Българският енергиен холдинг (БЕХ) още от създаването си е особена структура. За него хем важат правилата за държавните компании и тя зависи от принципала си - Министерството на енергетиката, хем не е съвсем така. Под крилото му години наред паразитират фирми, за които не е съвсем ясно какво точно вършат, но които продължават щедро да харчат пари. От Световната банка и от Европейската комисия периодично зоват за "разформироването" на холдинга и за пълното разкриване на всички конфликти на интереси, доходи и връзки между чиновници, депутати и бизнесмени в сектора. Но това не се случва, въпреки непрекъснатите



съмнения какво и как се преразпределя там



В момента БЕХ управлява големите държавни дружества в енергетиката като АЕЦ "Козлодуй", НЕК, "Марица-изток" 2, "Булгаргаз" и др. Тези дни той се "обогати" с още една компания - БЕХ е купил от "Набуко Газ пайплайн интернешънъл" дъщерното й дружество в България, което бе в ликвидация. Дейността на "Набуко Газ пайплайн България" е възстановена, въпреки че този проект за пренос на газ от Средния изток към Европа се провали още през 2013 г. Целта била компанията да се ползва за други проекти. Кои точно - не е ясно. За сделката се разбра едва тези дни от публикации в медиите, въпреки че тя е факт още от миналия септември. От БЕХ и от Министерството на енергетиката явно не са сметнали тази новина за важна и са пропуснали да я съобщят.

Новото "дете" на холдинга щяло да се влее в него, за да не се налага издръжката на отделна компания.



Стойността на сделката пък била по-малко от 10 000 лв.,



"успокоиха" от БЕХ, след като около случая се вдигна шум.

За шеф на реанимираната българска фирма за "Набуко", обявена преди това в ликвидация, е назначен Петьо Игнатов, който не е известен с участието си в други държавни енергийни фирми. Но за сметка на това е бил в няколко консултантски компании, става ясно от фирмените регистри. Макар на пръв поглед цената за новата фирма да не е висока, не е ясно колко ще струва издръжката й - заплати, още персонал, офис, всякакви консумативи. Вероятно разходи ще има и заради любимите на държавните фирми външни услуги - наемане на консултанти, изготвяне на анализи, становища, обосновки.

От държавния холдинг се аргументират, че с придобиването на фирмата страната ни ще остане титуляр върху издадената вече оценка за въздействие върху околната среда за проекта на българска територия - нищо че той отдавна не е актуален. Щели сме да запазим и проектантските разработки, които да се ползват за други проекти. Какви обаче - от БЕХ и от министерството не желаят да кажат.

"Възкръсналата" компания далеч не е единствената в холдинга, чиято цел и дейност е спорна. Дълго време под крилото на БЕХ добруваше т.нар. Енергийна инвестиционна компания, създадена при министъра на икономиката в правителството "Орешарски" Драгомир Стойнев. Нейна основна цел бе "спасяването" на "Химко" и машиностроителния завод "Ремотекс - Раднево", като част от държавния план за реиндустриализация. Идея, която в последните месеци активно



се пропагандира на нов глас от БСП



Колко е струвала издръжката на тази компания през последните години, не е ясно, но очевидно се радва на приемственост и в правителството на ГЕРБ. В началото на мандата си в интервю пред в. "Сега" вече бившият ресорен министър Теменужка Петкова обясни, че Енергийната инвестиционна компания е дружество под шапката на БЕХ, за което "предстои да направим анализ на дейността й и тогава ще преценим дали изобщо има смисъл". Тригодишният мандат на съвета на директорите й изтича на 20 март.

България продължава да си има и държавен телеком - "Булгартел". Компанията определя себе си като оператор от ново поколение, който предлага висококачествени и надеждни услуги през националната си оптична мрежа и чрез партньорство с международни оператори предоставя услуги в практически всяка точка в чужбина. Но всъщност той работи основно на загуба, а министерства, агенции, комисии и др. масово избират с обществени поръчки частните телекоми за телефония и интернет. От дружеството явно не се преработват, защото последният отчет, качен на интернет страницата му, е за... 2010 г.

България има и други фирми, които правят безсмислени разходи. Проектната компания "Южен поток" е един от най-сполучливите примери за държавна хранилка по проект, който също пропадна преди години и няма признак някога да бъде реализиран - особено след като алтернативния "Турски поток" вече получи необходимите разрешителни и в Русия, и в Турция. Според последните изказвания на Теменужка Петкова страната ни все още не е получила официален отказ от проекта от руска страна. Затова и компанията продължава да съществува, макар вече да не е под шапката на БЕХ. В нея България и Русия са с равни дялове, а заплатите на българските шефове станаха нарицателно за нахалство. Оказа се, че



средната заплата там е 7696 лева на месец



Толкова са получавали 36-те служители в компанията "Южен поток България". Когато данните станаха публични, от Министерството на енергетиката се изненадаха и "помолиха" експертите да си намалят възнагражденията. Отговориха им, че за това трябва разрешение на акционерите. Казано по друг начин - те искали да ги намалят, но не могли - трябвало решение. Все пак в началото на 2016 г. броят на служителите в "Южен поток България" бе намален на шестима души, които вече вземат "заплати, доближаващи се до средните в сектор "Енергетика" и в страната". Средната заплата в енергетиката по последните данни на националната статистика е около 1650 лева на месец, без допълнителните възнаграждения за постигнати резултати, бонуси и т.н. По изчисления на експерти сумите може да прехвърлят 3000 лв. на месец.

Компанията за спрения нефтопровод Бургас - Александруполис също продължава да съществува и да харчи. Капиталът й бе увеличаван няколко пъти, въпреки че България се оттегли от проекта преди около шест години. Проблем пред заличаването й бил, че партньорите от Русия и Гърция не са съгласни с това и страната ни трябва да води дело, за да прекрати участието си. През 2016 г. обаче България внезапно изтегли заявката си за прекратяване на дейността на компанията. Сетете се за аргумента - тя щяла да се ползва за други проекти, различни от петролопровода!?

Фирмите без особена дейност не са единственият проблем на енергийните държавни предприятия. Проблем са и излишните харчове. Електроенергийният системен оператор (ЕСО) дълго време държеше първенството по пилеене на ресурс за спорни цели. Държавният диспечер например периодично пускаше десетки обществени поръчки за покупка на бяла и черна техника. В последните години ЕСО обяви търгове за ютии, сушилни за дрехи, перални, готварски печки, фритюрници и сокоизстисквачки, тостери и ледогенератори,



телевизори, че дори и кухненски робот



Неспособността на държавата да управлява собствените си дружества е смайваща. Обществена тайна е, че голяма част от ръководителите, а често и подчинените се назначават на партийно квотен принцип. Затова и привидните опити на държавата да "изчисти" фирмите от подобни лица са смехотворни. Поради огромната задлъжнялост на фирмите в енергетиката преди две години дори се роди идеята представители на частния бизнес да участват безвъзмездно и без право на решение в бордовете на държавната енергетика. Целта бе по този начин да се наложи мениджърски контрол над разходите и да се види в каква посока изтичат парите.

За добро или зло, идеята не бе реализирана - според едни бизнесмените щяха да покажат на държавата как да управлява ефективно средствата си, но според други това би било вид "квазиприватизация". Решение и до момента няма, спорните назначения продължават, а течовете нямат край. Няма край и огромното задлъжняване на сектора, чиито държавни фирми теглят заем след заем, а самата БЕХ до голяма степен играе ролята на основен кредитор на компаниите. Парите за тях ще се плащат в следващите десетки години, а всеки нов кабинет ще обещава реформа. С други думи, опера без край.