С наближаването на крайния срок за сключване на уж безпроблемната сделка за БТК почнаха да се случват странни неща - целият икономически екип на правителството бяга като дявол от тамян от поемането на отговорност за едно много съществено решение. А именно - дали новият собственик ще получи само БТК или БТК плюс стотина милиона лева. Толкова са горе-долу 50% от печалбата на БТК за миналата година, които трябва да останат в компанията и за които месеци наред ни уверяваха, че няма как да попаднат у новия й собственик.

Вместо да решат проблема още преди приключването на сделката, държавните мъже дружно си заравят главите в пясъка. Според шефа на Агенцията за приватизация (АП) Илия Василев разпределянето на дивидента от БТК е работа на ресорния министър. Ресорният Пламен Петров вдига рамене и се оправдава с нормативните актове, според които тези пари трябва да останат в компанията. Той отдавна искал целия дивидент да влезе в хазната, но за това трябвало да се промени постановлението за изпълнение на държавния бюджет за тази година. Финансовият му колега Милен Велчев по принцип подкрепял идеята, но за да се промени постановлението, трябвало решение на политическия съвет на НДСВ. Както е тръгнало, накрая нещата ще стигнат до самия премиер. А времето при него тече с костенурски темпове. Т.е. купувачът отдавна ще е забравил и че е купил БТК, и че е похарчил парите от дивидента, докато на Симеон му дойде времето.



Обезпокоителното е, че в случая става въпрос за много пари



Според Закона за счетоводството фирмите с преобладаващо държавно участие могат да превеждат до 80% от осчетоводената си печалба в полза на държавния бюджет, а останалите 20% остават във фирмата. Конкретният размер се определя всяка година с постановлението за изпълнение на държавния бюджет. Миналата година беше 80% на 20% в полза на бюджета. Държавата дори прибра авансово тези пари от НЕК, "Булгаргаз" и БТК, за да плати 13-а заплата и 13-а пенсия.

Тази година съотношението е 50:50. В случая с БТК 50% са равни на 99,4 млн. лева. Директният приход в хазната от цялата сделка за БТК е 260 млн. евро. Така че 100 млн. лева не са никак малко пари и затова някой трябва да поеме отговорност и ясно да каже какво ще се случи с тях.

Ако те ще останат в БТК и ще се използват за инвестиции, значи купувачите "Вива венчърс" ще икономисат значителна сума от инвестиционните си ангажименти.

Ако ще се използва за мениджърски възнаграждения - според проектодоговора 2,25% от приходите на БТК ще отиват за заплати на шефовете й, трябва пак ясно да се обясни едно нещо. Защо някой, който ще става мажоритарен собственик на фирма, следователно ще прибира печалбата от дейността й, трябва да получава отделно и възнаграждение за това, че я управлява.

Тук има още един интересен момент. Сделката за БТК е извън парламентарния контрол, предвиден в последните промени на приватизационния закон. Достатъчно е надзорният съвет на АП да утвърди парафираните договори, да се преведат парите и сделката вече ще е сключена. Но едно от задължителните условия на "Вива венчърс" е, преди да бъде подписан договорът, да бъде свикано общо събрание на акционерите на БТК и да се разпредели дивидентът. Т.е. купувачът иска онези 50% да останат в БТК. Така че фактът, че Пламен Петров не го е свикал досега, въпреки че е имал такава възможност, е една от големите спънки пред сделката. Опитът подсказва, че в такива случаи обикновено става въпрос за нещо, което предварително е било обещано на инвеститора, но после се оказва, че никой не ще да изпълни.

Затова и сега юпитата не искат да се ангажират с конкретни решения и си прехвърлят отговорност един на друг. Ако сделката за БТК сподели съдбата на тази за "Булгартабак", сигурно пак ще кажат, че това не е провал, а просто грешка.

Има и друг вариант. "Вива венчърс" да размисли и да се откаже от искането си за общо събрание преди подписването на сделката. Защото ако министрите се замотаят още малко, новият собственик ще прибере цялата печалба за 2002 г.