурси. Все по-значима част от политиците обаче минават нагласени "конкурси", след чието "спечелване" се заема позиция, но не се става лидер. И това не са пчеличките от офисите, а тези дето вземат решения. Резултатите от решенията на псевдолидери станали такива след псевдоконкурси създават проблемите. И все по-ясно се вижда и с просто око.
18 Януари 2017 23:26
Сталинка и Кунева сигур и те са меритократки. Неразбрани и мразени от почти цял народ.
18 Януари 2017 23:31
Пълна каша с хубави цитати, които обаче не могат да я извадят от гъола защото:

Първо, в Европа меритокрация така и не се установи. Такова намерение никога не е и обявявано - за разлика от Щатите, където меритокрацията наистина е прокламирана, но не работи
Второ, така наречените "меритократи" се оказаха най-обикновени кариеристи бюрократи
Трето, те систематично се проваляха независимо от икономическите условия
Пето, те бяха избранници на международната олигархия. А олигархията избира правилните (не задължително най-добрите) хора за нейните интереси

По резултатите ще познаете има или няма меритокрация - Европа е пред пълен провал

PS - Аналогията с футболния отбор и наемните играчи е интересна. Остава Кръстев да ни каже и кои са истинските собственици на отбора
18 Януари 2017 23:53
сър Френсис

Сламен журналист пише за сламени хора

Бъркате сериозно, сър.
И подценявате лицето.

Кръстев не е журналист и не се опитва да бъде.
Впрочем, от бая време вече и политолог не е, но журналист никога не е бил.

Той е професионален манипулатор, бутиков дизайнер на висша пропагандна мода и wannabe социален инженер, ама нещо все му се чупят машинките и не му излизат формулите.
Или нещо като архитект, който се наслаждава на макетите си и ги представя много успешно по изложби по цял свят, но никога не е завършил докрай и една читава сграда, където и да било.

За добро, надявам се.
19 Януари 2017 00:02
това е продължение на


Отмъщението на зарзаватчията



http://www.librev.com/index.php/prospects-europe-publisher/759-2009-12-02-12-26-26

от 02.09.2009 година

За интересуващите се

Краят на комунизма постави в движение процеса, който освободи меритократичните елити от неща като страх, вина, идеология, връзки със собствената общност, национална лоялност и дори от необходимостта да управляват. Това е истинското наследство от 1989 и ключът към разбирането на възхода на популизма в източна Европа. Популистите не предлагат реална алтернатива, нито пък са егалитарни. Привлекателността им се крие в обещанието на ренационализират елитите, да установят отново ограниченията, които бяха отстранени през 1989. Скритата цел на популистите е да внесат страх и несигурност в живота на елитите, или дори да ги хвърлят в затвора (единственото нещо, което елитите не могат да избегнат, е системата на правосъдие). Това е борба не за справедливост или равенство, а за познатост. Популистите са като напусната съпруга или съпруг, които не могат да приемат новата свобода и равнодушие на бившия партньор, и са готови на всичко, за да му/й припомнят, че те все още са женени.

Въоръжени с мунициите на глобалната финансова криза, кампаниите на популистите за ренационализация на елитите ще продължават. Остава да се види колко успешна ще бъде тяхната контрареволюция при отменянето на наследството от 1989.
19 Януари 2017 00:41
Иван Кръстев
19 Януари 2017 00:45
генек 18 Януари 2017 20:19
Втора смяна 18 Януари 2017 20:19
Eisblock 18 Януари 2017 22:57
19 Януари 2017 01:07
Никакви меритократи не са евробюрократите, само са отблъскващи скъпоплатени слуги с лъскави ливреи на много тесен кръг глобални свърхбогаташи предимно в САЩ, но и някои от западна Европа. Не притежават някакви забележителни качества или свърхобразованост, просто администрират за сметка на подложените на управлението им популоси и в полза на господарите си. Рахатлъкът е на привършване, опазването им от глобал-бандитите секва по различни причини, затова са хем стреснати до паника, хем озлобено-нагли, хем нахъсани да плювнат в лицата на погнусените от тях потърпевши милиони европейци. Така се чувстваха и сумтяха след перестройката в СССР тукашните апаратчици и комсомолски активисти, изоставиха ги московските им покровители, а бяха свикнали да са незаменими и обречени да управляват вечно. Все същата гнус.
Какъвто още по-долен е обслужващия тях пропаганден персонал. Плювка е и тази статийка. В лицата на хората, които ги мразят за подлите им дела.
19 Януари 2017 02:23
Статия умишлено или не, изградена на изцяло погрешни базови твърдения.

1. Системата не е меритокрация и елитите не са меритократични, а почти изцяло олигархични. Меритокрация означава издигане в обществото изцяло въз основа на способностите, независимо от произхода, социалното и материално положение на родителите. Така ли е ? Естествено, че не. Елитите се възпроизвеждат изцяло в себе си, а личните им качества често са под критичния минимум, което обаче не се явява пречка за високите позиции. Просто защото тези позиции не се заемат въз основа на лични качества, а на произход и социално и материално положение на родителите.

2. Говорим за политика, т.е. в чий социален интерес се прави едно или друго. Дори, когато някъде са допуснати кадърни хора, само заради това, че са кадърни, то те не са част от елита, а прост обслужващ и слугуващ персонал. Дори, когато те са поставени, като аватари за пред публиката, то провежданата политика не е тяхна, а задавана от олигархичното задкулисие и се провежда в олигархичен интерес.

3. Мобилността на "експертите", тяхната космополитност и липса на родина, е поради това, че тези, които са ги наели са глобалистка олигархия, която ги използва за да й разчистват пътя към глобална частна олигархична власт, рушейки държави, правила, граници, дори унищожавайки милиони хора и цели народи.

4. Възхода на популизма е поради това, че е опозиция на елитаризма. На налудничевите амбиции и безскрупулност и дехуманизация на елитите. На първо място на глобалисткият елит. Елит, който дори чисто биологично е вече изроден.
19 Януари 2017 02:34
некъде четох, за едно много обстойно проучване, което доказва, че между 1066 г. и 2016 г. добрата стара Англия е била управлявана винаги от 1 % от населението.

И интересното е, че над 80% от тези, които управляват днес, са прапрапрапра... внуци на тези управлявали след 1066 г..
19 Януари 2017 02:52
wreckage
18 Януари 2017 21:29
Г-н Кръстев сигурно е запознат с трудовете на Вилфредо Федерико Парето, по-специално с Trattato di sociologia ­generale , където "елит" за пръф път се ......

Drawing on his Italian predecessor Machiavelli, Pareto identified two types of elite rulers. The first, whom he called the “foxes”, are those who dominate mainly through combinazioni (“combination”: deceit, cunning, manipulation and co-optation. Their rule is characterised by decentralisation, plurality and scepticism, and they are uneasy with the use of force.

“Lions”, on the other hand, are more conservative. They emphasise unity, homogeneity, established ways, the established faith, and rule through small, centralised and hierarchical bureaucracies, and they are far more at ease with the use of force than the devious foxes.

History is the slow swing of the pendulum from one type of elite to the other, from foxes to lions and back again.

Напоследък си мисля за това доста често и бях стигнал до обратното заключение: че махалото е люшка между централизъм и децентрализация, а елитите се нагаждат към ситуцията, по-точно всяка ситуция предизиква появата на своя елит. Иначе, Парето не отчита, че Макиавели базира книгата си на силно ограничения материал на съвременна му Италия. Да беше погледнал съседна Франция, едно поколение по-рано - Луи XI e повече "лисица", отколкото "лъв", макар съвременниците му го оприличавали най-често на паяк.
19 Януари 2017 02:58
компетентните германски бюрократи отиват в Брюксел

Гюнтер Ферхойген?
19 Януари 2017 04:17
Иван Кръстев е завършил философия. Добре се е изучил, не е подминал и софистиката.
19 Януари 2017 05:48
Ние тоя етап го прескочихме, и сега градим развитата идеокрация.
19 Януари 2017 06:17
Компетентност ли?????? Каква компетентност?! Държави затънали в дългове, икономика, която се изнася посока Третия свят, безработица, намаляващи доходи, тълпи гладни и необразовани емигранти..това ли са им постиженията?! Евробюрократът тръгна да оправя Близкия изток и целия свят и се задави в лакомията си! Той няма държава, иска световна власт и е готов да плати за нея дори с нещастието и недоволството на собствените си сънародници, с криза и в държавата, в която се е родил, да оставим чуждите. Хората избират политиците си да управляват тях и да се грижат за тях. Не да водят войни на хиляди километри, да убиват невинни хора и да се месят в управлението на държави, в които няма техни граждани. Съвременната колонизация, наречена демокрация, глобализация и разни други, е една чудовищна измама. Тя не донесе нито сигурност, нито благоденствие на европейците. Донесе им атентати, несигурност и обедняване и най-важното: липса на перспектива за утрешния ден, както в икономиката, така и в личния им живот. В имто на нечия имагинерна свобода, която не е искана от никой, европейците загубиха свободата си. Те не само, че вече са следени и подслушвани, но и не могат да се разхождат спокойно в парка и на площада, не могат да се качат на метро или да отидат на заведение, защото могат да ги гръмнат или да ги прегазт разни психопати, които елитът им е решил да спаси за тяхна сметка. Да ги изхранва за тяхна сметка. И как няма да искат национални държави и елит, който да се грижи за тях? Разбира се, че ще се появи и такъв елит, още повече, че част от бизнеса губи от нестабилността и счита, че авантюрите на ЕС не му носят полза, а само загуба.
19 Януари 2017 08:12
Бедни, бедни Кръстев! Защо не умря при Майдана...
Щяхме и
19 Януари 2017 09:13
Или нещо като архитект, който се наслаждава на макетите си и ги представя много успешно по изложби по цял свят, но никога не е завършил докрай и една читава сграда, където и да било.


Forza,
19 Януари 2017 09:51

Neopol
19 Яну 2017 02:23




Интересна е реакцията на меритократа или пък на потенциалния меритократ. В случай, че остане в лоното на общността си, отшелничеството е неговия път. Ранен отиум. Имплозия на личността. Със или без съществен вътрешен конфликт. "Дракон, скрит сред хората", според китайския "стандарт". До кога? Обичайно, до ... тежка криза. Криза, която да го извика отново на "служба". Случвало се е и преди.

Синсинати. Има такъв град в САЩ. Интересно е чие име носи и защо е назован. Тук съм споменавал преди време, мисля. Прекръстен е от Лозантивил на Синсинати в чест на Обществото Синсинати. А Обществото Синсинати е организация на ветераните офицери от Войната за независимост на САЩ. То пък има за свой патрон римския генерал и диктатор Луций Квинктций Цинцинат, а за председател Джордж Вашингтон. Цинцинат обичайно го изобразяват зад ... ралото, докато оре земята си. От ралото е повикан за военна служба на Рим, при ралото си и се връща, след като изпълнява дълга си и службата. Пример за скромност. Военен меритократ. Така и Вашингтон - след службата си като главнокомандващ армията, а после и избран за президент, се завръща към пасторалната проза. Следва да отбележим нещо важно - революционно настроените ветерани от Войната първо, са считали, че следва да имат особена роля в следвоенното управление на САЩ, а второ, заради връзките им с френските им бойни другари, и да "изнесат" американската революция в ... Европа. Вашингтон, с такт и дипломатичност, успява да ги отклони от тези намерения и да ги насочи към обществено полезна дейност в САЩ. Като заедно с това се противопоставя на организираното им участие в политиката, за да се избегне милитаризация на американската република. Не че години по-късно това по един или друг начин не се случва. Например, с МОЛУС - военният полумасонски орден, създаден от ветерани пак, но този път от тези от Гражданската война. Твърди се, че учредителите му са офицерите, носили ковчега на убития си президент Линкълн на погребението му.

Поуката? Поуката е, че меритократът, освен всичко друго, е човек на действието. Когато по държавни, политически или други причини той бъде разлъчен с управлението и длъжността си, пред него има различни пътища. Да се оттегли, смирен, и подобно "дракон, скрит сред хората" да чака кога пак ще бъде призован да служи на страната си. Или пък, в съюз с други като него, да се намеси в политиката и управлението. Организирано. И понеже знанието е сила, а той е въоръжен със знание, тази намеса е ефективна и ефикасна. Историческият опит ни учи, че успешният държавник умело рекрутира и използва меритократите, за да управлява.
19 Януари 2017 09:55
Хайде де, меритокрация сред бюрократичните среди на ЕС!
Като зная ние какво сме изпратили в Европарламента за никаква меритокрация не може да се говори. Партийни кариеристи и случайно попаднали там популисти.
Основното, което ги обединява е, че веднага си заделят от парите на данъкоплатците за високи заплати и всякакви други разходи и режийни.
19 Януари 2017 10:09
Бъркате сериозно, сър.
И подценявате лицето.


Мерси. Съжалявам. Погледнах изданието и после прехвърлих отгоре, отгоре .....
То матьрялчето спокойно можеше да е писано от секи журналист на изданието средна ръка и надоле .... предполагам е резултат от дългогодишното финансиране на лицето.
Но трябваше да се сетя. Текста е лишен от характерните белези на всеки превод последните години
19 Януари 2017 10:13
Четейки форума се чувствам ужасно тъп и склонен към опростяване. В два свързани текста на един автор виждам само един семпличък мотив, който по-скоро ми говори за личността и нейното пожелателно мислене за реалността. Коментарите направо ме ошашавиха. Не съм и подозирал колко сложен бил Кръстев като автор.
19 Януари 2017 10:22
Нещата са доста простички, но авторът глуповато се е омотал в полит-коректност и преклонение към елитите.
От една страна, пита
Защо "отличниците" са толкова мразени във време, когато сложността на света означава, че хората се нуждаят тъкмо от тях?


от друга,
Но какво става, щом тези отбори започнат да губят или икономиката забави темпото си?


Какво да става? Няма нищо по-нормално - когато т.нар. отличници, привлечени за огромни суми /по собствените му думи/ се провалят, то те логично губят доверието на "феновете". За какво плаче авторът? Та това важи и за бизнеса, и за футбола и за каквото се сети.
Същият пример: Привличаш разни "звезди", плащаш им много милиони, а победи няма, звездите нищо не играят, отборът е пред изпадане (или фирмата е пред фалит). И какво? Нима собствениците на отбора /на корпорацията ще им се радват, защото били "отличници" /каквото и да значи това/?!?!? А Феновете ще ръкопляскат? Естествено, че не.

Ако няма победи, то "отличниците" не са отличници, а двойкаджии. И е нормално да бъдат сменени. Че и мразени.
Компетентността не е някаква вечна даденост, тя следва да се доказва. Ако тласкаш компанията към фалит, то си всичко друго но не и компетентен
19 Януари 2017 10:54
Коментарите направо ме ошашавиха.

Защо, съвсем обичайни са. Обичайно се разнищва личността на автора, като се набляга на рода му и колко е прост, тъп, некадърен, неграмотен, елементарен и т.н. за разлика от коментаторите, които са умни, интелигентни, комплексни, начетени и въобще ги разбират нещата много по-добре. Набляга се на заглавието и основен обект е меритокрацията, която също е разнищена от критики на нивото на "сектор Г". Коментарите на Кръстев за популизма се подминават с мълчание.

Е, има и два-три смислени коментара.
19 Януари 2017 10:57
Както е рекъл д-р Хаус, а най обичам да гледам, когато ме гледат

Тъй и аз - най обичам някой да коментира коментарите
19 Януари 2017 11:13
Много е странна идеята, че тъкмо "отличниците" стават политици.
Отличниците стават успешни бизнесмени, инженери, лекари, юристи.
Тези, които не могат да постигнат това - макар и да имат същите дипломи - стават политици.
Например Радан Кънев - ако притежаваше "true merits", щеше ли да остави професията си и да става политик?
19 Януари 2017 13:13
Кметът на един от големите градове в България няма много общо с града - роден, израсъл и учил в другия край на страната, едва в доста зряла възраст е командирован от олигарх да управлява бизнеса му в близост до града, с цел "да контролира местните".
Когато наследниците на убития олигарх взеха държавната власт, Бойко Борисов "назначи" човека за кмет, но е малко неудобно, че не познава града, който управлява - т.е. крият го от случайни въпроси, защото е неподготвен.

Толкова за "мобилната експертната компетентност"=меритокрация vs. "локална неекспертната интимност"=популизъм.
Авторът безспорно е умен и интелигентен човек, но избягването на темите централизация на властта и олигархия правят тезите му доста плитки и спорни.
19 Януари 2017 15:32
За повечето писали
А за другите/те си знаят кои/
19 Януари 2017 15:51
Четейки форума се чувствам ужасно тъп и склонен към опростяване. В два свързани текста на един автор виждам само един семпличък мотив, който по-скоро ми говори за личността и нейното пожелателно мислене за реалността. Коментарите направо ме ошашавиха. Не съм и подозирал колко сложен бил Кръстев като автор.


А не така ! Хайде на бас, че чилякът се готви за професура и му трябват дълбоко нАучни расъждения - зер той изостава от съотборниците си Огнян Минчев (вече професор), Антоний Гълабов (доцент), Евгений Дайнов (вече професор).
Ами нали те ни заливаха с прогнози, коментари и препоръки как да се развива СДС, демокрацията. Нали те обясняваха как Русия ще изчезне, как някой трябва да е луд за да не е в Евросъюза, как ...
Теглиме чертата и какво остава от мантрите и предсказанията им - нищо. И то голямо нАучно нищо, но направило професори. Та затова и Кръстев си ги пише такива - да си професор е достойно, щото как звуì като те представят: "Поканил/-а съм за коментар Професор Гълъбов !"
19 Януари 2017 16:43
.
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД