Публикуваният "Атлас на концерните" за 2017 г. дава представа за посоките на развитие на селскостопанския бранш и хранително-вкусовата индустрия за предстоящата година. В най-тежко положение си остават най-слабите звена по веригата за доставки - селяните и производителите в развиващите се страни. Те са подчинени на пазарната мощ на големите концерни, които продължават да се окрупняват. Само през 2015 г. се извършиха 12 големи сливания. Досега седем концерна доминираха световното производство на пестициди и посадъчен материал. В края на т.г. обаче селското стопанство ще изглежда другояче. "В бъдеще ще имаме работа с три големи монополиста", казва Барбара Унмюсиг от фондация "Хайнрих Бьол" пред "Дойче веле". Германският концерн "Байер" купи наскоро американската компания "Монсанто", което роди нов гигант в производството на химикали за селското стопанство. Американските концерни "ДюПон" и "Дау Кемикъл" също планират сливане, а "Кем Чайна" иска да погълне швейцарския химически концерн "Синджента".

"Колкото повече власт се съсредоточи в ръцете на няколко концерна, толкова повече потребители ще стават зависими от техните продукти. Тези концерни ще диктуват и цените, на които селските стопани ще купуват посадъчен материал и торове", казва Унмюсиг. При това именно в сектора на посадъчния материал и торовете няма почти никаква конкуренция. От сегашните седем концерна ще останат само четири, а три от тях ще владеят над 60% от пазарите за посадъчен материал и торове. Почти без изключение те предлагат генно манипулирани растения. Освен генната техника в селскостопанския сектор навлиза и дигитализацията, която обаче е скъпа, поради което ще е по силите само на големите икономически играчи. Според изследването четири концерна доминират вноса и износа на аграрни суровини. Това са американските концерни Archer Daniels Midland, Bunge, Cargill и холандската Luis Dreyfus Company. Те търгуват, транспортират и преработват аграрни суровини и делът им на световния пазар възлиза на 70%. Друг голям играч на пазара е групировката ABCD, която разполага с най-точни информации за реколтите, цените, валутните колебания, прогнозите за времето и политическите развития по цял свят. След прибирането на реколтата от пшеница, царевица и соя в играта влизат прекупвачите от групата ABCD. Техните търговци доставят евтините суровини на големите концерни като Unilever, Nestle, Heinz, Mars, Kellog's и Tschibo. Всички те от своя страна са клиенти на един-единствен търговец на аграрни продукти от Сингапур, компанията OLAM.

Въпросните концерни са и основните доставчици на големите вериги от супермаркети. "Четири търговски вериги покриват 85% от търговията с хранителни продукти в Германия. Те определят кой и как произвежда хранителните продукти и кои стоки да бъдат пуснати в продажба", казва представителката на Oxfam Марита Вигертхале пред сп."Икономист". Колкото по-голям пазарен дял имат тези вериги, толкова по-лесно могат да диктуват цените на доставчиците. По този начин нараства натискът над доставчици и производители. Революцията на супермаркетите се извършва



за сметка на традиционните магазини и пазари,



твърдят авторите на редица проучвания.

Друг проблем си остават химикалите, които се използват в селското стопанство. Един от тях е глифозатът, който е токсичен хербицид и е един от най-често използваните препарати за растителна защита. Хората влизат в контакт с него чрез хранителните продукти и питейната вода или при работа в селското стопанство. Глифозатът е силно оспорван, тъй като има съмнения, че предизвиква ракови заболявания, тежки увреждания на плода в утробата на майката и сериозни заболявания на стомашно-чревния тракт. Едно ново мащабно изследване сред повече от 2000 души показа сега, че следи от хербицида масово се откриват в урината на германците. Авторката на проучването Моника Крюгер казва, че у 75% от изследваните германци остатъците от глифозат в урината възлизат на минимум 0.5 микрограма на литър, а това е пет пъти повече от нормата. При една трета от изследваните хора са открити дори концентрации между 1 и 4.2 микрограма на литър. Изследването показва освен това, че най-високо съдържание на глифозат има в урината на хора, работещи в селското стопанство. Значително по-ниски са нивата в урината на хора, които са вегетарианци, вегани или консумират предимно биологично чисти продукти. Голяма концентрация на глифозат е установена в пробите на деца и младежи. На какво се дължи това - не е съвсем ясно. Едно от възможните обяснения е по-различната обмяна на веществата в детския организъм, казва Моника Крюгер.

Световната здравна организация е на мнение, че глифозатът уврежда генетичния материал на човека и вероятно предизвиква рак. Предполага се също така, че той "напада" хормоналната система, уврежда плодовитостта и влияе негативно на микроорганизмите в стомашно-чревния тракт. Учени, лекари и природозащитници отдавна



настояват за забрана на употребата на глифозат



в селското стопанство. Германският Институт за изследване на рисковете не споделя тази оценка и смята, че растителната отрова "по всяка вероятност няма канцерогенно действие", а откритите сега нива на концентрация на глифозат в урината "не са проблематични за здравето". Тези оценки на германския институт, който играе водеща роля при взимането на европейското решение по въпроса, предизвикват остри критики. Още през ноември 2015 г. почти 100 учени написаха открито писмо до еврокомисаря по здравеопазването, в което се настоява да се забрани употребата на глифозат в ЕС - с аргумента, че анализът на германския Институт за изследване на рисковете съдържа сериозни грешки.

Въпросът се обсъжда в момента и на европейско равнище. Политици от партията на Зелените приветстваха факта, че разрешителното за употребата на глифозат засега не беше удължено. Хербицидът, който се използва в земеделието за унищожаване на плевели, бе допуснат за употреба в ЕС до края на юни м.г. Eврокомисията беше препоръчала употребата на глифозат да бъде разрешена за максимално дълъг период от време - до 2031 г. Окончателното решение се взима обаче от комисия, в която са представени страните - членки на ЕС. Първоначално се смяташе, че комисията ще последва препоръката на Еврокомисията. Но се породи сериозна съпротива - Франция обяви, че ще гласува против, сходни позиции изразиха още Италия, Холандия и Швеция. И за да не се стигне до провал на предложението й, Еврокомисията отложи гласуването.

Много концерни твърдят, че се борят с глада по света посредством увеличаване на производството. "Производителността от обработваните площи не се е увеличила. В замяна на това концерните съсипват плодородието на почвите с прекалено торене и отглеждане на монокултури. Годишно губим 12 млн. хектара плодородни земи. В замяна на това се увеличават площите за фураж и биогорива", казва Барбара Унмюсиг. Авторите на новото проучване обвиняват индустриализираните търговски вериги за хранителни стоки за това, че увеличават това неравенство, вместо да го преодолеят. "Искаме да обърнем внимание, че концентрацията на власт прави и политиците зависими от решенията на няколко големи концерна", подчертава Унмюсиг.