:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,531,482
Активни 124
Страници 6,273
За един ден 1,302,066
РЕПОРТАЖ

Иракчани следят войната насред България

Бежанският лагер в с. Баня се вайка на всяка бомба по Багдад, а после хуква да звъни по телефоните
Всеки божи ден 15 иракчани се събират в кафенето на Мурат Кемал, за да гледат арабската телевизия "Ал Джазира". Освен че са поданици на Саддам Хюсеин тези хора ги свързва и това, че са избягали от него. В момента са настанени в бежанския лагер край новозагорското село Баня.

В края на февруари "Гранична полиция" докарала тук 45 иракчани, но 20 от тях вече са избягали. Това разказва директорът на регистрационно-приемателния център (РПЦ) Денчо Петков. "Около лагера се навъртат много трафиканти. Идват от Петрич. Взимат по 1500 долара за прекарване през границата. Не ми е ясно защо тези хора избягаха, тъй като в момента имат толкова големи шансове да получат статут на бежанци при войната, която се води там", чуди се Петков.

Първите бомбени удари над Ирак в кафенето посрещнали заедно пред телевизора 25 иракчани и 8 афганистанци. Почти всички преди това са преминали през турски лагери. Собственикът на заведението Мурат Кемал е местният лидер на ДПС. "Имам над 42 турски канала и десетина на арабски и персийски език. Над 500 телевизии хващам. Иракчанчетата от лагера пият само кафенце и понякога безалкохолно. Един-два пъти са си взимали пилета", споделя Кемал. Между иракчаните и местните турци видима разлика няма. Не се разбират обаче, тъй като хората, родени до Тигър и Ефрат, са научили само по няколко турски думи. Вайкането обаче си остава международен език и се чува след всеки кадър на разрушена сграда или зарево от паднала бомба.

След като е изгледал поредната порция новини по "Ал Джазира", 24-годишният Хайдар от Северен Ирак почти на подскоци тръгва към лагера. Трескаво започва да търси картата си, за да звънне по телефона на роднините в Ирак. Набира доста пъргаво телефонния номер с



един пръст - просто толкова има на дясната си ръка



Когато бил малък, си играел до военен лагер на иракската републиканска гвардия. Войниците решили да се "пошегуват" и му хвърлили запалка от граната, за да си поиграе. Преди това обаче били дръпнали халката и запалката отнесла голяма част от ръката на детето - освен пръстите няма и голяма част от дланта.

"Бум-бум", казва към нас Хайдар, след като е провел няколко минутен разговор с роднините си в Ирак. После започва да крещи към един от отворените прозорци на лагера. За минути около него се струпват пет-шест иракски момчета. Изслушват му разказа и нервно започват да набират телефони по инсталираните апарати на "Булфон" и "Бетком".

"Имам наблюдение, че в началото на войната гледаха по-благосклонно към американските войници. Напоследък обаче май повече ругаят и негодуват от навлизането на армията на Буш", споделя началникът на РПЦ-то Денчо Петков.

На всеки чужденец, който е подал заявление за статут на бежанец, първо се прави едно бързо съдебно производство, пояснява той. Основно чужденците в този приемателен пункт идват с настанителна заповед от София. В РПЦ-София се преценява дали някой от тях не е спекулант, който вече е пробвал да иска убежище в страната ни и му е отказано. След това се кара от столицата в с. Баня.

"При нас се прави производство по общия ред за два месеца. През това време се правят серия от интервюта за изясняване на случая, изготвяне на документ за самоличност, което представлява временна карта на бежанец, и се издава в РДВР-Сливен", казва Петков. Интервютата се вземат от двама души в присъствието на преводач. Лагерът е сключил граждански договори с няколко преводачи от персийски, арабски, руски езици. Интервюиращите разпитват бежанеца за неговата човешка историята. Действаме със справки от Интернет, от информационни агенции, дори от вестници, за да можем да докажем случая на този човек, пояснява Петков.

На края на втория месец интервюиращият изготвя становище до председателя на Държавната агенция по бежанците. Той има един месец срок да реши. Оттам нататък има три изхода - статут на бежанец, хуманитарен статут и отказ. При първите два случая те вече не са чужденци, търсещи закрила, и вече не подлежат на обхващане в регистрационно-приемателен център. (РПЦ-то е място за временно настаняване на чужденците, търсещи закрила.) Тогава вместо временна карта получават карта на бежанец и им се издава документ за пътуване, който им позволява да преминават безвизово всички страни, за които България има разрешение.



Статутът на бежанец е вечен



Разликата е в самите условия, които определят даден случай. Статут на бежанец по Женевската конвенция означава човек да е бил преследван по етнически, политически, религиозни причини и да не може да се завърне изобщо в страната си. Когато обаче има някакви условия във времето, които могат да се променят и той може да се завърне, тогава му се дава хуманитарен статут, който не е срочен, но не е и вечен.

Тези, които получават отказ, имат право да обжалват пред тричленка на Върховния административен съд. В РПЦ-то в с. Баня има две адвокатки на Хелзинкския комитет, които винаги присъстват на интервютата и после движат нещата на бежанците. Седалището им е в Нова Загора. Тричленката обикновено назначава делото след 6 месеца. Когато тя даде отказ, обикновено кандидат-бежанците обжалват пред петчленка. Там също назначават делото след 6 месеца. И така става една година и половина, която бежанецът може да прекара в лагера.

"Нашият център е създаден от служебното правителство на Стефан Софиянски през 1997 г. Първите кандидат-



бежанци идват през май месец 1998 г. от Ирак



Досега грубо са минали 1000 души. От тях 200 са получили хуманитарен или постоянен статут на бежанец", пояснява Петков. Повечето от хората, минали през центъра,, са били от Афганистан, Пакистан, Нигерия, Судан, Ирак и Косово.

Допреди две години имало предимно бежанци от Афганистан. В селото дори останали двама афганистанци. Единият се оженил за момиче от Баня и сега работи някъде в чужбина. Другият още е ерген и бил нает за общ работник от собственика на хотел "Рай", който стопанисва и минералната баня.

"Имахме и сърби. Единият бе много интересен. Твърдеше, че е член на националистическата партия "Сърбия за сърбите". Не можел да живее в страната, защото президентът Воислав Кощуница бил хърватин, а от правителството нямало нито един, който да има сръбска кръв. Естествено, че му бе отказано убежище", разказва шефът на РПЦ-то. Друг сърбин пък бил женен за ромка.



Била много хубава и чиста като Софи Маринова,



казва Петков, но човекът се оплаквал, че сърбите не го приемали - него го биели, а жената изнасилвали. Имали и две малки деца.

В лагера преди години потърсило убежище и семейство от бившия СССР. Преди това минали през няколко западноевропейски страни. Твърдели, че са от Калининград и са репресирани от немците. Много искали обаче да живеят в България, защото им харесвало. "Получиха всички видове откази. Излязоха от страната, направиха си руски паспорти и сега се върнаха и работят някъде", казва Петков.

Сградата, в която се намира центърът, е била ловен дом през 1938 г. След това става почивен дом на трудещите се селяни, а по-късно я превръщат в пионерски дом. Има 66 легла. По време на престоя в центъра на бежанците се организират курсове по български език, като чужденците успяват да научат най-елементарните думи.

Режимът е свободен от 6 до 22 ч. През другото време вратите се затварят, а обектът се охранява от въоръжена охрана. През нощта бежанците стоят по стаите. Играят карти или гледат телевизия, но само българска. Затова и някои от тях решили да съберат пари, за да купят сателитна чиния, а не да ходят чак до другия баир в кафето на Кемал.

В центъра се хранят по три пъти на ден. Полага им се по един хляб. В РПЦ-то в София пък им дават по 40 лв. на месец за храна. "Свинско месо в този център не е купувано никога. Месо по принцип не се яде, защото е много скъпо. Само телешка кайма. Повече картофи и боб. По Рамазан искаха храната им да се премести и да им се дава само за вечеря след залез слънце", казва Петков.

"Нямаме никакви оплаквания от тези хора. Не са ставали нито побоища, нито кавги, нито изнасилвания", казва кметът на с. Баня Димитър Иванов. Село Баня е известно с това, че има минерални извори, а на километър от него се намира язовир "Жребчево". Кметът е от ДПС, но на парламентарните избори всички гласували за СДС. Нещо, което го няма другаде в България.
 
24-годишният Хайдар от Северен Ирак показва как заради шегата на войниците на Саддам Хюсеин е останал само с един пръст на дясната ръка.
 
Това е кафенето на Мурат Кемал, в което иракчаните следят развитието на войната по "Ал Джазира".
 
На кандидат-бежанците се полага задължително по един хляб на човек. Манджите са предимно постни, а когато има месо, е телешко или пилешко.
 
На стената на столовата има надпис на английски и арабски, че пушенето е забранено.
1816
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД