"Безплатното" саниране по националната програма на ГЕРБ продължава. Без промяна - въпреки съмненията за липса на ефективен контрол, за пропуски в качеството и завишена стойност на поръчките. Да не говорим, че самите "санирани" са лишени от глас, не могат да оспорват избраната фирма и избраните дейности, нито пък има къде да се оплачат за калпаво изпълнение.

Призивите за оптимизиране на програмата така и останаха нечути, след като парламентът безропотно и без дебат прие да бъдат отпуснати още един милиард лева. Предсрочно, далеч преди да изтече срокът за обществено обсъждане, правителството "Борисов" одобри постановлението за продължаване на програмата. А буквално часове преди да сдаде поста бившият вече регионален министър Лиляна Павлова "отпуши" потока на парите.

С писмо министърката в оставка информира миналия четвъртък премиера Бойко Борисов, Българската банка за развитие (ББР), финансовия министър (тогава все още Владислав Горанов), бившия икономически вицепремиер Томислав Дончев и кметовете, че може да продължи подписването на договори между общините и избраните строители. Решението на парламента, с което депутатите дадоха благословията си, бе публикувано в Държавен вестник на 24 януари. Политическото съглашение позволи да бъдат продължени процедурите за одобрените досега сгради, след като в края на миналата година Лиляна Павлова разпореди на кметовете да спрат подписването на договори, тъй като парите били свършили.

Въпросът е обаче



дали изобщо ще се контролира тази огромна инвестиция.



Става дума за парите на всеки българин, независимо дали апартаментът му ще бъде саниран или не, защото всички плащат с данъците си. За програмата е договорен държавно гарантиран заем от 1 млрд. лева от чужди банки, който така или иначе ще бъде платен от бюджета през следващите години.

Когато в. "Сега" изнесе информацията, че цената на саниран апартамент е излязла средно над 17 000 лева, регионалната министърка заподозря едва ли не предизборна атака срещу ГЕРБ. Въпреки че отговорните фактори за програмата сами бяха изчислили, че след наложените ограничения в пределните стойности, парите, които могат да се платят на квадратен метър, за "втората порция" одобрени сгради, надхвърля 15 700 лева на жилище. Нито дума за следващите корекции надолу на така наречените "референтни стойности", които самото министерство бе принудено да наложи. Впрочем не последва никаква реакция на иначе свръхактивната в последно време прокуратура, която би могла да провери къде и как изтекоха стотици милиони и какъв и за кого е истинският ефект от тях.

Могат да се посочат и конкретни примери. Има малки по големина сгради, които получават скромно финансиране в рамките на 15-20 хиляди лева. Например блок 31 в Димитровград на ул. "Захари Зограф" ще струва едва 17 895.94 лева. Обаче блоковете в Бургас са "милионери". Там класацията по абсолютна стойност води блок 29 в ж.к. "Славейков", чието саниране ще струва 2 826 296.68 лева. В топ 10 на рекордите са и блокове в бургаския квартал "Меден рудник", където почти няма цена под 1 млн. лева.

Отличник по рязане на ленти, но и по цени, е Благоевград. Данните за общите суми могат да се научат от регистъра на ББР. Но за съжаление



никъде не може да се видят разбивки за всеки отделен проект.



Как тогава да приемем твърдението на министър Павлова, че скъпите обществени поръчки били за проекти с много от т.нар. блок секции? Става въпрос за залепени една за друга панелни секции, които адресно се водят като един блок с много входове. От регистъра се виждат подобни блокове - с входове от "А" до "Е". Но информацията за тях свършва до тук.

Трудно можете да разберете как общините харчат обществения финансов ресурс. На главната страница на сайта на община Бургас - с най-скъпо санираните блокове, няма информация за националната програма. В частта за обяви и обществени поръчки също не е осигурена услужлива търсачка. Не разчитайте и на менюто "Бюджет, финанси и икономика". За списък с одобрени и финансирани сгради да не говорим, камо ли да разберем кой обект колко квадратни метра е, какви дейности трябва да се извършат според обследването, дали става въпрос само за саниране, или има и конструктивно укрепване на панелния блок.

Така се стига и до



най-големия порок на тази програма - липсата на контрол.



Според регионалното министерство санирането е скъпо, защото не става дума само за нови дограми и топлоизолация, а се прави и ремонт на покриви, на общи части, конструктивно укрепване на панелките, които били в много лошо състояние. Освен това били с по 10-15 етажа и по 10 входа. Впрочем 10-15-етажни панелки няма. Както няма и информация на колко блока е извършено укрепване и колко струва то. Защо, след като никой не е виждал поръчка за конструктивно укрепване, цените продължават да са толкова високи - дори над прага, определен от МРРБ? По предишни програми за енергийна ефективност, правени с европейски пари и самоучастие на собствениците, средните цени на квадратен метър излизаха почти два пъти по-ниски. При тях също се ремонтираха покриви и общи части.

Проблемът е заложен в самата програма, едва ли без умисъл. Санирането е безплатно за хората от сдруженията на собствениците. Одобрените сдружения сключват заем с ББР, като средствата са гарантирани от държавата. Но обследванията на сградите, обществените поръчки и договорите със строителните фирми се правят от кметовете. А контролът върху изпълнението и плащанията са вменени на областните управители.

Собствениците на практика са изключени от процеса. По цялата верига има неясноти, които позволяват разхищение на пари. За това в началото на тази година сигнализира един от областните управители. Той се обръща към Министерството на финансите за "възникнали проблеми" по изпълнението на програмата. Внимателен прочит на сигнала



показва, че хаосът е пълен.



Първият проблем е, че според правилата се влага 100% публичен ресурс. Затова областният управител трябва да подписва протоколите и да "удостоверява, че усвоените средства са разходвани целесъобразно, т.е. само за допустими дейности". Но реално - "на сляпо". Според сигнала при проверката на досиетата на обновените сгради в областта е "констатирано недвусмислено, че общините са възлагали недопустими за финансиране" строително-монтажни работи (СМР) по програмата. Теоретично недопустимите разходи трябва да останат за сметка на общините, но няма указание от МРРБ "как на практика ще стане това".

Областният управител трябва да гарантира с подписа си, че работата е свършена по правилата. Според методическите указания той има задължение да подпише протокола по договора за финансиране, като удостовери точната сума за изплащане. Но тук областните управители са в ролята на "наблюдател", защото на практика не могат да удостоверят това, което подписват.

Това е така, защото плащанията се правят с анекси към договорите. И реално областният подписва приложение към анекса с искане и декларация за усвояване (заплащане) на средствата, описани в анекса. Няма инвеститорски контрол по изпълнението от "физически лица с техническа правоспособност". Вместо от тях Акт образец 19 - "този най-важен документ, на базата на който става плащане", обикновено е подписван от управителите на фирми, от кмета, дори и от председателя на сдружението на собствениците, но няма подпис на физическите лица, които на практика трябва да носят отговорност". Има и случаи, в които вместо Акт 19, фирми по инвеститорския контрол подават само "доклад за реално извършените СМР". Излиза, че



строителите сами си строят и сами си "приемат" обекта.



Собствениците пък, в лицето на някой домоуправител, също "приемат" обекта - дори без да знаят.

Колкото до конструктвното укрепване - в писмото на областния управител категорично се заявява, че "по програмата се извършват основно само СМР за топлоизолиране". Защото "според конструктивните обследвания носещите конструкции на почти всички сгради са в много добро състояние". И така предвидените индикативни стойности, давани от общините, "не би трябвало да достигат нивата на референтните стойности". Това са именно максималните цени, които определи МРРБ с включени вътре конструктивни укрепвания.

И не на последно място - къде в цялата игра са собствениците? Може би много от тях не искат и не следят изкъсо какво става в саниращия се блок. Но вече има и много сигнали за калпава работа от "изпитали ползите" на санирането. Така идва и още един важен въпрос - как и кой информира членовете на сдружението, което подписва договора с общината? Защо мнозина от тях не могат да стигнат до информация какво се прави с блока, който населяват? Реално хората са лишени от възможността да извършват онзи контрол, за който уж призоваваше вече бившият премиер Бойко Борисов.