Ако до 16 февруари 2017 г. децата занесат в Чешкия център в София едно чорапче, може и скъсано, но изпрано, те ще получат книжката "Чифтоядите". Другото чорапче от чифта е изчезнало, понеже го е изял чифтоядът.

Няма да се наредя с децата, защото мога да занеса само една непрана, макар и много хубава ръкавица от еленова кожа. И защото знам, че ако изчезне едната от чифта най-големи партии в България, значи изяли са я чифтоядите.

Ще се забавлявам иначе. По YouTube ще си пусна "Валсът на снежинките" от балета "Лешникотрошачката" по Чайковски. Очаквам да видя "па-де-дьо". Защото експремиерът каза, че той и неговата политическа партньорка ще ловят снежинките във въздуха. В развинтената ми фантазия експремиерът е в балетно трико с червени лампази, щото той е генерал. (фотос 1)

Новият български президент Румен Радев също е генерал. В САЩ новият президент Тръмп назначи двама 66-годишни генерали, започнали като новобранци в морската пехота - Джон Кели и Джеймс Матис - единия за вътрешната сигурност, другия, както сега му казват за "отбраната" (едно време имаше министерство на войната, гвардейската рота се командваше от поручик, сега от генерал, а генералите не бяха щабни плъхове, както се казваше на грубия войнишки език. В България има един билюк невоювали щабни плъхове (думата билюк е обяснена в речника).

Генералите са два вида - воювали и невоювали. Разликата е, че невоювалите знаят какво да направят, за да стане нещо; воювалите знаят, че като го направят, става друго нещо. Двамата бивши морски пехотинци са действали от Тринидад до Триполи и от Киренайка до Кабул и медиите ни казваха едно, а ставаше друго.

Започнах с очарователния чешки хумор. Черният хумор е немски специалитет. Има третокласен хумор на "Шарли Ебдо". Има първокласен US хумор:"Media treat us as mushrooms, they keep us in the dark and feed us manure." Сами си го преведете, няма само аз да казвам, че има световна медийна конспирация и световна генерализация в смисъл, че светът бъка от генерали.

Читатели мои, вие сте навсякъде - от Пекин до "Пенсилвания авеню", Wash DC NW. Виждали ли сте генералчета?

През ХХ век Мао въведе "one child policy". Бъдещите родители предпочитаха момченце, абортите бяха безплатни и се народиха предимно момченца. Щастливите родители ги обличаха като миниатюрни генерали. Но те не станаха генерали, а хунвейбини, размахващи червената книжка на Мао, и войници (фотос 2) без жени, щото младите жени бяха дефицитни.

През столетията имало доста социално инженерство. Доброволно безбрачни монаси в Европа и Азия, стерилизирани непълноценни индивиди в Скандинавия, в Австро-Унгария опити на Мария Терезия да направи циганите уседнали, като даде земя на безимотни унгарци, ако се оженят за циганки, в дореволюционна Русия (1912 г.) евреите да отидат в Еврейската автономна област с административен център Биробиджан (фотос 3), за да станат уседнал народ.

Развинтеното въображение засече. Не мога да си представя нито в Русия, нито в СССР как евреите доброволно се натоварват в конски вагони и прекосяват Сибир до Биробиджан. За сравнение "Мойсей през пустинята" е малка разходка.



Има песен:

"В конски вагон/

От София за Лом/

Къде съм не знам/

Защото вагона няма джам"



Беломорските евреи били експедирани през София към Лом за лагера на смъртта Треблинка.

Тази песен я пусна Тома Спространов ... впрочем честити две радионагради, Тома. Томата пусна песента в изпълнение на Andrews Sisters, които я пеят отчасти на английски, отчасти на идиш - Bei Mir Bist Du schein .... от всички ти си прекрасният ... Тези думи на идиш нямат нищо общо с българския текст, само увличащата еврейска мелодия е същата.

Засичахме се тук-там с Томата. Веднъж минах зад гърба на Кеворк да кажа на Томата, че Hold the line не значи "Дръж въжето", а "Не затваряй телефона". Онзи ден преди да го наградят, ако ме беше питал, щях да му кажа, че I got no strings не е "Аз нямам струни", а "Не съм кукла на конци".

Карай да върви, важна е мелодията, а думите - както дойде. "Хоризонт" пусна няколко пъти Fucking fucking Christmas/ And а happy New Year ..., когато Мадона псуваше новия US president Trump.

Честит рожден ден, радио! Ти се роди като "Родно радио", когато бях 7-годишен, после 23-годишен застанах пред микрофона като английски "преводач говорител" (имаше такава длъжност). Сега има по-добри от мен и така трябва.

Имаме български радиожурналистки толкова речовити, че прекъсват събеседника, за да кажат каквото те знаят, пресичат своевременно опасността да чуем нещо, което те не знаят. Но пък да мълчиш, без да прекъсваш събеседника, понякога е коварно. Таня Величкова не прекъсна експрезидента Плевнелиев, остави го да се олее в самохвалства, да спомене Левски пет пъти. Не се сещам как му казваха на това специалистите по content analysis. Ех, защо Плевнелиев не остана успешен продавач на хороскопи, според които в предишен живот бил ирландска пастирка, защо се набърка докъде е Русия, откъде започва Украйна, чий е Крим. Той ходил ли е тъдява? Поне в "Руския клуб" на улица "Добруджа" в София да беше ходил, щеше да знае, че той беше ресторант "Крим". Да беше чувал симфоничната поема "Стенка Разин" от Глазунов. Песента "Эй, ухнем". Песента "Волга, Волга, мать родная, Волга - русская река". Да беше виждал бурлаците на Репин (фотос 4), които ухали, и чиито потомци пречупиха гръбнака на Вермахта при Сталинград и в парижкото метро има станция Сталинград.

Фен съм на маестро Пламен Карталов. Но ако той постави "1812 година" на Чайковски, ще ме е страх да отида. Щото в 12-ата и 14-ата минута на увертюрата има топовни гърмежи. Да бях млад глупак - логично - оглушал съм от децибелите в дискотеката, но аз съм стар глупак, ще съдя маестрото, ако ми увреди слуха.

Италианците щели да съдят парижкия "Шарли Ебдо"за третокласен хумор. Карикатурата е "Смъртта скиорка" с две коси вместо щеки, след като лавина затри хотел в италианските Алпи и малцина оцеляха с подтекст "Няма за всички". (фотос 5). Но аз съм оптимист и си казвам: Има, има, всекиму идва редът, макар че все ме пререждат.

Двоицата в "па-де-дьо" не уловиха снежинките. Навън е Зимна приказка *. "Кравай скача от полица, ври в гърнето кървавица". Това е народна песен - ядец за Musicautor. Ядец и за "В конски вагон от София за Лом"- популярната едновремешна градска песен.

След премиерата на "Майка Кураж и нейните деца" на журналистите, питащи не е ли плагиатствал, Бертолд Брехт казал: "В културата аз не признавам частната собственост."

Варненската ми баба Венета пееше "Сняг се сипе на парцали, веят бури, веят хали ... " Разказваше как едно време ставало капан. Снегът затрупвал къщата, пожарникарите пускали хляб през комина, викали "Не палете огън, щото не можем да гасим, водата в тулумбата замръзна". Нашите и комшиите пробивали между къщите си тунел в снега. Децата спели заедно да се топлят и било Great Fun под юрганите.

Сега по Дунав тръгнал ледоход, румънският ръкав замръзнал. Понякога целият Дунав замръзвал. Йордан Радичков написал за вълците от Карпатите, които слизали откъм Турну Мъгуреле. Морето замръзвало и на Богоявление ... ах, развинтената ми фантазия! попът хвърлял кръста, не уцелвал дупката в леда, кръстът се плъзвал по леда и борбата да го докопаш била като на хокеистите, борещи се за шайбата ( фотос 6 - Варненският кей).

DI copyright



Пиша DI copyright да не ме обвинят, че крада "Зимна приказка" от едноименния филм, чиито "творци" крали от The Winter's Tale на Шекспир, който сигурно също крал, понеже където се родил и живял, няма толкова люти зими, Волтер казал, че Шекспир е "английски варварин". Да вървят да съдят Шекспир. Или Andrews Sisters да вървят да съдят . Или да вървят на майната си.



Живели!