Българската енергетика е в особена ситуация. Финансовото състояние на отрасъла продължава да е отчайващо. Страната е пред нови парламентарни избори. В няколко поредни дни през януари системата отчете 20-годишен рекорд в потребление на ток. На този фон БСП тръгна на фронтална атака дори обяви, че в България на практика вече има режим на тока. ГЕРБ влезе в отбрана, похвали се с положителни резултати и напомни за катастрофалните решения в енергетиката, които БСП предложи и взе само преди няколко години. В крайна сметка истинските проблеми отново се размиха в политическото говорене - от осветлението на свещи се мина през "компютрите и компотите" и се стигна до това кой се крие в землянките и кой клевети системата.

Атаката бе предизвестена - куп червени депутати се изредиха да обясняват за рисковете от претоварването и липсата на адекватни мерки. Друга серия от критики и обвинения дойдоха от един от основните критици на вече бившата министърка на енергетиката Теменужка Петкова - Румен Овчаров. Макар и не под светлината на властовия прожектор, той следи изкъсо енергетиката и от време на време се намесваше, за да обвини досегашните управляващи в безхаберие. Овчаров, който е сред обвинените от прокуратурата по разследването за "Белене", има мотив да мъсти словесно на "колежката" си Петкова. Само преди няколко години, като шеф на финансовата инспекция, тя бе човекът, който директно заяви, с куп документи зад себе си, че Румен Овчаров е сред виновниците за милионите, потънали в "гьола". На заседанията на парламентарната комисия "Белене" по това време обаче той не само не бе притеснен, а и демонстрираше явно отегчение, докато Петкова изреждаше всички "факти и обстоятелства" по случая. Та вероятно затова и бе сред първите, които сега биха тревога за рисковете в системата.

В последните дни червената партия отиде по-далеч. В новата си управленска програма, с която ще се яви на предсрочните парламентарни избори,



червените успяха да върнат всички страхове



за гигантомания в развитието на енергетиката, за възраждане на стари и спорни проекти, за откровена държавна намеса на един пазар, който съвсем наскоро тържествено обявихме за "либерализиран".

Ако се върне на власт, БСП ще реанимира всички провалени досега руски енергийни проекти, които костваха загуба за милиони на българските данъкоплатци, заявява на среща с бизнеса във вторник Явор Куюмджиев, бивш зам. -министър на икономиката и енергетиката. Червената партия твърдо застава зад изграждането на АЕЦ "Белене", строеж на нова ядрена мощност в АЕЦ "Козлодуй", нова въглищна централа в комплекса "Марица Изток" и развитие на хидроенергетиката с коментираните от години вецове по река Дунав. Куюмджиев обещава това да става след обстойни анализи. Без обаче да представи какъвто и да било предварителен анализ, нито финансови разчети, нито пък да даде и намек откъде ще дойдат парите. Възродена е старата идея "Белене" да е с преобладаващо държавно участие. Парите за държавния дял в скромно определяния за струващ 20 милиарда евро проект щели да дойдат от заеми и от фискалния резерв. Ново преразглеждане на досегашните дългосрочни договори, изцяло нов закон за енергетиката и изцяло нова енергийна стратегия са още от стряскащите идеи на червените.

И забележете, нито дума за световните тенденции в енергетиката, за новите технологии, за развитие на възобновяемите източници, енергийна ефективност, газификация на бита. Все неща, които променят досегашните стратегии на много от развитите страни.

Хранителна среда за този вихрещ се популизъм стана именно повишеното потребление през януари. Вероятно и много бизнесмени са били подразнени от временната забрана за износа на ток.

Но има ли проблем в действителност? От началото на годината Електроенергийният системен оператор (ЕСО) отчиташе рекордно, но и очаквано свръхпотребление. Прогнозата за застудяването бе обявена дни по-рано и системата можеше да се подготви. В резултат износът на ток бе временно ограничен, за да може да се компенсира вътрешното търсене. То впрочем в максимума си достигна около 7700 мегавата, след това спадна и продължава да пада. Инсталираните в страната мощности са с около 4000 мегавата над постигнатия връх. Как при толкова перки, солари, въглищни централи, американски тецове и АЕЦ



България изпитва недостиг на ток?



И има ли нужда от много милиардни проекти, тънещи в корупция и легално източване на пари през близки до властта фирми като "Белене" и седми блок на АЕЦ "Козлодуй"?

Проблемът с ВЕИ фирмите е свързан както с броя фирми, така и с високата цена, на която се изкупува токът. Но те далеч не са главна причина за високите цени. Делът на зеления ток, който в крайна сметка влиза в т.нар. микс за бита, всъщност е минимален - вятърните централи държат 8%, слънчевите - 7.54%. Около 8.5% е делът на комбинираните тецове, а най-висока - 45.66%, е частта на въглищните централи. Токът от АЕЦ "Козлодуй" е 6.57%, а този от водните централи - 18%.

Проблемът идва от другаде - в момента водните централи няма как да регистрират свръхпроизводство, защото снегът още не е започнал да се топи. Но този проблем ще възникне още в първите пролетни дни, когато ще се наложи турбините да се завъртят на максимум. Такъв беше случаят преди четири години, когато се стигна и до шеговития призив: "Пусни котлон, спаси системата". За да се предотврати "разпадът", тогава производството на ток от ВЕИ бе временно ограничено.

В момента това няма как да стане - поради късите дни и липсата на слънце фотоволтаиците успяват да генерират минимални количества ток. Вятърните централи също са поставени пред подобно изпитание. А държавните централи, които наистина могат да осигурят количества, всъщност работят на квотен принцип. Всяка година с решение на енергийния регулатор се определя каква част от производството да отива за регулиран пазар, т.е. да стига до потребителите, и каква част да се продава на свободния, където традиционно се постигат и по-добри цени.

Справка на ЧЕЗ, което обслужва Западна България например показва, че



едва 25% от тока на АЕЦ "Козлодуй" отива за регулиран пазар,



а останалите 75% са предназначени за свободния пазар, т.е. по договори за износ например или договори с големи предприятия. Как се сключват договорите и какви цени се постигат на пазара е съвсем различен въпрос, който периодично тревожи министри и експерти, без някой от тях реално да прави проверка има ли нагласени търгове.

Нуждата от електричество наложи използването въглищата от запасите и извади на показ и проблемите със студения резерв - мощностите, които стоят в готовност в случай на нужда. Е, нужда се появи, но част от тях не заработиха. Резервни мощности се поддържат от тецовете, свързвани с бизнесмена Христо Ковачки, като "Бобов дол", "Брикел" и др. Наличности се поддържат и от държавните тецове като "Марица Изток" 2, ТЕЦ 3 - Димитровград. Проверка на министерството на енергетиката показа, че складовите им наличности са намалели и на практика не са били достатъчни. Затова и централите са били глобени. С колко и дали те изобщо ще платят санкциите си обаче от министерството не казват.

Проблемите с баланса на системата не са един или два. Част от тях са породени от свръхдефицити и огромни междуфирмени задължения. Други са свързани с разходи по мегадела като "Белене" и арбитражите на ЕВН и ЧЕЗ, произнасянето по които все още се очаква. Но е напълно реално и по тях НЕК да бъде осъдена с нови над милиард евро. Друга порция тревоги е свързана с работата на системата при минимално или рекордно потребление. За решаването и на едните, и на другите проблеми е важен комплексен подход и яснота за това какво се случва във всеки един момент. Важен е и мениджърският подход, така че част от държавните фирми да излязат поне на нула, ако не на печалба.

И тук язвителните коментари на опозицията като "Ще се радвам, ако един ден имаме изобщо ток" са напълно излишни. Защото няма по-лесно от това да даваш експертни оценки отстрани, докато тихо добруваш в борда на някоя от позабравените държавни фирми. Ясно е, че изборите идват и всички атаки и "случайни" документи, писма и др. срещу политическите опоненти са добре дошли. Но играта с режима на тока е опасна, защото залогът са не парламентарните банки, а домакинствата, фирмите и инвеститорите.