Председателят на Народното събрание Огнян Герджиков каза, че няма защо някой да поема политическа отговорност за провала на продажбата на "Булгартабак" с аргумента: "От опозицията искаха да прекратим сделката и ние я прекратихме." Председателят на икономическата комисия в парламента Валери Димитров пък съобщи, че отдавна е имал съмнения относно гаранциите на "партньорите" от Дойче банк. Вицепремиерът Николай Василев категорично отказа да подава оставка и ни успокои с думите "Ще продължавам все напред!" Техният цар позитивно заключи: "Приватизацията на "Булгартабак" продължава."

Какво да му коментираш на това? Какво да се добави повече? Казват, че



нахалството си имало граници,

но в случая не е вярно



Тези хора трябва да бъдат изгонени, а не дискутирани. Работата е там, че няма кой да ги изгони. Освен онези, които ги доведоха, но за това малко по-долу. Няма "всенародно" възмущение от ежедневните скандали. Колкото по-голяма е наглостта, толкова по-огромно е търпението. Постоянна тема в българската литература и история от векове. Българското общество е парализирано, политическите партии също. Симеон все пак успя. Мнозина прибързано обобщиха преди време, че той е отстъпил пред системата, ставайки министър-председател. Един вид - почнал да играе по демократичните правила. Нищо подобно. Той се изгаври с българите и с техните жалки опити да въведат елементарни правила на публичния си живот. Вместо да ги насърчи, царят окончателно ги разврати. След него ще бъде изключително трудно да се прави смислена политика.



Всеки следващ властник

ще има едно голямо алиби



- нахалството на своя предшественик. Далеч съм от мисълта, че Симеон е гениален злодей. Мисля, че повечето от нещата прави по инстинкт. Той е органичен израз на българските политически възможности. Като си помисли човек - царят вероятно е свързан с бившите комунистически служби, със сигурност е практичен хитряга със склонност към лъготене, а едновременно с това не особено интелигентен и плитък човек - типичен българин. Без да искам да обидя вас и себе си. Фактът, че българите го понасят след всичко, което им направи, означава, че го припознават като свой. Близък им е. Деветдесет процента от тях биха постъпили така, както постъпи той. Влизат му в положението и затова му прощават. На Костов не простиха, защото ги караше да се чувстват отговорни за живота си, а и истински се трудеше. Не ги подвеждаше умишлено и се грижеше за тях въпреки високомерното си изражение. Този ги презира въпреки позитивните си брътвежи и става в 5 сутринта, за да може



повече време да не върши нищо



Всъщност дойде да си оправи семейния бюджет. Обръщението му от Врана (6. IV. 2001) преди две години всъщност е било адресирано до близките му затова и беше направено от фамилното имение: "Кiril, обещавам ти, че не по-късно от 800 дни прословутото българско трудолюбие и предприемчивост ще дадат резултат..." Това беше истинската реч. После дойде ред на лъжливата - несимволично увеличение на пенсиите, учителските заплати, чуждестранни инвестиции и т. н. Тя беше за електората и по тази причина бе произнесена от фоайето на хотел ("Хилтън", 5. VI. 2001). Речта на търговския пътник. Не случайно на екрана на Нова телевизия тогава се мъдреше надпис "Платено съобщение". Но кой ти внимава за детайлите.

Симеон Сакскобургготски е напаст за българите, както скакалците за древните египтяни. Той е нашето изобличение. И тъй като едва ли ще съберем кураж, интелигентност, дух и дълбочина, за да осмислим тази случка, е добре поне да се разделим с него овреме. Приказките, че сега имало война и че не бивало да се пипа правителството, са провинциално политиканство.



Никой не се интересува от България,



а и България няма никакво значение за световната политика.

Впрочем от БСП май са се решили пак да свършат работата преди всички - както през 89-а. Царското безумие приключва и без много отлагане се преминава към "така познатото сънувано мечтание" - Сергей Станишев. Отново без съпротива. Дори и от антикомунистическото СДС. След Симеон социалистите ще довършат българите, които и без това се стопяват с по 50 000 на година. Честно казано, не знам дали това е добро или лошо.