Събудих се една сутрин сред пухкав сняг и неромантична снежна виелица. Влязох в интернет - властта казва, че овладява зимното бедствие, хората казват, че не го овладява. Реших да проверя. Щом жена ми, която тези дни никъде не излиза, заключи, че никой не чисти улиците, значи работата е сериозна.

Живея във Варна. Но това на първо време няма значение. Най-напред ме вълнуваше кога децата са на училище. Който си няма ученик не знае, че



днес децата имат цели 5 ваканции, една от тях 4 дни,



вкл. събота и неделя. По правило 2 приключват в средата на седмицата. Коледната бе една от тях, грипът я удължи с 2 дни. Преди това обаче вкъщи настана медийна суетня. Грипът пълзеше община по община, всяка отделно обявяваше ваканция, децата (здравичките) стискаха палци да съобщят за грип в техния град. МОН първоначално заяви, че няма да се меси. После министър Кунева усмихнато подари 2 дни на цялата държава, за да не "настиват дечицата". Вечерта след новините тя бе по-популярна дори от "Ladу pорular" (за неведующите - харесвана от момиченцата интернет игра).

Уикендът след края на грипната ваканция бе метеорологически тежък - бури, виелици, рекордно ниски температури, кадри с блокирани хора и едни Лора Стаматис и Благой Цицелков (bTV и БНТ), чиито началници безскрупулно ги експлоатираха сред най-зъзнещия студ. Понеделникът се очертаваше снежно бедствен ад, но без грип, тъй като заболеваемостта спадна. В този момент милиони ученици и техните родители сбъднаха старата българска мечта за народно единение - целокупно се взряха в медиите: ще се учи ли в понеделник или не. Вездесъщото МОН остави общините сами да решават. В неделя по обед се взе решение понеделникът да е почивен във Варна.

По улиците на града не бе никак леко. Във "Фейсбук" още повече - постоянно някой се оплакваше, че не се чисти, няма таксита (остана и да има), не се зареждат магазините. Друг тръгнал нанякъде с колата, а полицията го върнала, без причина според него. В понеделник община Варна обяви за ваканционен и вторника, а прогнозата за сряда сутринта бе още по-лоша. И влязохме в един много интересен казус. След като понеделник и вторник има ваканция заради лошото време, логиката бе да има и в сряда. Обаче може ли всеки ден, хич да не се учи?



Ами ако цялата зима е такава?



Грип няма, парно има, може ли ваканцията да е по причина "сняг"? В същото време родителите водят малките деца с автомобили, върху кварталните улици би настанал апокалипсис. И така, след като два дни бе обявявала "снежна ваканция", за третия, насред прогноза за още по-отвратително време и официални предупреждения по балконите всичко да се обира, община Варна соломоновски реши - всяко училище ще преценява само. Достраша я трети ден "снежна ваканция" (столичната се изтарикати - даде почивка поради ниски температури във "високите училищни крила"). Страхът обаче бе замазан от местния образователен инспекторат - отсъствията ще се извиняват. Познайте какъв точно учебен процес се проведе този ден?

Можеше ли някоя община и инспекторат да решат, че при липса на грип и наличие на парно се учи непременно, независимо от ситуацията навън? Та нали едно време бе точно така - чак огромни зими не си спомням, ама се сещам за ходене половин час пеш до училище, цял ден с мокри крака и не че не се разболявах - разболявах се, ама на кого в крайна сметка му дремеше? По-възрастни хора пък разказват за двуметрови преспи - върви бащата отпред, рине с лопата, след него децата тътрят към училището. Днес обаче времената са различни, "снежната ваканция" става като данък "обществено мнение" - не си ли я дал, народът ще те свали първо във "Фейсбук", после и наяве.

А че



нещата са много различни от "старото време",



разбрах още във вторник вечерта. Нали за сряда всяко училище щеше да си решава само, та звъни приятел, също родител: "А, бе, Дидо, верно ли е това? Всяко училище само ли ще решава? Пише тук из сайтовете тъй, ама аз на сайтове не вярвам, те много лъжат. Ти си журналист, трябва да знаеш". Упътих го из медийната постистина, обаче на другия ден и аз станах нейна жертва - съсед рече, че цели три дни инспекторатът ще извинява отсъствията; зарадвах се, разпространих, тръгнах да диря такава информация, не намерих... Вече си дадох сметка колко дълбоко сме нагазили в преспите на постистината и ни е нужен хибриден ветровал. В заключение по темата с ваканциите ще кажа, че тая работа, дето МОН затегнало издаването на медицински бележки, е пълна смехория, но за подробности по понятни причини мълча.

А сега за градските улици. Бедствието във Варна имаше два пика (7 януари и 10-и вечерта), снегът бе съпроводен с буквално пречупващ дърветата вятър. Температурите паднаха сериозно. 30 часа след двата пика основните булеварди бяха блестящо изчистени. Наистина перфектно, не е шега - видях 4, за тях гарантирам. Основните квартални улици бяха средна хубост, междублоковите пространства - снегът още стои. Обаче и навръх бурята видях линейка до блок - значи е влязла. През цялото това време народът недоволстваше из социалните мрежи - "не съм забелязал и един снегорин", "видях, ама с вдигнато гребло", "затънахме, звъняхме на 112, никой не вдигна", "пътя до летището е затворен, не мога да си ида при децата"... Даже имаше селфита пред магазинни рафтове, които били "празни като при Виденов". Вярвам в искреността на хората, ама се позачудих - 10 жертви в Полша, 6 в Чехия, 8 в Италия, казваха по новините... Много паднаха температурите там, ама малко ли и тук? Има ли земна власт, която да се справи? И понеже фолклорът твърди, че имало и



това било старата българска комунистическа,



реших да питам баща ми. Обезателно тръгнах да го питам, понеже през комунизма хем студовете били несравнимо по-големи, хем държавата се справяла несравнимо по-добре (пък и в интернет най-активни за "комунистическото справяне" бяха мои връстници, които чак свирепи зими не са видели).

"Абе, татко, верно ли през комунизма имало много сняг и много справяне? Сняг като падне 2 метра, изриват го на мига ли? Танкове и ракети ли разчистваха пътя Варна - Шумен?". Баща ми въобще не се впечатли от широките ми разсъждения: "Гледай сега, първо, хората живееха по селата. Като е пълна брашнянката у дома (шкаф за съхранение на брашно), като има наденици под навеса, кой ще ти се тревожи? Селата бяха пълни - там е и лекарят да те излекува, и попът да те опее... Второ, първата кола в нашето село (днес град) дойде 70 и някоя година. Народът си седеше на задника, малко се вълнуваше от пътищата". Обаче уточни: "Влаковете се движеха. С тях нямаше проблеми". Та ако някой наистина иска да разсъждава по същество, нека остави всичкологията и да се съсредоточи върху БДЖ.

Седмица след снежния ад Варна вече бе доста по-добро "място за живеене". Най-малките лесно бяха закарвани на детска градина (забавачниците работят по правило и насред грипа - каква точно епидемия се бори, как...- по-добре да не задълбаваме). Видях родители, ведро изпращащи децата на школо, защото за тях училището е и детегледачка (също друга тема, още по-дълбока). Почистените булеварди се увеличиха, а таксиджийската истина бе все една и съща - ужас между блоковете, не можело да обслужват клиенти. По тротоарите неизчистен лед се превърна в киша, а централният градски площад си остана все така неизползваем. Снежнобялото утро на 18 януари вкара одисеята в сегашно продължително време. Ситуацията като цяло обобщи мой приятел, дългогодишен шофьор:

"Мен ако и питаш, трябва да се чистят само тротоарите - асфалтът отгоре-отгоре, колкото за градския транспорт. Хората са луди, буквално. Имам позната, купиха къща по баира за Добрич. Там се пренесоха. Викам им:



Бе, хора, вие там как ще живеете? Знаете ли зимата какво е?



Не, каза тя, ще си живеем целогодишно, нали имаме коли, каквото ни трябва от града, ще си купуваме, ще слизаме и на работа в него... Е питай я сега - не може да излезе от къщи, зарината със сняг, пътят затворен, реве...".

Би било интересно да се преброи колко точно блогове и сайтове има днес. Статуси, туитване, "Инстаграм"...- милиони "направи си сам" медии. А какво върши една медия - стреми се да е интересна. "Ужас, бедствие!" е много по-рейтингово писание от "Стоя на дивана и дебелея". Пък старите медии това и чакат - да вземат нечий вопъл безплатно и да го ретранслират. Самосбъдваща се реалност. "Я стига - рече жена ми - живеем в XXI век. Нещата трябва да се уредени и хората са прави да недоволстват". Слушам, изпълнявам и спирам да разсъждавам - сред толкова много постистини имам ли избор?