Казват, че образователна реформа се прави с много пари. Новият училищен закон, с който тръгнаха дългоочакваните промени в родните училища, не бе обезпечен финансово и съответно системата на финансиране остана същата. Делегираните бюджети бяха въведени без много предисловия след учителската стачка от 2007 г. Техните дефекти се виждат още по-ясно покрай "бомбите", които изскачат от десетките нови наредби, стандарти и заповеди, приети в последните месеци. Мнозина вече смятат, че 10 години след стачката, която преобърна системата, e време за промяна. До каква степен делегираните бюджети изпълниха замисъла си, изживяха ли времето си, повишиха ли реално учителските заплати и най-вече - могат ли да се преодолеят недъзите и да се затвори огромната ножица между малките и големите училища у нас?

.............

Делегираните бюджети, този "най-голям грях на образованието" (по думите на Янка Такева), бяха въведени на 1 януари 2008 г. в отговор на безпрецедентната учителска стачка от предната есен. По мнение на синдикатите - силово и без подготовка. Дотогава заплатите в образованието се определяха централизирано с наредба на МОН, в която нивата на възнагражденията се разписваха до стотинка в зависимост от образованието, квалификацията и стажа на учителите. С въвеждането на делегираните бюджети бе определен т.нар. единен разходен стандарт за годишна издръжка на обучението на един ученик. В това влизат основните училищни разходи - заплати на учителите и непедагогическия персонал, поддръжка на сградата, отопление, занимални, СИП и др. Т.е. бюджетът на всяко училище започна да се определя само на база брой ученици (а не на брой паралелки, както бе дотогава, което позволяваше директорите да раздробяват класовете, за да привличат повече пари). Училищните директори получиха свободата да разпределят тези пари в желаното от тях съотношение, като минимум 80% от тези средства се разпределят на базата на броя на учениците, а максимум 20% - на базата на допълнителни критерии, отразяващи местната специфика. Преди 9 г. издръжката бе около 1051 лв., а понастоящем е между 1400-1500 лв. в зависимост от общината (в по-големите общини тя е по-ниска).

Каквито и грехове да се приписват на делегираните бюджети, факт е, че с тях започна началото на структурната реформа в образованието. "Дотогава имаше политически блокаж - управляващите казваха, че не могат да дадат повече пари без реформи, а синдикатите - че не могат да направят каквито и да е промени без пари. С въвеждането на делегираните бюджети този процес се отпуши", категоричен е главният секретар на МОН Красимир Вълчев. Според него те са оптимизирали системата, довели са до по-висока ефективност на разходите, която пък е "отишла" за увеличение на учителските заплати. По думите му делегираните бюджети с неизбежните им недостатъци в крайна сметка са довели до по-добро финансиране на системата, макар че процентът за образование от БВП все още е нисък. "Именно преминаването към този разпределителен модел даде възможност за последващите увеличения на парите за образование, включително и за 320-те млн. лв. допълнително отделени за системата през 2015 и 2016 г.", казва Вълчев.

От синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" признават, че делегираните бюджети са отнели възможността за отклоняване на средства, предназначени за училищата, за други общински нужди. Чрез тях се гарантира и преходният остатък на българските училища за разлика от детските градини, които и досега са заложници на добрата воля на кметовете да им предоставят преходните остатъци, посочват оттам. Сред позитивите на този финансов модел безспорно могат да се изброят още премахване на уравниловката, преминаването към децентрализация, предоставянето на



финансова свобода на директорите,



превръщането им в мениджъри, появата на конкуренция сред училищата и т.н. "Делегираните бюджети изиграха и играят своята положителна роля за обновяването и модернизирането на училищата. Училищата вече сериозно се отличават по развитието си от детските градини, които не се финансират на такъв принцип", коментира и Деян Колев от "Амалипе". По думите му те са стимулирали школата да стават все по-привлекателни и са засилили стремежа към задържане в клас на всяко дете.

Директорът на 52-ро ОУ "Цанко Церковски" Данко Калапиш смята, че делегираните бюджети са били стъпка към независимостта на училищата и вариант за по-добро справяне с нуждите и разходите им. Колежката му Иванка Маринова, директор на 107-о ОУ "Хан Крум", отчита, че след въвеждането им почти не е останало школо с неразплатени задължения, а субективният фактор при определяне на заплатите е останал в миналото.

Положителните оценки обаче се изчерпват дотук. Тъкмо борбата за всеки ученик е сред най-честите негативни коментари на учителите, според които делегираните бюджети са принудили директорите да гледат на учениците просто като на "едни пари, които влизат в училището". Принципът "повече деца = повече пари = по-големи заплати" едва ли някога ще може да бъде преглътнат от педагозите, защото нерядко отрежда по-ниски заплати на учителите от по-малките и



непривилегировани училища с проблемни ученици



въпреки двойно по-големите усилия, които те влагат в работата си. От КТ "Подкрепа" са изчислили, че заради финансирането единствено на брой ученици разликата в заплатите на директорите на малки училища в сравнение с тези от големите достига до драстични нива - единият може да получава 825 лв., а другият почти двойно - над 1500 лв. "Съвсем логично е този формален принцип за оценяване и възмездяване на труда да демотивира директорите на малките училища, които вземат заплати, съвместими с педагогическите длъжности", обосновават се синдикалистите. И предлагат заплатите на директорите да се подчинят на държавния образователен стандарт за нормиране на труда, като това според тях ще бъде истинска реформа.

От КТ "Подкрепа" смятат, че делегираните бюджети носят немалка вина за упадъка на възпитанието и дисциплината в училище, тъй като в името на парите учителите често са принудени да преглъщат какво ли не. "Тази система отвори вратите за брутална агресия, непозната в историята на българското образование - жестока агресия между самите деца, безпардонна агресия срещу учителите и от техните възпитаници", смятат оттам. От профсъюза иначе отчитат като позитивна философията на този вид финансиране, според която разходите стават ясни и прозрачни, а образователната система - най-отчетната сред всички публични и държавни системи. "Само че това остана само добро намерение, защото не доведе до желаните резултати и по-ефективен контрол. МОН и неговите поделения, както и общините, много рядко се възползват от правото си да правят регулярни одити въпреки многобройните нарушения в системата", твърдят синдикалистите.

Сред най-големите проблеми на делегираните бюджети е отварянето на ножицата между малките и големите училища. "Дори да има за директор магьосник, който печели денонощно проекти, едно училище със 100 ученици пак няма да може да стане такова, че да се съпостави с по-големите училища", споделя Ангел Янчев, директор на СУ "Вела Благоева" във Велико Търново, в което се обучават 630 деца. Той е категоричен, че делегираните бюджети не обезпечават малките училища с достатъчно средства, нужни за качествено обучение.

"Въвеждането на делегираните бюджети доведе до закриване през 2008 и 2009 г. на рекордно количество селски училища - около 450 на брой", спомня си Деян Колев от "Амалипе", който също потвърждава, че в доста от малките населени места качеството на образованието е спаднало. Той смята, че въведените преди няколко години "бонуси" за малките училища в размер на 27 хил. лв. (понастоящем 29 хил. лв.) са им дали "глътка кислород", но това не е достатъчно. "Училище с под 100 ученици е крайно недофинансирано, а между 100 и 300 ученици - слабо финансирано", смята той. Според Колев този негативен ефект на делегираните бюджети ще се засили още повече през 2017 г. заради заложеното в новия закон преобразуване на всички основни училища до осми клас - или в такива до седми, или в обединени до 12-и клас. Тук се очакват сериозни проблеми, защото намаляването на един клас влече след себе си куп препятствия - трудно формиране на учителския норматив в прогимназиалния етап, натоварване на педагозите, отлив на ученици и т.н.

От МОН обаче са на мнение, че задължителната добавка за малките училища до голяма степен е изиграла роля за изравняване на различията между различните видове школа. Все пак оттам признават, че размерът й би трябвало да се повишава, а сегашният разпределителен модел като цяло да се усъвършенства. "Нещата не са еднозначни, моделът трябва да насърчава



обхващането на повече деца



в училище и повишаването на резултатите им, но той следва да отчита и неравенствата в образователните ресурси в малките населени места", коментира главният секретар на МОН. Според него определено в бъдеще може да се мисли за различни модификации на сегашната система на финансиране - например да се дават повече средства за малките, по-непривилегировани училища с концентрация на проблемни деца, които изпитват трудности да наемат качествени преподаватели. Сред мотивите за промяна е и фактът, че сегашният разпределителен модел не функционира много добре на общинско ниво - държавата в лицето на МОН разпределя парите за училищата на първостепенните разпоредители - общините, но след това те са тези, които на базата на анализ трябва да ги насочат по най-правилния начин към школата в зависимост от нуждите им.

На подобно мнение е и Деян Колев от "Амалипе", който предлага два варианта за промяна - умерен и радикален. Умереният предвижда към формулата за изчисляване на делегираните бюджети да се добави допълнителен компонент за два вида училища - тези, които са единствени в дадено населено място, и тези, които са поставени в първата група по проект "Твоя час" (по този проект МОН групира школата в седем групи, като тези с най-тежки проблеми и ниски резултати на учениците са от първа и втора група). Според радикалния вариант пък делегираните бюджети може да останат в градовете, където има над едно училище, а в малките населени места само с по едно школо да се измисли изцяло нова система на финансиране.

Как точно да се променят делегираните бюджети е въпрос на сметки и детайлни изчисления. Първата стъпка е да се намери политическа воля изобщо за стартиране на разговори за подобни модификации. А докато се намери такава, и за делегираните бюджети остава в силата мисълта на Чърчил за демокрацията, че тя е лошо нещо, но досега не е измислено нищо по-хубаво от нея.



ЗАПЛАТИ

Безспорно най-важната тема за преподавателите е доведоха ли делегираните бюджети до увеличение на заплатите им - болна тема, която някои дори не желаят да коментират, тъй като увеличението за тях е било едва... 1 ст. Има и други обаче, които могат да се похвалят със 100% скок на възнаграждението си - директорът на столичното 52-ро ОУ Данко Калапиш си спомня, че през 2004 г. като учител е вземал 155 лв., през 2007 - 235 лв., а в края на 2008 г., след въвеждането на делегираните бюджети - 580 лв.

Възнагражденията на педагозите през годините действително са увеличавани многократно. По-сериозно повишение е правено през 2008, 2009, 2013, 2015 и 2017 г. По данни на НСИ средната месечна брутна заплата за сектор "Образование", включващ както педагогическите, така и непедагогически специалисти, в началото на 2008 г. е била 484 лв., а през септември м.г. - 920 лв. В просветното министерство обаче водят по-точна статистика, сочеща двойно увеличение на заплатите отпреди десет години. Данните показват, че през юли 2007 г. средната заплата на учителите е била 444 лв., на 1 януари 2008 г. тя скача до 524 лв., а на 1 септември 2008 г. е 598 лв. По-нататък повишенията вървят по следния начин - 651 лв. (2009 г.), 690 лв. (2010 г.), 716 лв. (2011 г.), 723 лв. (2012 г.), 786 лв. (2013 г.), 796 лв. (2014 г.), 862 лв. (2015 г.), за да стигне през 2016 г. до 884 лв. През 2017 г. се очаква 8% увеличение, което означава, че средната учителска заплата ще стане 954 лв. "През 2008 г. средната учителска заплата бе 80% от средната за страната, а през т.г. тя ще доближи повече средната, макар че все още ще изостава от нея", коментира Красимир Вълчев. Минималната учителска заплата пък скача от 272 лв. през 2007 г. на 660 лв. през 2017 г.

Гилдията обаче не се впечатлява особено от цифри, защото всеки усеща заплатата по джоба си. "Заплатите ни все още са смешно ниски. Минималната работна заплата у нас от 1 януари т.г. е 460 лв., а стартовата заплата за млад учител досега бе 625 лв., а от 1 януари т.г. - 660 лв.", казва директорът на 107-о ОУ "Хан Крум" в столицата Иванка Маринова. Според нея учителските възнаграждения трябва да се мерят спрямо потребностите и за да бъдат що-годе прилични, следва да са поне 2-3 пъти над минималната заплата за страната.