"Как така откъде имам този патлак?!", пита Младен, който няма навършени 30 години и не разбира въпроса. Пистолетът, остарял югославски аналог на известния съветски "Токарев ТТ-33", винаги е бил част от инвентара на белградското му жилище. На дръжката на оръжието има инкрустирана петолъчка. "С този пистолет е стреляно на фронта. Подарък е на баща ми, който е служил в армията. Разрешително за носене не е имал никога, но кой ли пък се е интересувал от това през 90-те години на миналия век? Бяха тежки времена и човек трябваше да има нещо сигурно до себе си", казва Младен, който не желае да се публикува истинското му име. Никой не знае какво количество нелегално оръжие е притежавано от населението. Властите предполагат, че то е от порядъка между 200 000 и 900 000 бройки - пистолети, автомати, бомби, както и противотанкови гранати. В сметките трябва да се включат също и един милион оръжейни единици ловно и спортно оръжие, както и още един милион, зачислен на армията, полицията и частните охранителни фирми. Само в САЩ има повече оръжия на глава от населението, отколкото в Сърбия, пише порталът gunpolicy.org.

Повечето оръжия са от времето на разпада на бивша Югославия и последвалите войни в Словения, Хърватия, Босна и Косово. Предполага се, че в седемте бивши съюзни републики са останали



4 милиона броя нелегално притежавано оръжие,



като най-голямата част от тях се намира в Сърбия. Предраг Петрович от неправителствената организация "Белградски център за политика за сигурност" обръща внимание на историческия аспект от въпроса за притежаването на оръжие от сърбите. Той припомня за един стар обичай - по време на празненства да се стреля във въздуха. Оръжието, според експерта, е символ на власт и положение в обществото. Дълготрайната нестабилност в региона пък подсилва усещането на хората, че е по-добре да бъдат въоръжени. Петрович не крие и критиките си към управниците в Белград, които постоянно внушават на хората, че в страната се подвизавали много чуждестранни агенти и че имало заплаха от държавен преврат. "По този начин те довеждат хората до състояние на мания за преследване, като целта е да се държат будни избирателите. Но това създава страх", добавя експертът, цитиран от "Дойче веле".

Актуални изследвания потвърждават казаното от Петрович. Проучване на неправителствената организация "Център за изследване на обществената политика" показва, че 70% от сърбите се чувстват сигурни в страната си, но не защото имат доверие на държавните институции или силите за сигурност, а защото разчитат на самите себе си, както и на съседи и приятели. "Естествено, че хората трябва да са въоръжени. Жалко е само, че населението не притежава повече оръжие. Да не би да искате населението да е невъоръжено и беззащитно, за да си правите с него каквото искате?", пише един потребител на сайта на сръбската редакция на ДВ. Повечето коментари там следват същата логика. "Ние имаме нужда от оръжия, за да се защитаваме от германците, хърватските фашисти, муджахидините и албанците", пише друг читател. В новините обаче няма да откриете съобщения за това, че притежаваното оръжие е помогнало на някого да се защити успешно от нападение или да предотврати извършването на някакво престъпление. Затова пък булевардната преса е пълна с информации за убийства и нападения в състояние на амок. През миналия юли случай в северното сръбско село Житище предизвика огромно възмущение: ревнив съпруг застреля в кръчма бившата си жена и още четирима човека, а общо 22-ма души бяха ранени. Нападението е извършил с притежавано от него и укривано вкъщи нелегално оръжие - автомат "Калашников". Центърът за изследване на обществената политика е проучил 400 случая на злоупотреби с оръжие в Сърбия. В 120 от тях е било използвано нелегално оръжие, което е шест пъти повече, отколкото случаите с регистрирано оръжие. "Това, че някой притежава оръжие, не е чак толкова страшно. Но оръжията често се използват за разрешаване на спорове в ежедневието", казва Петрович и добавя, че озлоблението на хората в една бедна и социално слаба страна като Сърбия е идеалната почва за подобно поведение.

Черният пазар също процъфтява. И докато в Сърбия човек може да си купи пистолет за 100 евро, "износът" носи много по-големи печалби.



При атентатите в Париж през ноември м.г. бяха използвани



стари автомати М72, базирани на технологията на "Калашников" и произведени в сръбските заводи "Застава". Подобни оръжия могат да се видят често и на снимките от войните в Сирия и Ирак в ръцете на джихадисти, бунтовници и партизани. От 1992 г. в Сърбия бяха проведени седем акции за легализиране на оръжията. Властите предложиха сделка на гражданите: да предадат доброволно притежаваните от тях оръжия, а държавата да не ги пита откъде ги имат. Тези инициативи обаче не донесоха голям успех - досега се предадени или легализирани едва 100 000 бройки нелегално оръжие. Най-голямата част от тях, почти 83 000 броя, бяха предадени още през 2003 г., когато след убийството на премиера Зоран Джинджич полицията проведе широкомащабна операция срещу организираната престъпност.

Предраг Петрович припомня и за неуспешни примери в САЩ, където някои щати от десетилетия предлагат пари срещу предаването на нелегалното оръжие. Тази стратегия също не донесе успех, защото "целевата група, която укрива оръжие с цел да се защитава, не иска да го предаде при никакви обстоятелства". "Отдавна е изпуснат моментът за събирането на оръжията от югославските войни", констатира песимистично Петрович. Младен, чийто баща е донесъл пистолета у дома, вече не намира оръжието за толкова интересно. Отдавна са минали времената, когато той се хвалел с пистолета пред съучениците си. Междувременно оръжието е легализирано и се съхранява в сейф като трофей. "За мен пистолетът обаче означава и сигурност. В Белград има много взломаджии. Досега не сме го изпробвали как работи. Но подобни играчки издържат 500 години", казва той.