Програмата на едно служебно правителство най-точно се дава от инструктажа от онзи стар виц за българския космонавт, дето летял в Космоса с екипаж обучени кучета космонавти: "Храни кучетата и не пипай копчетата". Може би тайната на успеха (кой повече, кой - не дотам) на всички досегашни служебни кабинети на България е тъкмо в това, че са следвали това негласно правило.

Всъщност само служебният кабинет на г-н Софиянски бе натоварен със сложни и неотложни реформи в условията на най-дълбоката икономическа криза, в която страната беше изпаднала след разбоя над банките и паричната система през 1996 г. Обаче за реформите на служебния кабинет от началото 1997 г. имаше не само широк консенсус, но и една доста твърда матрица, договорена с Международния валутен фонд по времето на кабинета "Виденов". Затварянето на банки по списък и "ликвидирането на паричния излишък" (т.е. инфлационна конфискация на спестяванията на българите, за да може да се обезпечи валутният борд) бяха част от мерките на Фонда. Така че, след като икономиката удари дъното, служебният кабинет стъпваше на твърда почва. И се справи изключително добре за разлика от предшествениците си политици, които разполагаха с комфорта на парламентарното мнозинство. Вторият



фактор за успеха е краткото време,



с което разполага едно служебно правителство. Хоризонтът му е едва три месеца, колкото да се проведат избори и да се конструира следващият избран от парламента кабинет. За толкова малко време един смислен професионалист, сложен в министерско кресло, може да се концентрира и да работи максимално енергично, а пространството му за интриги и кадрови рокади е минимално. Самият ведомствен апарат зорко следи министъра, защото знае, че дните му са броени, и вече се оглежда кой ще е следващият истински господар. А от друга страна, за три месеца и маниак на някаква реформа не би могъл да промени (и да повреди) нищо съществено. Сериозно вредните промени изискват изменения в закона, но служебният кабинет не разполага с парламент да налага приумиците си със закон. Затова



времето на служебните кабинети е златно



за бизнеса. Тогава конкуренцията стихва, няма грамадни обществени поръчки, които с един замах пренареждат цели отрасли, всеки е отложил големите проекти в очакване на новата власт и нейните капризи. В такъв момент всеки се залавя за обичайната си позната дейност и решава отдавна отлаганите си "дребни" проблеми. Анализаторите тревожно говорят за "забавяне на процесите", но това затваряне в собственото ежедневие почти винаги носи положителни резултати за всеки бизнес. И противно на очакванията три до шест месеца след служебен кабинет икономиката показва ръст над прогнозите. Очаквам такъв резултат и сега. Има обаче в обичайните речи една



особеност на вчерашния служебен кабинет,



която може да се тълкува като заявка да наруши златното правило "храни кучетата и не пипай копчетата". Това е често повтаряната заявка на служебните министри "да поправят грешките" на своите предшественици. Всички велики провали, от падането на Западната Римска империя до поправката на велосипеда на Джером К. Джером, са започнали като опит за поправяне на грешки. Но не приемам тази закана сериозно. По-скоро мисля, че става въпрос за



заразяване с вируса Тръмп



Целият свят е зяпнал и следи усърдието на новия президент на САЩ, който дръзко поправя грешки на своите предшественици. С един замах на химикалката той успява да зачеркне цял президентски мандат работа - и да отвори работа на цялата администрация за доста повече от един мандат. Вземете само новата Чанчън, която ще се вдигне да варди империята от нашествениците, прииждащи от юг. Такъв ентусиазъм да се поправят грешките - и то веднага - не може да не повлияе на властващите в другите страни. Нали и те трябва да покажат на народите си, че не отстъпват по дух и смелост на енергичния американец. Та и нашите.



Всичко може да се обяви за грешка,



зависи от гледната точка и от властта на оценяващия да издава декрети. Ако прегледате "Майн Кампф" ще се убедите, че авторът е виждал смисъла на целия си живот в своята борба да поправи най-грубите грешки в германската история и държава. За мен беше грешка държавата да хвърли четвъртата по обем на активите банка във фалит без никакъв опит за предпазване и саниране. Огромна грешка беше да въведем валутен борд през 1997 г. Но веднъж платили цената на борда, още по-голяма грешка ще е да се върнем назад. Според мен ще е пагубна грешка да се откажем от десятъка, според други е грешка, че изобщо сме го въвели. В икономиката няма нито едно решение, за което да не се намери голяма група гласовити граждани да го обяви за смъртен грях или поне за тежка грешка. Системата на представителна демокрация е единственият сравнително разумен механизъм, който човечеството е намерило да определя кое е грешно и кое добро решение, кое е норма и кое е прегрешение. Затова са неизбежни политическата игра, конкуренцията, сблъсъкът на аргументи и налагането на идеи и мнения. Ако имаше безгрешни и ако знаехме кои са, лесно щяхме да ги назначим за постоянен служебен кабинет, за да поправят всички грешки и да нареждат само мъдри неща.