-----

През 2011 г. Bialik Rogozin става основна тема на документалния филм Strangers no more, продуциран от HBO. Филмът разказва за училището и неговият иновативен образователен подход през историите на трима ученици - Йоханес е бежанец от Етиопия, Мохамед, който бяга от Дарфур, след като става свидетел на убийството на баща си и баба си, и Естер, която пристига в Тел Авив от Южна Африка след трагични обстоятелства. Продукцията печели "Оскар" за най-добър късометражен документален филм.

------------------------------



- Г-н Немаха, разкажете ни за вашето училище и защо то е иновативно?

- Училище "Биалик Рогозин" е създадено през 2004 г. В момента имаме 1300 деца от 1-ви до 12-и клас от 51 различни държави, изповядващи различни религии. Ние сме държавно училище, подпомагано от държавата и общината в Тел Авив, но и от дарения. Учениците ни са основно деца на икономически имигранти, работници, бежанци и семейства, търсещи политическо убежище в Израел. Само 43% от тях имат израелско гражданство, останалите могат във всеки момент да бъдат депортирани. Ние не знаем какво ще се случи с тях в бъдеще, защото те са в някаква степен нелегални, без документи. Когато завършат, някои могат да отидат в армията, други - да заминат да учат в чужбина, трети остават в Израел като нелегални.

В началото повечето от учениците ни бяха деца на икономически мигранти от Филипините и Централна Америка. Сега имаме бежанци от Судан, Еритрея, Дарфур, които страдат от режимите в техните държави. Някои са отвличани, измъчвани и затова имат пропуски в постиженията и възможностите си на познавателно, двигателно и особено на умствено равнище. Децата нямат здравно осигуряване, нямат психологическа подкрепа, имат проблеми между поколенията в семействата. Ситуацията им е много тежка, защото те нямат бъдеще и са демотивирани. Затова ние трябва да бъдем до тях и да се справим по различни начини с техните проблеми. Всъщност аз създадох програма, която ги подкрепя изключително много, окуражаваме ги да мечтаят и да направят най-доброто за своя живот.

- Как ги мотивирате? Каква е програмата ви?

- Програмата се казва "5 стъпки към успеха" и се базира на 5 принципа. Първият е "стремеж към високи постижения". Ние знаем кой в какво е добър - по математика, по история, в изкуствата, в спорта. Някой може да стане шампион на Израел в атлетиката и да ни представя на олимпийските игри за деца в Китай. Но ние стимулираме и подкрепяме децата да се развиват във всички области, да бъдат добри във всичко, за да вземат матурата в края на гимназиалното обучение - това е най-важното. Когато отворихме училището, успехът на този изпит беше 28%, а през 2014 г. той достигна 95-96%, което е едно от най-високите постижения сред училищата в Тел Авив.

Вторият принцип е "цялостност на образователния процес". Училището ни е поело отговорността да се грижи за децата от 7.30 ч. сутринта до 19.30 ч. вечерта, защото не искаме да ги оставим следобед в опасна среда и всеки да се оправя сам. Работим дори през лятото и през ваканциите. Затова осигуряваме широк спектър от възможности за учениците ни, чрез които те да развият своя пълен потенциал, включително и храна, за разлика от останалите израелски училища. По този начин се съобразяваме с често натоварените и ненормирани работни ангажименти на родителите. В 18 ч. ние отваряме училището и за самите родители - учим ги на иврит или на техния език, как да бъдат родители в модерния свят, как да наказват и т.н. Ние се занимаваме не само с обучение, но и с всички нужди на децата. Тежкото минало на много от учениците създава редица емоционални трудности в процеса на адаптиране към новата ситуация и среда. Именно затова училището осигурява на учениците и техните семейства професионална подкрепа, диагностика и терапия, която да им помогне да се справят по-безболезнено с житейските предизвикателства. Ако например някой има проблем със зъбите или с очите, или пък нужда от правна помощ, ние осигуряваме каквото е нужно. Т.е. ние сме родителите и домът за тези деца.

Третият принцип е "новаторство в методите на преподаване", защото не можеш да влезеш в класната стая и да преподаваш по стария, традиционния начин. Защото тези деца нямат майчин език, не говорят иврит или английски език, дори някои от родителите им не могат да пишат. Затова ние ги учим на иврит с нови методи. Имаме проектно базирано обучение, т.е. децата правят различни проекти и през тях научават различни неща или развиват умения. Чрез него например учим за човешките права - по този повод създадохме интернационална градина с цветя от целия свят, които обаче се срещат и в Израел. Чрез метафората за градината правим аналогия с всички хора, които не са по произход от Израел, но живеят в момента там, и това ни помага по-лесно да обясним темата за човешките права. Имаме проект с "Гугъл", откъдето ни подариха екрани и софтуер, чрез който можем да "пътуваме" до местата, откъдето са дошли нашите ученици. Имаме например адаптирана програма от Ню Йорк за етиопски танци, чиято цел е не само да научи децата в тънкостите на танца, но и да изгради по-добра атмосфера между момчетата и момчетата.

Четвъртият принцип е "уважение към различията". Ние сме отворени към всички религии и култури, имаме например Празник на празниците през декември - празнуваме и Коледа, и Ханука и др. Училището работи за изграждане на силна връзка на учениците с израелското общество, култура и ценности, но в същото време отдаваме заслужено място и на родните култури на децата, като включваме елементи от тях в процеса на преподаване. При нас например се изучават 9 различни езика, всеки ученик учи собствения си език, като по този начин изграждаме чувство на уважение и равенство между отделните култури. Искаме да покажем, че детето е дете, без значение откъде, как и защо идва то. То е човешко същество и това е начинът, по който трябва да се отнасяме един с друг.

Ученето е много важно, но идеята е, че ние не знаем какво ще се случи с децата утре, те дори може да напуснат страната. Затова им даваме всички възможности, за да бъдат те по-добри човешки същества, да се борят за човешките права, да бъдат достатъчно силни, окуражаваме ги да бъдат посланици в своите общности. Просто ги учим за живота.

Петият принципът е "ангажираност и отговорност към местната общност" - вярваме, че учениците трябва да бъдат активни спрямо общностите, в които живеят. Затова обръщаме голямо внимание на различните роли и отговорности в израелското общество и в по-малките местни общности на учениците. Получаваме и голяма подкрепа от израелското общество, имаме много доброволци, много хора даряват пари за храна, медицинско обслужване, за проектите ни. И ние искаме нашите ученици да бъдат благодарни, а не да приемат това за даденост, да кажат: "Благодарим ви, искаме и ние да върнем помощта ви". Затова самите те стават доброволци по различни проекти, носят храна на бедни хора и др.

- Какво още е нужно за едно иновативно училище? Едва ли може без добри учители.

- Аз мисля, че на първо място е духът на принципите и мениджмънта. И след това се нуждаем от правилните учители, които да дойдат и да разберат какво правят. Не мисля, че учителството е една обикновена, редовна работа. Това е по-скоро мисия. Ако ме питате мен, това е мисията на моя живот. В училището ни работят повече от 100 учители и десетки доброволци, които не получават пари - безработни, уволнени от армията и др. Те са подкрепяни и от експертен комитет, в който участват много обществени личности, бизнес лидери и други. Обучението не е въпрос само на преподаване, но и на свързване между хората. Да, аз мога да седна и да ви преподавам по даден предмет, но мога и да ви бъда пример за подражание, защото в момента децата нямат пример, на който искат да приличат. Това правят нашите учители, дават на учениците възможността да мечтаят. И ако ме питате как го правим, мога да ви отговоря - като им даваме 360% отговор на всички техни нужди. А ако ме питате за квалификацията - да, повечето учители са квалифицирани или ако не са, са в процес на квалификация, имаме екип от учители, които се обучават взаимно. Но ако дойдете при мен ентусиазирани и искате да работите доброволно, привлечен от нашите принципи, ще ви кажа: "Окей, започни".

- Така ли? У нас е задължително да имаш диплома.

- Аз също мога да наема човек от университета с диплома. Но тук се нуждаем от нещо повече. Ние сме гъвкави, трябва да сме гъвкави, креативни и много осведомени и осъзнати за това, което правим. А на българските учители мога да кажа: "Вярвайте в себе си и мечтайте. И като мечтаете, се борете за мечтите си". Не знам много за образователната система в България, но все пак говорим за хора. Учителството е сред най-важните професии в света и учителите могат да направят света по-добро място или катастрофа. Затова трябва да ги окуражаваме да бъдат отворени хора с отворени умове, а и да им плащаме достатъчно. Духът е по-важен, според мен няма значение какво точно правиш - дали преподаваш музика или математика - важно е, че това си ти - с твоето желание за промяна и с твоята вяра.

- Как се контролира училището ви и как давате обратна връзка?

- Ние сме държавно училище и се контролираме от държавата, от общината. Като всички останали училища, трябва да пишем доклади, да имаме еднакви предмети, да се явяваме на всички изпити. Няма различни правила за нас. Но аз мисля, че всички разбират, че ние не сме като останалите училища и трябва да бъдем по-гъвкави заради учениците си и техните истории, че се нуждаем от повече, че нашите ученици не могат да следват всичко заложено. Защото децата в Израел знаят как да пишат към 6.5 г. Но в моето училище това отнема много време. Важното е накрая резултатите да са добри. Може би всички трябва да се учим на по-малко бюрокрация, регулации, по-малко контрол.