Имигранти от всички страни, бдете! Доналд Тръмп се заби като политически астероид в сърцето на Америка и сеизмични вълни се понесоха по света, защото цели народи се почувстваха засегнати. Протестите след встъпването в длъжност на новия американски президент са обществените сеизмографи, регистрирали в много държави основателните или пресилени тревоги на хората, чувстващи се уязвими от промяната. Едва ли ще измрем като динозаврите преди 65 млн. години, но можем да очакваме продължаващи трусове.

В България няма голямо напрежение, защото поне засега е встрани от вниманието на новия стопанин на Белия дом. Спотаена тревога се усети само в някои поизносени политически среди, които традиционно разчитат на подкрепа от републиканците, а сега се стъписват, че Тръмп може да не ги разпознае като стари приятели, щом мина като валяк дори през своята партия. Едва ли е имало американски президент, посрещан с толкова емоции, но оттук нататък той е реалност - на първо време четири години, а после още толкова, ако здравето и електоратът му позволят. Въпросът е



какво може да ни се случи



и дали някои опасения на други държави няма да се окажат за добро на България? Изказванията на Тръмп са толкова противоречиви, че го правят непредвидим, но все пак съдържат някои обертонове, които могат да ни ориентират. Със сигурност той ще остане верен на лозунга си "Да направим отново Америка велика". На човек с неговата амбиция и суета му отива да се стреми към величие на държавата си, след като именно той е начело.

По принцип не е лошо Америка да е силна, защото е наш важен съюзник. Да си спомним какво стана през 2008 г., когато САЩ изпаднаха в ипотечна криза. Струваше ни се, че проблемите на нейните затънали в дългове семейства са далеч от нашите, а година по-късно и у нас започнаха да падат доходите, защото целият свят трябваше да плаща американските борчове. Нека Америка просперира, защото продължава да е локомотив на световната икономика, и ако дерайлира, завлича в дерето всички вагони - особено най-леките. От тази гледна точка самовглъбяването на САЩ под лозунга "Първо Америка" има косвена положителна роля и за останалия свят. Мнозина се плашат от



протекционизма на Тръмп



Той противоречи на философията на глобализма, който превърна света в разграден двор ("Отворено общество") и изключи имунните системи на държавите. Надигащата се обратна вълна от национализъм не е нечия приумица, а е закъсняла защитна реакция срещу глобализма. Първоначално антиглобалистите бяха кресливи младежи, а сега са обиграни националисти, които не се обиждат дори когато ги сравняват с неонацистите. Ако имаше начин глобализмът да е управляем процес, нямаше да се стигне до такива крайности. Съединените щати обаче го помпаха възторжено, защото си мислеха, че винаги ще бъдат в печеливша позиция спрямо по-изостаналите държави. Бумерангът се върна и ги удари чрез източване на работните им места, защото собственият им бизнес ги изнесе в държави, където се плаща по-малко. Затова в първата си реч като президент Тръмп отдели толкова много внимание на темата "Купувайте американско, наемайте американци!" Егоизмът крещеше с всяка негова дума: "Ще попречим на другите страни да крадат нашите работни места. Харчехме милиарди в чужбина и направихме другите страни богати. Заводите ни постепенно напуснаха нашата територия. Но това е минало. Днес гледаме само към бъдещето. Всички столици трябва да чуят: решенията ще бъдат вземани с цел всичко да отива за американските семейства."



Много добре - Америка за американците



Стига някой да изясни какво означава понятието "американски народ", щом всеки американец може да открие чуждите си корени през няколко поколения. С 240 години история не се създава народ. Ако можеше да стане ускорено, днес щяхме да продължим да говорим за съветски народ. Възможно е Щатите да се самозатворят. Възможно е да отменят лотарията "Зелена карта" и дори да се опитат да изгонят част от новите имигранти. В тази обстановка най-неактуалният въпрос е отмяната на визите за български граждани, който всички български правителства упорито поставяха, сякаш е първостепенно важен за оцеляването на нацията или за нейните отношения със САЩ. Американският посланик Ерик Рубин ни обясни през уикенда по Дарик радио, че безвизовият режим за български граждани е вън от дневния ред на Тръмп. И какво от това? Ако Америка спре да приема българи, светът е широк - ще идат другаде. А и самата България има нужда от тях. Една неприятност в някаква степен може да се окаже полезна.

Освен това, ако американците спрат да инвестират в България, пак няма да им се разсърдим много, като имаме предвид, че най-голямата им инвестиция е в прословутите два американски ТЕЦ-а, от които сме принудени да купуваме най-скъпия конвенционален ток. Нямаме нищо против да спрат да ни съветват как да развиваме енергетиката си, защото резултатът досега е само спрени големи проекти, а не създаването на икономически по-ефективни производства. Техният натиск за "диверсификация" всъщност бе кодиран отпор срещу руски проекти, защото за САЩ е по-важно да пречат на Русия, отколкото да помагат на България. В резултат на такава "диверсификация" държавата просто остана без нови големи проекти и е на ръба да въведе режим на тока при върхова консумация.

Що се отнася до американската съюзническа закрила, тя се изразяваше главно в



разваляне на отношенията ни с Русия,



смятана за архивраг на САЩ. Американците така и не можаха да направят разлика между Полша и България и не разбраха, че за нас традиционен източник на заплаха е не северното, а южното направление. Актуалните събития засилват нашите опасения точно в тази посока, но родни политикани пригласят на други държави, че американците трябва да ни пазят от северен вятър.

Затова няма как да ни разстрои изявлението на Тръмп: "Субсидирахме другите държави и нашите въоръжени сили са изтощени. Защитавахме границите на други страни, без да пазим нашите." Можем да добавим, че трябваше сами да вдигаме ограда по южната си граница, защото от съюзници като тях нямаше как да се възползваме, изправени срещу най-реалната заплаха от десетилетия за неприкосновеността на нашата територия. Само аплодисменти от българска страна заслужават думите на Тръмп: "Ще бъдем доброжелателни към другите нации, но ще следваме принципа, че всяка страна има право да постави на първо място своите интереси". Неговото желание да засили старите съюзи, за да се бори срещу ислямския радикализъм, напълно съответства на очакванията на България. Още по-добре ще направи, ако се съюзи с Русия срещу "Ислямска държава", каквито намерения изрази нееднократно. За нас ползата ще бъде двойна - първо, ще постави преграда пред настъплението на войнствения ислямизъм, чийто естествен път към Европа минава през Балканите; второ, няма да ни извива ръцете да дразним ненужно Русия.



Имаме направо късмет,



че календарите на президентската ротация в САЩ и България съвпаднаха, защото отишлият си президент Росен Плевнелиев стана напълно неадекватен в новата обстановка. Неговите усилия да разваля отношенията ни с Русия, за да се хареса на американците и други техни съмишленици, щяха много скоро да ни създадат проблеми със... САЩ, ако тъй щастливо не си бе тръгнал навреме. В увлечението си по антируската пропаганда той не успя да вземе завоя и си позволи единствен в света като действащ президент да дава напътствия на новоизбрания американски държавен глава Тръмп как да не подобрява отношенията на страната си с трета държава, в случая Русия. Плевнелиев подписа на 10 януари писмо до Тръмп заедно с 16 слезли преди него от държавните си постове политици, с което само показа, че му е време също да си върви. В световната дипломация не се помни държавен глава да агитира друг да разваля отношенията си с трети.

В този смисъл балансираната позиция на новия президент Румен Радев отговаря повече на интересите както на България, така и на най-важния ни съюзник САЩ. Той не подстрекава към международни разпри като предшественика си Плевнелиев и дори само заради това заслужава начално обществено доверие. Твърди се, че където свършва дипломацията, идват военните. У нас парадоксално един военен дойде на висшия пост, за да свърши работата на политици, които разбират от дипломация колкото от военна музика.