Картелът на пазара на горива зацикли окончателно между Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и съда. За колко време - никой не се наема да прогнозира. Разкритието на КЗК, че най-големите търговски вериги са договаряли цените си, е на път съвсем да се затлачи и да се препъне в бюрократични спънки и обжалвания. Дори и да се стигне до наказания, явно пак ще се чака да минат изборите. А може би и следващи избори. Какво ще бъде решено, на финала не се знае. Но надеждата, че този път фирмите ще бъдат наказани със санкция, която съответства на нарушението им - че са мамили хората и синхронизирано са надували цените, при това години наред, постепенно изтлява.

Законът за защита на конкуренцията предвижда огромни глоби за картел, господстващо положение на пазара и монопол. За такъв род нарушения те са в размер на до 10% от оборота на фирмите измамници за последната финансова година. Годишният оборот на обвинените фирми се изчислява на около 6 милиарда лева годишно. Само перспективата в хазната да влязат едни непредвидени 600 милиона лева, колкото например се търсят за спасяването на БДЖ, би трябвало да е достатъчен стимул за сериозно и отговорно разследване.

Но дори и в този случай, когато от КЗК са категорични, че имат безспорни доказателства, законът позволява отлагане на санкцията. И дори отпадането й. Фирмите първо обжалваха определението на комисията, поискаха допълнително запознаване с документите, отделно изслушване, разяснение на получената информация, разкриване на тайната за събраните доказателства.



Законно е - разтакаване до безкрай



Това впрочем се случва непрекъснато. Обикновено всяка наложена от комисията санкция се обжалва. Заради всеизвестната "бърза скорост" на съдебната ни система понякога делото спира заради изтекла давност. А решенията най-често са в полза на нарушителите и съдът налага далеч по-малка от първоначално определената глоба. През 2016 г. например КЗК е глобила фирми с 14.5 млн. лв., но реално е събрала едва 1.8 млн. лв. от тях.

През октомври новият състав на КЗК, начело с Юлия Ненкова, даде надежда за промяна. Тогава категорично бе заявено, че шест фирми са договаряли цените и са печелили на гърба на шофьорите. Макар и твърде закъсняло, разследването на КЗК показа, че в рамките на около три години и половина "ЛУКойл България", "Еко България", "Шел България", ОМВ България, "НИС Петрол" и "Петрол" са се договаряли колко да струва литър бензин или дизел. След произнасянето на КЗК фирмите имаха 30-дневен срок за запознаване с документите, а Ненкова бе категорична, че глоби ще има.

Любопитно е, че никоя от компаниите не пожела да коментира официално обвиненията. Единствено шефът на "ЛУКойл" Валентин Златев реши да разясни пазарния синхрон. "Картел при горивата няма, но има логично обяснение на близките цени", заяви шефът на нефтохима. Цената на суровината навсякъде в Европа била почти една и съща, с малки различия за дестинацията и транспортните разходи. Крайният продукт отново бил същият, а биокомпонентите, които се влагали в него, имали сходна цена. "Инсталациите на рафинериите се произвеждат от ограничен кръг от фирми и цената им е подобна, а и данъците в общността са идентични", разясни Валентин Златев и дори се възмути "Откъде да дойде разликата в цената?".

Когато денят "Х" за глобите настъпи, се оказа, че петролните фирми са се възползвали от правото си да поискат ново удължаване с 30 дни на срока, за да се запознаят с документите. А веднага след това



заведоха дела срещу КЗК за отпадане на тайната



как комисията се е сдобила с доказателства и какво точно е намерила. Сега тече нов срок за запознаване с документите от страна на петролните фирми. Отделно от това те могат да приложат нови доказателства в подкрепа на тезата си, че са невинни. И това отново да удължи срока и да изпрати налагането на глоби в още по-далечното бъдеще.

Решение не се вижда и по друг важен казус - ще бъде ли глобена "ЛУКойл Нефтохим" за това, че е продавала горива на клиентите си в България на по-висока цена, отколкото на чужди партньори, макар делът й у нас да е най-голям - повечето от големите вериги зареждат именно от нефтохима.

Разследването започна още при старото ръководство на комисията, начело с Петко Николов, но бе довършено от новото. Но дори и с произнасянето на КЗК, че нарушение има, случаят не приключва. Сега от КЗК заявиха, че ще опитат да излязат с окончателно решение до края на годината. Възложен бил и анализ за пазарното положение на нефтохима, а отделни въпросници били изпратени и до дистрибуторите и търговците на горива. Защо е нужно да се прави допълнителен анализ, при положение че КЗК твърди, че има достатъчно доказателства за злоупотреба на "ЛУКойл Нефтохим", не става ясно. Важното в момента било, че



"тече активно разследване"



Колко активно е било, ще разберем в края на годината, когато резултатите от него би трябвало да станат ясни.

Пазарът на горива е сред най-податливите на манипулации и в същото време е особено важен за потребителите - и пряко, и заради отражението на цените на горивата в цените на практика на всички останали стоки. Затова е и особеният интерес към разследването, както и надеждата, че този път то няма да свърши като предишното. През 2011 г. комисията започна секторен анализ за цените и се зае да търси защо при толкова много играчи на пазара те остават високи. От КЗК първоначално съобщиха, че картел има, но малко по-късно изведнъж заявиха, че картел и злоупотреби няма. Какво се е случило в този промеждутък от време в комисията на вече бившия председател Петко Николов, не се знае.

Но пък зарадвани от изводите на комисията, петролните фирми веднага решиха да препоръчат на КЗК мерки, свързани с подобряване на конкуренцията. Какво е било подобрено, е риторичен въпрос, след като картелът така или иначе беше доказан, макар и 5 години по-късно.

"Ценовите пазарлъци между фирмите се доказват най-лесно, когато някой от замесените си признае. Тогава санкциите срещу него могат значително да бъдат смекчени и дори да отпаднат", обобщиха от КЗК наскоро. Засега обаче



подобен прецедент у нас няма



и т.нар. Програма за освобождаване от санкция или намаляване на санкциите на практика никога не е сработвала. А очевидно и няма да сработи.

Истинският проблем е, че наказанията, които налага КЗК, дори и да бъдат окончателно потвърдени, идват след години. Време, през което нарушителите отдавна са "консумирали" положителния за себе си ефект от нарушението и дори продължават да печелят. В същото време практиката показва, че дори и глобени, част от фирмите продължават да извършват нарушения, а регистър на дружествата с рецидив няма. Такъв е случаят например с "Хюндай", която бе глобена с рекордните до него момент 15.9 млн. лв. заради съгласуване на цени през 2012 г. И досега обаче случаят няма решение. Последно, в края на декември, Върховният административен съд потвърди глобата, но компанията може да обжалва.

Вероятно и заради тази мудност работата на КЗК се оценява от бизнеса негативно. Скорошна анкета на Стопанската камара показа, че около 45% от фирмите не одобряват работата на КЗК, а други 42% не могат да преценят. В крайна сметка остават около 13% болезнени оптимисти, които все пак смятат, че регулаторът си върши работата. А дали това е достатъчно, може да се види от събираемостта на санкциите. За фирмите, уличени в картел при горивата, наказанието остава в неясно бъдеще време.